Решение № 486 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502119 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 7.03.2023г по гр. д. № 4384/2015г. на Софийски градски съд 1-20 състав са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк“АД против А. Х. М. и А. Х.

М. искове с пр. осн. чл. 73 вр. чл.40 ал.3 ЗННД вр. чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на банката-ищец сумата от 25 001лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени противоправно от първата ответница като помощник – нотариус на нотариус А. М., изразяващо се в удостоверяване на подпис рег. № *** от 24.03.2010г в противоречие с изискванията на чл.589 ал.2 ГПК.

Решението е постановено при участието на ТЛП ЗД „Евроинс“АД, Х. А. К. и С. А. К..

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Уникредит Булбанк“АД чрез пълномощник адв.Р.Й. с оплаквания за неправилност. Изтъкват се като грешни решаващите изводи на съда, че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците и в частност противоправно поведение на първата ответница, която се намира под надзора на втората, в следствие на което да са настъпили вреди. Твърди се и процесуално нарушение на съда, изразяващо се в необсъждане на всички въведени от ищеца основания, на които почиват доводите за осъществен от първата ответница деликт, както и на всички събрани по делото доказателства и конкретно показанията на св.Д. К., отричаща изобщо да се е явявала в кантората на нотариуса и подписвала процесното пълномощно. Твърди се и процесуално нарушение на съда, който разместил доказателствената тежест, като при твърдения от ищеца за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на помощник –нотариуса по чл.589 ал.2 ГПК, в тежест на ответника /не на ищеца/ е установяване изпълнението на законовите изисквания. Вместо това съдът приел за достатъчно, че при насрещното си доказване ответниците са представили доказателства за подправен документ за самоличност на формално упълномощената дъщеря на Д. К., 1 което правело вероятно наличието на подправен документ за самоличност на упълномощителката и това сочело, че конкретното посочено противоправно поведение не се е осъществило. С тези си изводи съдът нарушил правилата за доказателствена тежест в гражданския процес по чл.154 ГПК и постановил решението в нарушение на материалния и процесуален закон.

В срок е постъпил и отговор от ЗД „Евроинс“АД – трето лице помагач и ответник по предявения от А. Х. М. евентуален иск. Поддържат се доводи, че решението е правилно и следва да се потвърди. Акцентира се на правилно разпределената доказателствена тежест във връзка с материалноправното основание на иска по чл.73 ал.1 ЗННД, който нормативен акт препраща към ЗЗД, от което следва, че за уважаване на иска е нужно доказване на общите предпоставки на деликтната отговорност и в частност, че трябва да има противоправно поведение от длъжностното лице, тежестта за което се следва на ищеца.

Подадени са отговори и от ответниците М. В. Д. и А. Х. М., с които поддържат сходни съображения за неоснователност на главните искове. Твърди се правилно разпределена доказателствена тежест, вменяваща в тежест на ищеца главно доказване на противоправно поведение от страна на длъжностното лице с оглед на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като единствената презумпция била за вина и тя била оборена в процеса.

Софийският апелативен съд, след като прецени оплакванията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството пред първата инстанция е образувано по осъдителни искове с материално правно основание чл. 73 ал.1 ЗННД вр. чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за вреди под формата на търпени загуби, настъпили вследствие на противоправно поведение на първия ответник М.Д. в качеството на помощник-нотариус, действащ под надзора на втория ответник нотариус М. /чиято солидарна отговорност се претендира на осн. чл.

40 ал.3 ЗННД/, при извършване на нотариална заверка на подписа на Д.К. без да е установена самоличността и без последната да е положила подпис в процесния документ. Поддържа се, че в резултат на настъпили вреди, изразяващи се във възстановяване на паричните суми на титуляра на банковата сметка, от която са извършени разпоредителните операции въз основа на съставения от първия ответник неистински документ.

В срока за отговор ответниците поддържат сходни възражения за неоснователност на исковете, като се акцентира на точно изпълнение на задълженията на пом.нотариуса в съответствие с действащите нормативни разпоредби, евентуално че исковете са погасени по давност. Ответницата Д. самостоятелно поддържа довод, че носи ограничена имуществена отговорност по КТ, тъй като е прекратила трудовите си правоотношения с нотариус М..

