Решение № 14 от 23.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500488 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7368/18.07.2025 г. от КОНПИ, ЕИК 131463734 против решение № 179/18.06.2025 г., постановено по г. д. № 95/2025г. по описа на ОС – Хасково, с което е осъдена КОНПИ, ЕИК 131463724, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да заплати на С. Д. Ч. ЕГН ********** и на Б. И. Ч. ЕГН **********, двамата от гр. С.“ № 52, сумата от по 80 000.00 лева на всеки, представляващи обезщетение за причинени неимуществени щети, изразяващи се в преживян стрес и неудобства, създадени на тях и близките им, влошаване на здравословното им съС.ие, уронването на репутацията им в обществото, в резултат на незаконосъобразните действия на КОНП, причинени от предприемане на действия по обезпечаване и завеждане на граждански иск за сумата от 245 245.75 лева, по който е образувано г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС - Хасково, производството по което дело е прекратено с протоколно определение от 25.09.2023 г., влязло в сила на 02.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството (02.10.2023 г.), до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявените искове или да намали размера на присъдените суми, съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

1

Ответниците считат, че въззивната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 2а от ЗОДОВ.

Предявен от С. Д. Ч. ЕГН ********** и на Б. И. Ч. ЕГН **********, двамата от гр. С.“ № 52 против КОНПИ, ЕИК 131463724, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6..

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и неудобства, създадени на тях и близките им, влошаване на здравословното им съС.ие, уронването на репутацията им в обществото, в резултат на незаконосъобразните действия на КОНП, причинени от предприемане на действия по обезпечаване и завеждане на граждански иск за сумата от 245 245.75 лева, по който е образувано г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС - Хасково, производството по което дело е прекратено с протоколно определение от 25.09.2023 г., влязло в сила на 02.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството (02.10.2023 г.), до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че против Ч.и е водено съдебно производство по иск на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 245 245.75 лева, по който на 10.11.2020 г. е образувано г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС – Хасково.

Посочено е, че преди исковото производство е подадена молба за обезпечаване на иска, по която е образувано производство по ч. г. д. № 682/2020 г. по описа на ОС – Хасково.

С определение № 1240/28.07.2020 г. е допуснато исканото обезпечение чрез налагане на възбрани върху масивни гаражи за микробуси № 16, № 17 и № 18 с идентификатори 65 677.701.6673.1.16, 65 677.701.6673.1.17 и 65 677.701.6673.1.18; възбрани върху недвижим имот УПИ VII-2019, в квартал № 55А, гр. Свиленград, с идентификатор *** и върху триетажна сграда с идентификатор ***, гр. Свиленград, ул. „Васил Левски“, в квартал № 55А, с площ от 480 кв. м.; запор върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ... и върху товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № .....

2

Твърди се, че производството по г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС – Хасково е прекратено с протоколно определение от 25.09.2023 г., влязло в сила на 02.10.2023 г., поради отказ от иск.

Тези твърдения са основателни и се установяват от материалите по г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС – Хасково (приложено).

Според петитума на исковата молба, претендираните суми представляват обезщетение за причинените на всеки от тях неимуществени щети (стрес и неудобства), създадени на тях и близките им, влошаване на здравословното им съС.ие, уронването на репутацията им в обществото, в резултат на незаконосъобразните действия на КПКОНПИ, изразяващи се в предприемане на действия по обезпечаване и завеждане на граждански иск за сумата от 245 245.75 лева, по който е образувано г. д. № 925/2020 г. на ОС - Хасково, производството по което дело е прекратено с протоколно определение от 25.09.2023 г., влязло в сила на 02.10.2023 г.

Следователно исковите претенции се основават на твърдяни незаконосъобразни действия на ответника в рамките на обезпечителното и исковото производства, протекли в периода от 28.07.2020 г. до 02.10.2023 г. или общо около 3 години и 2 месеца.

Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

В случая надлежна ответна страна в производството за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по чл. 2а от ЗОДОВ е Държавата чрез нейния процесуален субституент КОНПИ, тъй като тя е компетентният орган, който осъществява дейността по отнемане на незаконно придобито имущество: извършване на проверка и водене на производства пред съд.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че съдебното производство е било прекратено, поради отказ от иск.

