Решение № 5376 от 06.10.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Номер 5376

05.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд

ЧЖ-VI-Б

На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Венета Цветкова

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20201100509662 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Г.Ф., гр. София, срещу постановление на частен съдебен изпълнител – М.Д. от 17.08.2020 г. по изп. дело № 20207870400097/2020 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените във връчената на 06.08.2020 г. покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя – Т.Т.Д. и съответно искането за намаляване на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ..

Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като той, в качеството си на Г.Ф., се явявал сигурен платец, не бил дал повод за образуване на конкретното изпълнително дело и не затруднявал събирането на вземанията срещу него.

В подготвеното и представено по делото писмено обяснение на ЧСИ, на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно същият да бъде намален. Трябвало да се държи сметка и за това, че предоставилия юридическите услуги по представителство на взискателите адвокат е регистриран по ЗДДС и е начислил такъв при формиране размера на договореното и изплатено му възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес.

Що се касаело до възложените за плащане такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ при формиране на базата за тяхното изчисляване не са били включвани изпълнителните разноски, в това число и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. Ползваната основа за определяне на таксите са единствено сумите по приложения ИЛ /главница и законна лихва/.

В обобщение ЧСИ е на мнение, че поставената за разглеждане жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение от съда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът по изпълнението е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в 1 едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.

436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е отказано по искането на длъжника Г.Ф., гр. София да се намали размера на приетите изпълнителни разноски, в т.ч. и на адвокатското възнаграждение, което е заявено за присъждане от взискателя.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.

Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на ЧСИ-Д., с което искането на длъжника Г.Ф., гр. София за изменение в размера на възложените за заплащане разноски в изпълнението е отказано. Произнасянето на съдебния изпълнител е направено чрез издаването на постановление от 17.08.2020 г. Същото е удостоверено да е било надлежно връчено на длъжника на датата – 19.08.2020 г., като жалбата е подадена на 25.08.2020 г. тоест в пределите на срока въведен в чл. 436, ал. 1 ГПК.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20207870400097/2020 г., се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу Г.Ф., гр. София, по писмена молба от 06.08.2020 г. на Т.Т.Д., депозирана чрез процесуалния им представител - адв. П.К., въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2020 г., издаден по гр. дело № 5558/2019 г. на САС, за принудително събиране на сумата от по 14 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП реализирано на 22.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2018 г. до окончателното изплащане. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал ангажираният с индивидуалното изпълнение ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и да наложи запор върху банковите сметки на фонда-длъжник. С молбата за иницииране на изпълнителното производство, е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Т.Т.Д. и адвокат – П.К., като видно от съдържанието му, клиента е заплатил на своя адвокат в брой сумата от 864 лв. с вкл.

ДДС, като срещу това плащане адвоката се е задължил да окаже правна защита и съдействие състоящи се в представителство по изпълнително дело с цел събиране на присъдено обезщетение по гр. дело № 5558/2019 г. по описа на САС.

До длъжника Г.Ф., гр. София е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 864,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение /с вкл. ДДС/, сумата от 66,00 лв. –авансови такси и 1 493,22 лв. – пропорционални такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която покана е получена от задълженото лице на 06.08.2020 г. Съгласно извлечение от специалната банковата сметка на ЧСИ обслужваща дейността му, която е открита при „У.Б.“ АД се констатира, че седем дни след получаване на ПДИ /13.08.2020 г./ длъжника – ГФ е предприел плащане на сумата в размер от общо 19 522,66 лв. в полза на ЧСИ. На 10.08.2020 г. длъжникът е подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева, респективно пропорционално да се намали размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Със свое произнасяне от 17.08.2020 г. ЧСИ – М. Д. е отказал да намали размера на определеното адвокатско 2 възнаграждение в изпълнителния процес, съответно на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР събирани по ЗЧСИ. Това обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител, които надлежно е изпълнил задължението си да разгледа и се произнесе по такова искане упражнено от длъжника.

Чрез молба от 04.09.2020 г. адвокат – К. е оповестила по изпълнителното дело банковата сметка на кредитора-Д., като е поискала от съдебния изпълнител да осъществи превеждане на следващата му се парични суми, които са платени от длъжника по специалната банкова сметка на ЧСИ. С платежно нареждане от 04.09.2020 г. ЧСИ е превел в полза на кредитора – Д. сумата в размер от общо 17 099,44 лв., като основанието за осъщественото плащане е „плащане по и.д. 97 от 2020 г.“.

Констатира се, че извън искането за образуване на изпълнителното дело и посочената по-горе молба за индивидуализация на банкова сметка на взискателя – Д., от страна на адвокат – К. няма извършвани други процесуални действия в провеждания изпълнителен процес.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят принципно оспорва отговорността си за разноски и при условията на евентуалност - техния размер.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 /двеста/ лева - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.).

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите с осъдително решение на въззивна инстанция парични суми, което означава, че Фондът - длъжник ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл. 10, ал. 1 НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

Основният спорен въпрос върху които жалбоподателя акцентира с жалбата си е свързан с това дължи ли се от негова страна репарация на адвокатско възнаграждение заплатено от взискателката над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Настоящият състав, намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал.2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.

В случая още с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, е видно, че от страна на процесуалния представител на Т.Т.Д. е 3 конкретизиран изпълнителния способ за постигане ефекта на принудителното удовлетворяване, а именно налагане запор върху банковите сметки на Г.Ф.. Анализът на проведеното изпълнение еднозначно показва, че в срока за доброволно изпълнение по връчената ПДИ, а именно на 13.08.2020 г. от страна на длъжника по изпълнението е осъществено доброволно плащане на пълния размер на сумите по поканата.

Очевидно е, че няма никакви процесуални действия, които адвокат – К. да е предоставила в полза на своя доверител, освен това по образуването на изпълнителното дело. Следователно е налице липса на осъществено основание от кредитора да се търси присъждане на възнаграждение за оказано му процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. С извършените плащания длъжникът е погасил задължението си доброволно, без необходимостта от прилагане спрямо него на какъвто и да било изпълнителен способ и по този начин се е освободил от отговорността за разноските по чл.

10, ал. 2 НМРАВ. Това означава, че в разглежданата хипотеза следва да се възложи само адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат (вж. чл. 78, ал. 3 ГПК) - за образуване на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист в минималния размер от 200,00 /двеста/ лева, доколкото по отношение на адвокат – К. няма успешно проведено доказване по делото на обстоятелството, че е регистрирана по ЗДДС във връзка с предоставяните от нея услуги, респективно валидно да начислява такъв при предоставяне на адвокатски услуги от нейна страна.

По горните съображения, длъжникът е задължено лице за плащане само на сумата 200,00 - възнаграждение за защитата на взискателя от адвокат, като възражението за прекомерност на това възнаграждение над посочената сума до начисления размер от 864,00 лв., е било основателно, а изводът за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.