В срока за отговор ответницата М. е поискала конституирането на ЗД „Евроинс“ АД като ТЛП и предявила срещу него в условията на евентуалност обратен иск, оспорен от последния по основание и като погасен по давност.

Конституираните трети лица помагачи Х. А. К. и С. А. К. не са взели становище.

От фактическа страна не е било спорно между страните и се изяснява от писмените доказателства, че първата ответница М. В. Д. е изпълнявала длъжността помощник-нотариус по трудов договор /от 05.03.2007г. прекратен със заповед от 5.04.2013г/ при нотариус А. Х. М., с район P C - София и per. № 127 на НК, и че е 2 удостоверила подпис в пълномощно с рег. № ***, в което е посочено, че Д. Д. К. упълномощава Д. В. К. да извършва всички разпоредителни действия с личната й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, като тегли, внася, открива и закрива сметки в лева, евро и долара, извършва банкови операции и т.н. Не е спорно и че с две платежни нареждания от 30.03.2010 г. от клиентската сметка на Д. Д. К. с № 763********292 и с №763********287 са били изпълнени транзакции в размер на по 95 000 евро, които са наредени по сметка № 700********113 на „Уникредит Булбанк“ АД. В платежните нареждания в графа: „допълнителни данни” е отбелязано: „прехв. пълн.

№769/24032010 Д. К.”. С трето платежно нареждане от същата дата 30.03.2010г. Д. Д.

К. е наредила плащане в полза на С. П. П. по негова банкова сметка в „Демир банк” сумата от 370 500 лв, в което като основание е посочено „покупко-продажба на имот, нот. акт №183, том I, вх. per. №3977/№121/2001г.”

От писмените доказателства пред първата инстанция и гласните доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. и Д. К. се изяснява, че на 30.03.2010 г., в клон на „Уникредит Булбанк“ АД, се е явило лице, което се е легитимирало като Д. К. с лична карта и с пълномощно от титуляра на сметките - Д. К., чийто подпис е бил удостоверен от помощник-нотариус М. Д.. Установява се и че това лице е наредило, а банката е изпълнила нареждането за превод на 370 500 лева от две сметки на Д. К. по сметка в „Демир банк”. Свидетелката Д. К. категорично отрича да е упълномощавала дъщеря си Д. да се разпорежда със сметките й в „УниКредит Булбанк“АД, респ. да е потвърждавала лично подписа си в процесното пълномощно. Пояснила е, че в клон на банката в Добрич е имала открити две сметки, от които са теглени парите с оставен минимален остатък. По принцип контактувала с длъжностно лице от банката Д. К., която се е свързвала лично с нея при опериране със суми по сметките, но не и в конкретният случай. В клона на банката се съхранявало копие от личната й карта и от тази на дъщеря й Д., която също имала открити в тази банка сметки, а също и спесимен от подписа й. Посочените обстоятелства идентично се пресъздават и от свидетелката Д. К., която също е категорична, че не е имала пълномощно, с което да се разпорежда със сметки на майка си, както и че също е разполагала със лична сметка в банката, по тази причина и там се съхранявало копие от личната й карта. По повод изтеглените от неустановено лице суми било водено и приключило с положителен резултат дело срещу Уникредит Булбанк АД.

Посочените от свидетелите Д. и Д. К. обстоятелства се потвърждават от писмените доказателства - решение от 18.07.2013 г. по т.д. № 10185/201 1 г. по описа на СГС (л. 11-15), образувано срещу „УниКредит Булбанк“ АД, поради изтеглените на 30.03.2010 г. от двете й сметки суми в общ размер на 190 000 евро, превалутирани в 370 500лв и преведени по сметка на трето лице С. П. П. в „Демир банк” АД. По цитираното дело е постановено и влязло в сила на 13.07.2017г. решение, с което „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати сумата а от 371 608 лв., представляваща левовата равностойност на 190 000 евро по двата договора за спестовна сметка.

