Определение № 834 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901445 по описа за 2025 година

Производство по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от страна на пълномощника на „Айкарт Кредит“ЕАД ЕИК 200739331 срещу решение №222 от 23.05.25 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик, с което състав на последния е оставил без уважение молбата на „Айкарт Кредит“ЕАД за допълване по реда на чл.250 ГПК на въззивно решение №2 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОСПазарджик, като в последното се посочи и банкова сметка, по която да се преведат присъдените в полза на насрещната страна по спора суми.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.236 ал.1,т.7 ГПК и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като основание за допускане до касация- чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по КЖ Н. Л. Л. чрез своя процесуален представител е депозирала писмен отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че съдебният акт подлежи на обжалване, съгласно чл.250 ал.3 намира, че КЖ е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК предвижда възможност страната да1 поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че непълно е онова решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на 1 формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет /посочени са от съдебния състав в този смисъл: Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 2204 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2023 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай, според съда, не е налице горепосочената хипотеза. Постановеният диспозитив съответства на формираната воля на съда по целия спорен предмет. Искането на ответното дружество – въззиваем за допълване на решението с посочване на банковата сметка, по която следва да се платят присъдените на ищеца суми, не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 250 ГПК. Изложените доводи касаят евентуални практически затруднения относно плащането на присъдената сума, произтичащи от липсата на посочена банкова сметка. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК (в сила към датата на подаване на исковата молба), съгласно която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. Неизпълнението на това процесуално задължение , според съда, не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължението, въведено с нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК, както и за наличие на приложенията към исковата молба по чл. 128 ГПК. Като се изхожда от посочените правомощия на съда, се налага изводът, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т. е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. Поради това и посочването на такава сметка не е елемент от задължителните реквизити на съдебното решение, респ. не е налице пропуск на съда, който да бъде приет като такъв по смисъла на чл. 250 ГПК.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се формулират правни въпроси, които обобщено се свеждат до това, дали липсата на посочена в самото съдебно решение / чл.236 ал.1,т.7 ГПК/ сметка в банка, по която да се преведат от осъдената страна присъдените със съдебното решение парични средства,представлява непълно произнасяне на съда, отстранимо по реда на чл.250 ГПК .

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва 2 да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че е налице установяване на общата предпоставка за достъп до касация формулиране на правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора .

Не е налицеобаче втората предпоставка по допълнителния селективен критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

В константната практика на ВКС по въпроса / освен посочените по-горе в мотивите на обжалвания акт на въззивния съд актове на ВКС, още и определение №2256 от 14.07.2025 по ч.т.д. № 1136/2025 на Първо т.о. и определение № 2601/09.09.2025 г. по ч.т.д. № 131325 г. на Второ т.о. на ВКС и др. / се приема следното:

В чл. 250, ал. 1 ГПК е предвидено, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. На допълване по този ред подлежи съдебното решение, когато с него съдът не е формирал воля по целия предмет на делото, който се определя от предявените от ищеца искове и свързаните с тях допълнителни искания, като това за присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, която представлява законна последица от уважаване на исковете за парични вземания. С оглед на това непълно би било това решение, в което съдът е пропуснал да формира воля по някой от предявените в процеса искове или по част от спорното право, което е предмет на някой от тези искове, или в което съдът не се е произнесъл по искане за постановяване на законните последици при уважаване на предявен иск. Посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане обаче няма никакво отношение към предмета на делото, включително когато то е образувано за разглеждане на осъдителен иск за парично вземане. Обратното не следва от нормата на чл.

236, ал. 1, т. 7 ГПК, в която е предвидено, че посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане, е реквизит на съдебното решение. Тази разпоредба е въведена в закона в съответствие с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК, в която посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане е въведено като изискване към съдържанието на исковата молба, когато с нея се предявява осъдителен иск.

Това изискване обаче не е такова, което има значение за определяне на предмета на делото, за който са от значение единствено твърденията на ищеца в исковата молба за правопораждащите предявеното право факти и формулираният от него петитум. Изискването за посочване на банкова сметка на ищеца дори не е такова, което има значение за редовността на исковата молба, каквито съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК са само изискванията към нея, 3 предвидени в чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС на обжалвания акт в отговора на правния въпрос. Цитираното от подалата настоящата КЖ решение по гр.д. № 2325/18 на Четвърто гр.о. на ВКС също не е изрично в обратния смисъл. Наличието на практика на ВКС по въпроса изключва и основанието за достъп до касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/ така т.4 от цитираното по-горе ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /

В полза на ответника по касация не се дължи присъждане на разноски, доколкото не се установява направата на такива.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222 от 23.05.25 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на „Айкарт Кредит“ЕАД за допълване на въззивно решение №2 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик, като в последното се посочи и банкова сметка, по която да се преведат присъдените в полза на насрещната страна по спора суми.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4