Акт от 05.11.2021, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 522 гр. Видин, 05.11.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Милена Стоянова при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 795 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че на 25.11.2020г. около 10.00 часа сутринта на *** в с. Мали Дреновец, обл. Видин е била нахапана от куче, собственост на ответницата, порода „каракачанка“. Кучето било на улицата извън имота и е нахапало ищцата за крака, като я съборило. Откъснало е ръкава на якето, с което е била облечена ищцата, захапало я е и за ръката в областта на предмишницата. След това, като е лежала на земята, кучето я е нахапало и по двата крака, и по двете ръце. Вследствие на това, ищцата претърпяла болки и страдания, а раните й трудно заздравели.

Твърди се също, че ищцата претърпяла и имуществени вреди, представляващи разликата в изплатеното обезщетение заради нетрудоспособност и заплатата, както и в разходи за лекарства и лечение ,както и за скъсаните дрехи – яке и обувки.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 5000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата от 100.00 лева, представляващи разликата в изплатеното обезщетение заради нетрудоспособност и заплатата за периода от 24.11.2020г. до 31.12.2020г. , както и сумата от 200.00 лева – разходи за лечение и лекарства, както и сумата от 300.00 лева-имуществени вреди за скъсано яке и обувки.

Ответницата, редовно уведомена в законния месечен срок е подала отговор на исковата молба. Оспорила е исковите претенции като неоснователни. Оспорила е, че ищцата е ухапана от процесното куче, както и че ответницата е собственик на това куче.. При условията на евентуалност е направила възражение, че ищцата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат. Оспорила е претендираните имуществени вреди. Оспорила е представените от ищцата писмени документи, като такива с невярно съдържание.

С протоколно определение от 18.10.2021г. , на основание чл.232 от ГПК съдът е допуснал оттегляне на исковите претенции на ищцата за имуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази му част. Ответницата е дала съгласие за оттегляне на тези претенции, но е направила искане за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в прекратителната му част.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложен е препис на преписка рег. № 1786-ЗМ-890/26.11.2020г. по описа на РУ – Видин.

От данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения препис на епикриза, изд. от Отделение по Травматология и Ортопедия при МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин, се установява, че ищцата е постъпила на 25.11.2020г. в 12.50 часа по спешност поради това, че е нахапана от куче, при което получава множество разкъсно – контузни рани в областта на горните и долните крайници, по – голям брой в десните и дясно ходило. В момента на постъпване, ищцата е имала умерено кървене от раните. Раните са с намачкани кожни ръбове и подкожни меки тъкани. Най – голямата рана е в областта на дясна подбедрица с размери 7-4 см., с мекотъканен подкожен дефект.

Извършено е затваряне на кожа и подкожна тъкан, като са дадени указания за домашен амбулаторен режим и контролни прегледи.

Диагнозата е: множество открити рани на предмишницата вдясно и множество открити рани на подбедриците

Издаден й е болничен лист от 25.11.2020г. до 24.12.2020г.

Вещото лице д-р И.К. по назначената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, след запознаване с всички материали по делото и преглед на ищцата, е дало заключение, че причинените увреждания съответстват да са получени по време и начин съобщени от пострадалата и от документите на медицинските органи. Налице е причинно-следствена връзка.

Причинени са болки и страдания. Вещото лице е констатирало, че ищцата в момента на прегледа няма оплаквания, но има следи - цикатрикси. Вещото лице пояснява, че това са белези от разкъсно-контузните рани. Те не са по откритите части, но се виждат и представляват траен дефект на кожата. Това, което вещото лице е констатирало в момента, са размерите на белезите, но според него, раните горе-долу са били същите. Раните, които са шити, зарастват с по-малък белег. Раните се шият при голям кожен дефект. Раната на подбедрицата е по-голяма, шита е и обработена, а хлътването се дължи на изрязване на подкожна мастна тъкан. Ищцата е имала страдание от ухапване, а от самите белези - не.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Разпитаните по делото свидетели установяват непосредствени впечатления веднага след инцидента.

Свидетелите

Александра Томова и Росен Стоянов – кметски наместници на селата Мали Дреновец и Владиченци, посочват че на 25.11..2020г. сутринта, били в кметството на с.

Мали Дреновец, когато чули викове от свидетелката Л. А., която отишла при тях и им казала „кучето на С. изяде Т.“. Тръгнали от кметството към мястото на произшествието с автомобил. И двамата свидетели посочват, че първо видели, че левия хълбок на кучето и муцуната му са целите в кръв. Кучето е каракачанка, голямо куче, черно и бяло. И двамата свидетели посочват, че това куче е на ответницата, в нейния двор е. Ответницата живее в гр. Видин, а кучето живее в двора на къщата в с. Мали Дреновец. Ответницата идва да го храни. След инцидента ответницата е дошла и го е хванала.

Свидетелите посочват също, че са видели на улицата разхвърляни якето, джапанките и терлиците на ищцата, като якето било разкъсано, телефонът й бил на пътя, а ищцата е била влязла в двора при една жена. Свидетелите видели, че ищцата е имала кръв по ръцете и краката, цялата треперела, била неадекватна.

Свидетелката

Александра Томова посочва, че впоследствие разбрала от ищцата, че когато е минавала по улицата, кучето я нападнало. Свидетелката установява, че ищцата почти три месеца не е могла да се грижи за себе си, била е с бинтовани ръце и крака, ходила на превръзки в гр. Видин на 3-4 дни. Разходите били поети от кмета на общината, който ѝ закупил лекарствата, превързочни материали. След нахапването, ищцата не е могла да се движи, защото едната й рана била ниско долу около стъпалото и не е могла да стъпва. Повече от два месеца не е могла да ходи и не е била в състояние да работи.

