Протокол № 56 от 07.02.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 737/2023
- Вид
- Протокол № 56
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
ПРОТОКОЛ
№ 56 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000737 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец Т. О. П., редовно призован, се представлява от адв. М. Д., редовно упълномощена по делото.
Жалбоподателят по насрещната въззивна жалба ЗАД А. АД, редовно призован, се представлява от юриск. Л. М., упълномощена по делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Юриск. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва същото.
С решение от 09.06.2023 г., постановено по т.д. № 113/2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, е осъдено ЗАД А. АД да заплати на ищеца Т. О. П. сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, станало на 24.11.2021 г., ведно със ЗЛ, считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер от 12 500 лв. до пълния предявен такъв от 50 000 лв., както и за ЗЛ за периода 17.12.2021 г.-17.03.2022 г. исковете са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение ЗАД А. АД е осъдено да заплати на Т. П. и обезщетение за имуществени вреди, причинени му при същото ПТП, размер на 667 лв., ведно със ЗЛ от 17.03.2022 г., като е отхвърлен искът за ЗЛ за периода 17.12.2021 г.-17.03.2022 г. С решението е 1 разпределена отговорността за разноски на страните.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500 лв. до 50 000 лв., както и акцесорната претенция за присъждане на ЗЛ за периода 17.12.2021 г.-17.03.2022 г. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части. Доводите се свеждат до неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно конкретно установените по делото факти и обстоятелства, свързани с причинените неимуществени вреди на ищеца. Налични са и доводи за неправилно определен процент на съпричиняване от страна на пострадалия П. в размер на 50%. Оспорени са изводите на съда, че пострадалият е имал възможност да предотврати ПТП. В тази връзка са изложени подробни съображения, свързани с механизма на настъпване на ПТП, със събраните по делото доказателства по този въпрос, като се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, недопускайки поисканата повторна АТЕ. По отношение на началния момент, от който се дължи ЗЛ, е посочено, че това е датата на сезиране на застрахователя и неправилно обезщетенията са присъдени не от тази дата, а три месеца по-късно, именно от 17.03.2022 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37 500 лв., както и да присъди ЗЛ върху обезщетенията с начален момент 17.12.2021 г. Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА. Направено е и доказателствено искане за изслушване на повторна АТЕ.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор ЗАД А. АД, с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Оспорено е искането за допускане на повторна АТЕ, като се поддържа, че не са налице процесуалните предпоставки за това.
От ЗАД А. АД е подадена насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата над 333.50 лв. до 667 лв. Тя се основава на твърденията на жалбоподателя, че при прието от съда съпричиняване в размер на 50%, то е следвало да намали и размера на обезщетението за имуществени вреди, а не само обезщетението за неимуществени вреди.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Срещу насрещната въззивна жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Т. П., с изразено становище за нейната неоснователност, за потвърждаване на решението в обжалваната с насрещната жалба част и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА.
2
Адв. Д. – Поддържам жалбата и стореното с нея доказателствено искане. Оспорвам насрещната въззивна жалба на ответното дружество и поддържам отговора срещу нея.
Юриск. М. – Оспорвам подадената от ищеца въззивна, поддържам изложеното в отговора на същата, поддържам и подадената от ЗАД А. АД насрещната въззивна жалба.
Представям и моля да приемете доказателства за извършено от страна ЗАД А. АД плащане на присъдените с първоинстанционното съдебно решение суми в частта, в която същото е влязло в сила, с препис за ищеца, а именно покана за доброволно изпълнително, по ИД, образувано при ЧСИ И.К. и платежно нареждане.
Съдът намира, че следва да остави без уважение формулираното във въззивната жалба доказателствено искане за изслушване на повторна АТЕ по формулираните в жалбата задачи.