По делото няма спор, че е образувано ДП № 70/2018 г. по описа на РУ Свиленград и ищците С. Д. Ч. и Б. И. Ч. са привлечени като обвиняеми на 20.08.2018 г. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, първия и по чл. 234, ал. 1 вр. чл. 20 от НК. На 14.11.2018 г. между тях и Прокуратурата е постигнато споразумение, одобрено от съда, с което Б. Ч. се признава за виновна за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева, а С. Ч. се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

С писмо вх. № УВКП-1490/19.11.2018 г. ответникът е уведомен от РП3 Свиленград за образуваното досъдебно производство, което е инициирало проверка от КПКОНПИ, сега КОНПИ.

С Решение № 1350/22.07.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

По искане на КОНПИ е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собствени на ищците и запор върху движими вещи определение № 1240/28.07.2020 г., постановено по ч. г. д. № 682/2020 г.

С решение № 2136/04.11.2020 г. на КОНПИ е взето решение да се внесе искова молба в ОС - Хасково и да се направи искане за частична отмяна на допуснатото обезпечение по отношение на самостоятелен обект „гараж за микробуси“ № 16 и „гараж за микробуси“ № 18.

Исковата молба е внесена на 10.11.2020 г. и образувано г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС - Хасково.

По делото е постъпила молба изх. № 3542/21.09.2023 г., с приложено към нея решение № 866/20.09.2023 г. на КОНПИ за прекратяване на делото на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска.

Производството по делото е прекратено с протоколно определение от 25.09.2023 г., влязло в сила на 02.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, че действията на КОНПИ по образуване на обезпечителното и съдебното производства са незаконосъобразни.

Въз основа на анализ на гореописаната фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че са били налице основания за образуване на проверка за установяване на значително несъответствие. Но извършването на проверка на е предмет на исковата претенция.

Незаконосъобразна е била преценката за установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, в резултат на което е взето решение за предявяване на иск и за обезпечение на иска чрез налагане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана. Административният орган не е задължен да предприеме незабавно действия по обезпечаване на вземането на държавата за отнемане на имущество, а следва да се прецени дали са налице предпоставките на чл. 3 от ЗОДПИППД (отменен), установено ли е, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство за деяние, което попада в предметния обхват на закона, е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи обосновано предположение,че е придобито от престъпна дейност.

В конкретният случай не е установено наличието на такова имущество и връзка, между придобитото от ищците имущество и престъплението, за което ответниците са обвинени и са осъдени.

Ирелевантно е твърдението на ответника, че към момента на образуване на обезпечителното и на съдебното производства не е било постановено ТР № 4/18.05.2023 г., 4 постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения (ТР) са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Цитираната норма дефинира действието на ТР по отношение на субектите, но не дава отговор на въпроса за действието им във времето.

Тълкувателните решения не са нормативни актове, а правни изводи, които насочват съдилищата при изясняване на действителния смисъл на вече приета правна норма, с цел уеднаквяване на съдебната практика и се прилагат към съществуващите и бъдещите правни отношения.

ТР на ВКС имат действие занапред (ex nunc), но се прилагат и към висящи дела, както и към вече приключили, но подлежащи на преразглеждане, т. е. към всички случаи, които не са решени „сила на пресъдено нещо“ (res judicata).

Даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се приема, че тя още тогава е имала съдържанието и смисъла, изяснени с ТР.

В хода на образуваното съдебно производство по г. д. № 925/2020 г. по описа на ОС - Хасково, въз основа на изготвените и приети заключения на ССЕ, е установено, че не е налице значително несъответствие, което е мотивирало ответника, ищец в производството по г. д. № 925/2020 г. да направи отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК, както и за прекратяване на производството по делото.

Прекратяването на производството по образувано гражданско дело поради отказ от иска следва да се приравни по правни последици на отхвърляне на иска, тъй като, съгласно чл. 233, изречение 2 от ГПК, когато ищецът направи отказ от иска, той не може да предяви отново същия иск. Следователно, както и при постановяване на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска така и при прекратяване на производство по дело, поради отказ от иска, се отрича правото на предявяване отново на такъв иск.