Решение № 1799 от 31.10.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204275 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление № 92/14.07.2023г., издадено о т В. Д. У. , на длъжност * * * Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което на "Национална електрическа компания „ЕАД ЕИК 000649348 със седалище и адрес на управление – гр. София, район Оборище , *** , представлявано от М. И. Г. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет / лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11,от Закона за водите.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните разпоредби.Посочва се бездействие от страна на БД ИБР ,изразяващо се непроизнасяне повече от година по заявление във връзка с искане за увеличаване на резешения лимит.Като се сочи,че нарушението е следствие на бездействието на БД.Посочва се ,че е нарушен чл.34 от ЗАНН. В съдебно заседание се предлага да бъде приложен реда на чл. 28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – юрисконсулт К . поддържа жалбата на изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и 1 да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Х. оспорва жалбата като сочи,като неоснователни исканията на жалбоподателя за отмяна на НП .Счита, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН , подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателя т " Национална електрическа компания „ЕАД ЕИК 000649348 било титуляр по Разрешително за водовземане с № 31591321/22.01.2020 г., и решение № РР-4082/08.01.2021 г., издадени от Директора на Басейнова Дирекция ИБР .Констатирано било,че общото иззето количество подземна вода от водовземното съобръжение –тръбен кладенец ,използвано за целите на автомивката за периода 01.01.2022г до 31.12.2022г. е 1950 куб.м при разрешен годишен воден обем 1040 куб.м.Като количеството добита подземна вода от 1950 куб.м била изчислена на база ежемесечни показания ,отчетени по водомерно устройство с фабр.№8ZR1001178955.На база на отчетите по водомерното устройство е представена декларация в БД ИБР и справка за иззетото количество подземна вода .Видно от направената проверка на място ,разрешенетото годишно водно количество е надвишено с 910 куб.м,като не е спазена буква „в“ от разрешене годишен обем 1040 куб.м годишно от раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ от

Приложението към разрешително за водовземане от подземни води ,чрез нови 2 водовземни съоръжения по т.12 т.1.2.

С това деяние „Национална електрическа компания „ЕАД ЕИК 000649348 като титуляр по разрешително 31591321/22.01.2020 за водовземане от подземна вода и решеие № РР-4082/08.01.2021г. е нарушило законоустановеното задължение на водопозвателя да изпълнява условията в издаденото по реда на Закона за водите разрешително ,съгласно чл.48 ал.1т.11 от Закона за водите.

С оглед на горното, на 29.05.2023 г. свидетелят С. С. Г. съставил АУАН № 136/29.05.2023г. срещу „Национална електрическа компания " ЕАД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите , който АУАН бил съставен и връчен в присъствието на И. В. Х. на 29.05.2023г , а впоследствие постъпило и писмено възражение. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. Г. , която помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г . за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – заверени копия от:

Констативен протокол №ПВ 2-116/16.05.2023г,писмо с вх.№ КД -041382/30.01.2023г ,ведно с декларация по чл.194 б и дневника за отчитане на показанията на водомера от НЕК –заверено копие,заповед №РД -03231/08.09.2022г на Дипектора на БД ИБР ,разрешителноза водовземане *** ОТ 22.10.2020г.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП 3 намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите , а тази на актосъставителя – от представената Заповед № РД03-321/08.09.2022г. на директора на

Басейнова дирекция

"Източнобеломорски район". При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което " Национална електрическа компания " ЕАД,е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че непроизнасянето на Басейнова Дирекция ИБР във връзка със заявление с изх №24-67-22 от 05.07.2022г. с което е поискано увеличение на разрешения лимит е допринесло за това нарушение от страна на дружеството. Тук на първо място следва да се посочи, че същият въпрос е чисто технически и не подлежи на самостоятелна преценка от съда, а е в компетенциите именно на въззиваемата страна .Още повече,чемакар и да са направени постъпките от страна на жалбоподателя за увеличение и да е спазена процедурата ,то такова разрешение за увеличение липсва и в този смисъл използването на повече от разрешенето количество се явява неправомерно без съответния за това акт.Това е така, доколкото законът е предвидил именно този ред за увеличение на водоползването.Необходим е административен акт – властническо изявление на компетентен орган, което едностранно поражда 4 правни последици, в случая – задължение за спазване на посочените в графика водни количества, съгласно тяхното предназначение. И в този смисъл преди той да е факт няма как да се пристъпи самоволно към това увеличение и това да става едностраннно .

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите , отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.200ал.1т.1 буква „а“ от Закона за водите. Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на потежко наказание, физическото или юридическото лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.;

В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 150 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.Като предвид твърде широките параметри в закона на предвидения размер,то и наказващия орган е преценил ,че следва да е на минимума.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл.

144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК , съдът следва да присъди възнаграждение на въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.

Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или 5 организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН , се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.

Също съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН - р азмерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ . Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.

Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания, с кратка продължителност, разпитан е само един свидетел, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 , вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

92/14.07.2023г., издадено от В. Д. У. , на длъжност * * * Басейнова дирекция

"Източнобеломорски район", с което на "Национална електрическа компания „ЕАД ЕИК 000649348 със седалище и адрес на управление – гр. София, район Оборище , *** , представлявано от М. И. Г. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет / лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11, от Закона за водите.