Такова искане е направено пред първоинстанционния съд и е оставено без уважение, като настоящият съдебен състав счита, че с определението на първоинстанционния съд не е допуснато процесуално нарушение. При приемането на АТЕ в първото производство, страните са задали въпросите си и вещото лице е изяснило спорните моменти, допълвайки заключението си при изслушването му в съдебно заседание. Освен това в самата експертиза е посочено, че тя е изготвена както на база свидетелски показания, така и на база протокола за оглед, съставен в хода на наказателното производство, непосредствено след ПТП. При това положение съдът намира, че не става дума за необоснованост на експертизата, нито за необходимост от поставяне на допълнителни въпроси към нея, а се касае за нейната преценка в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, още повече че в съдебното заседание вещото лице е заявило, че механизмът на ПТП не би се променил в която и да било от хипотезите, изложени от страните.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане за допускане и изслушване на повторна АТЕ.
Адв. Д. – Нямам други искания. Представям списък с разноски по чл. 38 ЗА.
Юриск. М. – Също нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК, с препис за насрещната страна.
По отношение списъка на колегата правя възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моля да вземете предвид, че разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, доколкото е налице нарушение на нормата на чл. 101 § 2 от ДФЕС.
3
В този смисъл е Решение Ц-438/2022 г. на СЕС, като съгласно т. 1 от диспозитива на същото, при установяване на нищожността, съдът е длъжен да откаже тази правна уредба, по отношение на страната, която осъжда да заплати разноски. Моля при определяне размера на адвокатското възнаграждение да отчетете степента на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че се касае за въззивно производство.
Евентуално, в случай че счетете, че е приложима Наредба № 1, моля да вземете предвид нейната редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Адв. Д. – Мога в момента да формулирам размера на възнаграждението си, за да не се прилага Наредбата, като претендираното възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА е в размер на 3 200 лв.
Юриск. М. – Правя възражение за прекомерност и по отношение на така претендирания размер.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
П Р И Е М А представените в днешно съдебно заседание доказателства, свързани с реално заплащане на сумите, дължими по влязлата в сила част от съдебното решение на първоинстанционния съд, а именно покана за доброволно изпълнение и платежно нареждане.
ПРИЛАГА по делото списъците на страните за разноски.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите депозираната от мен въззивна жалба, като отмените първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. Считам, същото е неправилно и незаконосъобразно на няколко основания, като подробно съм ги изложила в депозираната от мен въззивна жалба.
В хода пред първата инстанция не се доказа по безспорен и категоричен начин такъв висок процент на съпричиняване. Той изцяло лежи на хипотетичните възможности на доверителя ми при така създалата се пътна обстановка, отнемане на предимството му, докато се движи по главен път да възприеме и да реагира, като спре преди мястото на удара. Считам, че в хода пред първата инстанция не се доказа, че той самият е изпреварвал, доколкото, видно от протокола за оглед на местопроизшествието, в момента, в който той възприел опасността, дори и външната му лява гума е била в неговата пътна лента и е оставила дълга спирачна следа. Единствените обосновки на вещото лице да приеме, че към момента на удара той се е прибирал или е бил изцяло прибран в неговата пътна лента е, че неговата лява гума, след удара - там, където двете МПС-та са позиционирани, се е намирала между 40 и 60 см в насрещната лента. Моля да вземете предвид, че цялата друга част на автомобила е била изцяло в пътната лента на доверителя ми и има отблъскване, доколкото автомобилът на доверителя ми е бил по-тежък, отколкото на деликвента Левичаров.
4
Всички други твърдения от страна на ответното дружество за съпричиняване не бяха доказани и считам, че първоинстанционното решение в тази част е само хипотетично и не се основава на приетия по делото доказателствен материал и с оглед на изложеното, моля да го отмените в обжалваните му части и да уважите изцяло претенцията на доверителя ми.
Юриск. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение подадената от името на ищеца въззивна жалба и да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното такова, като правилно, законосъобразно и обосновано.
В хода на производството пред първата инстанция е изслушано и прието заключение по АТЕ, вещото лице по която е взело предвид всички събрани по делото доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, както и относно възможността от страна на пострадалия ищец, в качеството му на водач на МПС, да предотврати настъпване на произшествието, респ. вредите. В този смисъл считам, че правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е стигнал до извода, че е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и то именно в размер на 50%.
Моля да уважите подадената от нас насрещна въззивна жалба, като намалите съответно и определеното обезщетение за имуществени вреди.
Моля да ни бъдат присъдени и сторените разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.