За същите обстоятелства свидетелстват и писмените документи към преписката в образувано пред банката- ищец производство във връзка с разрешаване на спорния казус за изтеглените неправомерно суми, по което са представени и се съхраняват използваните за платежните операции на 30.03.2010 г. документи, включително копие от личната карта, с която се е легитимирало лицето, представило се за Д. К..

Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства и извършен анализ, приетата пред първата инстанция комплексна техническа и лицевоидентификационна експертиза /л. 747-л.751) е установила лицеви разлики и е категорична, че на изображенията/снимки от изследваните копия на лични карти са заснети две различни лица и конкретно, че на копието от ползваната за процесните банкови нареждания 3 лична карта /обозначена като обект №1/ не е заснета Д. К., а различно лице от женски пол със сходни лицеви характеристики. Вещото лице В. – специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД –СДВР, при разпита си в съдебно заседание е пояснил, че лице, което не е експерт трудно би различил истинска от фалшива лична карта.

Пред първата инстанция са приети графически експертизи, изготвени от вещото лице П. (л. 755-766 и л. 795-803), от които се установява, че съхраняваните в банката документи (искане за приемане на средства, спесимен и декларация) са изпълнени от Д.

К., както и че подписът в пълномощното, заверено на 24.03.2010 г., не е изпълнен от последната, а от друго лице, което е имитирало характерните почеркови признаци. От графичната експертиза става ясно и че документите, използвани за извършване на платежните операции на 30.03.2010 г. (преводно нареждане, платежно нареждане, декларация по ЗМИП на листи 190-193 и заверено копие на лична карта на лист187) не са изпълнени от Д. К..

За използването на тези и други неистински официални и частни документи е било повдигнато обвинение на А. П. К. (видно от обвинителен акт по досъдебно производство № 5505/2010г на СДВР, л. 200-л.220) за това, че на същата дата 30.01.2010г. в съучастие с неустановено лице от женски пол, чрез използване на неистински официални документ – лична карта на Д. К., и частни документи пълномощно от Д. К. рег. № ***, подписано от неизвестен извършител, и др. получил в съучастие с други лица незаконно сума от 370 500лв, собственост на Д. К..

С оглед на идентично установените факти, настоящият състав достига до същия правен извод за неоснователност на главните искове по чл. 73 ал.1 ЗННД вр. чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, тъй като не се установяват предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на първия ответник, респ. обективната отговорност на втория като възложител на дейността, от която са произтекли вредите. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл.45 ЗЗД, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –както неправомерни действия и бездействия на соченото за деликвент лице, така и причинно-следствена зависимост между увреждащите действия/респ. бездействия, която да не се изключва от друга релевантна за настъпване на вредите причина.

От фактическа страна е безспорно установен фактът, че подписът, положен в процесното пълномощно не е на посоченото за упълномощител лице Д. К. и следователно представлява неистински документ. Показанията на Д. К. пред първата инстанция, отричаща потвърждаване на подписа в процесния документ, кореспондират с множеството писмени доказателства и изключват извода на първоинстанционния съд за евентуално възможното присъствено удостоверяване на самоличността на лицето. Следователно е удостоверен подпис върху документ, без да се явило лицето, от чието име е съставен, за да потвърди своя подпис, с което е нарушен кръгът от задължения на нотариуса по чл.489 ал.2 ГПК. Нотариалната заверка на подпис е условие за валидност на изявлението, което се съдържа в съответния частен документ и затова към нотариуса /респ. действащият по възлагане помощникнотариус, извършващ тази заверка, са поставени утежнени изисквания за проверка на самоличността на лицето преди заверяването на подписа му. Удостоверяването на подпис върху документ, без да е положен или потвърден от посоченото в него лице формално означава неизпълнение на задълженията по чл.489 ал.2 ГПК и с това реализиране на първата от предвидените в чл.45 ЗЗД предпоставки на деликтната отговорност. Основателни в този смисъл са оплакванията в жалбата на ищеца, че при наличието на удостоверителен документ, който не отразява действителното правно 4 положение, в тежест на съответното длъжностно лице, а не на ищеца, е да установи, че е изпълнил задълженията си с дължимата грижа. В случай на успешно доказване ще се опровергае презумпцията за вина по чл.45 ал.2 ЗЗД и спрямо него ще отпадне деликтната отговорност.