Свидетелката посочва също, че в момента на инцидента ответницата тръгнала след линейката с автомобил, а в линейката ищцата била придружена от дъщеря си.

Свидетелят

Светослав Славчев - кмет на Община Димово също установява обстоятелства във връзка със състоянието на ищцата непосредствено след инцидента, а именно, получил обаждане от кметския наместник на с. Мали Дреновец, като бил информиран за инцидента с ищцата. Свидетелят веднага отишъл в болницата и видял, че ищцата е в шоково състояние и видимо изглеждала много зле. В този момент лекарите я превръзвали, а след това я извели в инвалидна количка. По информация от лекар, едно от ухапванията е било много сериозно, след което помолили свидетеля да вземе медикаменти. Пред входа на Бърза помощ свидетелят видял ответницата, която го попитала какво е състоянието на ищцата. Ответницата поискала, ако е нужно, да закупи нещата, които са необходими за ищцата Т., но свидетелят казал, че той ще ги закупи. Свидетелят посочва също, че ответницата настоявала да закара ищцата Т. ***, като самата ответница била притеснена, на ръба на криза от случая. Казала му, че нейното куче по незнайни причини е нападнало Т..

Свидетелят установява също, че ищцата била на легло. Той ходил при нея и е носил храна, дрехи, тъй като те са много бедно семейство. Автомобилът на Общинска администрация е возил Т. ***. Ищцата в началото не е могла да ходи и доста време се възстановявала. По – голямата й дъщеря, била поела грижата за нея и за по-големите й братчета и сестричета. Това е продължило дълго време.

Свидетелят заявява, че знае че процесното куче е на ответницата, тъй като и преди инцидента хората се обаждали, че кучето се отвързва.

Свидетелката

Л. А., която познава кучето Тара, защото преди е ходила да го храни, посочва, че кучето се е отвързало и е нападнало ищцата. Свидетелката е чула виковете за помощ на ищцата и отишла в кметството за уведоми за инцидента. Свидетелката посочва, че ответницата е помогнала на Т., като я е свалила от жената, при която била влязла, измила й краката. После дошла полиция и Бърза помощ.

Свидетелката установява, че в процесната къща, където се намирало кучето, е живяла Иванка – майката на С.. Тя починала преди около три години. Братът на ответницата - Цветан идвал в тази къща често, защото гледал лозе, идвал да гледа и кучето. Според свидетелката, това куче е на Наско - синът на Цветан, той донесъл кучето на село от София когато било мъничко. Наско също идвал да се грижи за кучето. Според свидетелката Цветан идвал често на село, 2-3 пъти на месец. Виждала е

Цветан да носи храна на кучето. С. идвала да вижда майка си. Кучето Тара било вързано в двора на къщата с каишка. Свидетелката посочва, че в деня преди инцидента - на 24.11. вечерта, същото куче е умъртвило нейна патица,, то било отвързано още предишния ден.

Свидетелката посочва, че след като кучето е умъртвило патицата, се обадила на ответницата С. и тя тръгнала сутринта. В къщата нямало никой. Според свидетелката, кучето е хранено. Кучето е на около 7-8 г.

Свидетелката

Касинка Първанова също установява, че процесното куче се намира в двора на къщата , в която живяла майката на ответницата. Братът на ответницата, който живеел в гр. София, идвал често 2-3 пъти в месеца. Свидетелката посочва, че кучето е голямо, винаги било вързано с каишка, с дебело въже за тел. Като мъничко било донесено от сина на Цветан - Наско. Цветан също се грижел за кучето. С. ***, и в селото на мъжа си, но идвала да вижда майка си.

Свидетелката не е видяла инцидента с кучето. Посочва, че 4-5 дни след случката, в нивата била видяла

Т. с едно тракторче като събирала царевица и работела.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични, непротиворечащи си помежду си и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, с изключение на показанията на св. Касинка Първанова, която установява физическото състояние на ищцата няколко дни след инцидента. Показанията на тази свидетелка са изолирани и в противоречие с останалите свидетелски показания.

От приложения препис на преписка рег. №

1786-ЗМ-890/26.11.2020г. по описа на РУ – Видин, се установява, че на 25.11.2020г. на ответницата е съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. В даденото сведение пред органите на МВР, ответницата е посочила, че в имота в с. Мали Дреновец не живее никой, а тя посещава имота на 2.3 дни, за да храни кучето си порода „каракачанка“, което е завързано с верига и нашийник. В същото сведение ответницата посочва, че полага грижи за кучето си.

По делото е представен и препис на ветеринарен паспорт за кучета и котки, в който като собственик е посочен Атанас Цветанов с адрес в гр. София, както и че кучето е с име Тара, каракачанска порода, родено на ***г.

Представен е и препис на приходна квитанция от 03.02.2020г., изд. от Община Димово, кметство с. Мали Дреновец за заплатена такса за куче от ответницата в размер на 2.00 лева.

Представен е и документ за собственост на имот в с. Мали Дреновец, от който е видно, че лицето Иванка Атанасова Стоянова, ответницата С.Г.Ц. и брат й Цветан Георгиев Младенов, са признати за собственици. Последният е починал на 23.04.2021г., видно от данните по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което не се налага да се изследва наличието на вина у деликвента, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер. Безвиновната отговорност е вид гражданска отговорност, защото, както и виновната отговорност, се предпоставя от наличието на деяние, противоправност, вреди и причинна връзка. За ангажирането на тази отговорност трябва вредите да са причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се изключва само тогава, когато той докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи изключителна отговорност или вредите се дължат на непреодолима сила или действия на трети лица (т. 10 от Постановление №