Акт № 1782 от 10.05.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 573

Номер

573

Година

17.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.17

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20124100501413 по описа за

2012 година

8 за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1013 от 22.10.2012 година, постановено по ГР.Д.№1795 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и на основание чл.240, във вр. с чл.99 от ЗЗД е отхвърлен предявенияот Р. Х. П., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”С. Р.” №.., против И. С. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”П.” №.., иск за приемане за установено по отношение на Д., че съществува вземане на П. в размер на 2 800 лв.,представляващо задължение по разписки с дати: 06.09.2007 година и от 04.10.2007 година и подписан Договор за цесия от 23.04.2011 година между А. И. Б.и Р. Х. П., за което по Ч.ГР.Д.№1276 по описа за 2012 година на ВТРС е издадена Заповед за изпълнение №862 от 15.03.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2012 година до окончателното изплащане на вземането, както и претендираните разноски, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на ответника.

Постъпила е въззивната жалба в законоустановения срок, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Обжалва се решението в неговата цялост, изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението - неговата необоснованост, незаконосъобразност и противоречие с материалния закон. Изложени са доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и спора да бъде решен по същество, като бъде уважен изцяло предявения установителен иск.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение е правилно. Излага съображения в подкрепа на становището си.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславящи с право основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД; обусловени с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; всичкипризнати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

В.ГР.Д.№1413/2012 г. ВТОС

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. Обстоятелства, установени чрез приложеното частно гражданско дело.

Осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.Посочените обстоятелства са установени чрез събраните по делото писмени доказателства. За този извод съдът е мотивиран от следното:

За ответника са възникнали парични задължения в полза на А. И. Б. общо в размер на 2 800 лв. Обстоятелства, установени чрез приложените към приетото частно гражданско дело „Разписка за приети/дадени пари”, два броя – л.17 и л.18.

Освен това възникване на задълженията за ответникаспрямоБ. са признат от ответника факт чрез твърдение, че „задължението е погасено чрез изпълнение”. Твърдението е изложено в отговора на исковата молба.

На23.04.2011 година между ищеца и А. И. Б. е сключен договор за цесияпо смисъла на чл.99 от ЗЗД, с предмет посочените парични вземания на Божанова към ответника. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на „Договор за цесия”, приложен на л.7 и л.8 от частното гражданско дело.

Договорът за цесия не е формален. Писмената форма не е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.99 и чл.100 от ЗЗД. Писмената форма е начин за доказване на постигнатата договореност. Договорът за цесия трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, които са регламентирани, с посочените правни норми.

В настоящия казус процесният договор е валиден от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Договор за цесия”, приложен на л.7 и л.8 от частното гражданско дело.

По силата на сключения между страните по делото валиден договор за цесия и на основание чл.99 ЗЗД вземането от цедента - Б., преминава върху цесионера - ищеца, който придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключване на договора за цесия.

На основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника, от деня, в който му е съобщено от предишния кредитор. За да има действие спрямо длъжника прехвърлянето, е необходимо съобщението до длъжника да е извършено от цедента /стария кредитор/. Съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, не поражда действие на прехвърлянето спрямо длъжника.

В горния смисъл е задължителното съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВза правоприлагащия съд ТР№142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК НА ВС. Цитат: „Прехвърлянето на вземане /цесия/ има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи станалото прехвърляне.

В.ГР.Д.№1413/2012 г. ВТОС

Съобщението, направено от приемателя /цесионера/ на длъжника, не оказва такова действие. При изричния текст на закона да се приеме противното - че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от съобщаването му, направено от приемателя /цесионера/-новия кредитор, - нещо, което е недопустимо”.

С оглед на изложеното твърденията, изложени във въззивната жалба, че уведомяването от цесионера също поражда действие на прехвърлянето спрямо длъжника, е неоснователно.

Законодателят не е регламентирал форма и начин, по който следва да бъде осъществено съобщаването за прехвърляне на вземането от цедента на длъжника. За да е налице „съобщаване” по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД е необходимо и достатъчно цедентът /стария кредитор/ да е материализирал по начин, по който може да бъде възприет от длъжника, съобщение до длъжника за сключения договор за цесия, да е индивидуализирал вземането си, предмет на договора за цесия, по основание и размер, да е посочил новия кредитор, на който длъжника следва да изпълни, и всички посочени обстоятелства да са узнати, възприети от длъжника.

В настоящия казус във висящото исково производство пред първоинстанционния съдответникът е узнал за цесиятаи за направеното на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от кредитора му Божанова съобщение, в качеството й на цедент, до него, в качеството му на õлъжник по цедираното вземане, за всички посочени по-горе обстоятелства. Факт, установен чрез съдържанието на „Съобщение за прехвърляне на вземане - чл.99, ал.3 от ЗЗД”, приложено на л.9 от частното гражданско дело, прието в първоинстанционното производство, като доказателство. За този извод съдът е мотивиран и от приложението на принципа за добросъвестността, визиран с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД.