Решение № 2920 от 27.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3208/2022
- Вид
- Решение № 2920
- Подписан
- 27.10.2022
- Състав
- Красимир Мазгалов, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА, Силвана Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 259 · Кодекс на труда
- чл. 259, ал. 1, изр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 17, ал. 1, т. 4 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 2920 гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100503208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20217583 от 30.11.2021 г., постановено по гр.д. № 17058/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, са уважени предявените от И. В. Н., ЕГН **********, срещу „Български институт за стандартизация“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. В. Н., извършено със Заповед № РД 18-44 от 16.04.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител отдел“ и „Български институт за стандартизация“ е осъден да й заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на 8610,60 лв., ведно със законната лихва от 08.05.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над 8610,60 лв. до пълния предявен размер от 9510,60 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни в производството.
С подадената от ищеца И. В. Н. въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение над 8610,60 лв. до пълния предявен размер от 9510,60 лв. се поддържа, че същото е неправилно и необосновано. Жалбоподателят излага доводи, че допълнителното възнаграждението в размер на 150 лв. месечно е с постоянен характер, доколкото същото е договорено с допълнително споразумение между работника и служителя, без уговаряне на допълнителни условия за получаването му, а и същото е изплащано без прекъсване в периода от договарянето му до прекратяване на трудовото правоотношение. Искането, отправено до въззивния съд, е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 9510,60 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „Български институт за стандартизация“, с който въззивната жалба се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че уговореното в допълнителното споразумение между „Български институт за стандартизация“ и И. Н. възнаграждение в размер на 150 лв. има временен характер – получава се след приемане на месечен отчет от служителя.
1
Срещу първоинстанционното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника „Български институт за стандартизация“, с която решението се обжалва в частта, с която предявените срещу него искове са уважени. Излагат се твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при възприета от първоинстанционния съд неправилна фактическа обстановка. Поддържа се, че е налице валидно взето решение на Управителния съвет на БИС за закриване на отдел „Външни и вътрешни връзки“ чрез съкращаване на щатните бройки в отдела. Излага доводи, че е налице едновременно реално закриване на част от предприятието и съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от КТ. Сочи, че на ищцата й било предложено да заеме длъжността „главен експерт“ в отдел „Информационни услуги, продажби и библиотека“, но поради отказа й да заеме предлаганата длъжност, за ответника е останала единствената възможност да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В обобщение на заявените с насрещната въззвинта жалбата доводи от въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.
Подаден е и отговор на насрещната въззвина жалба от И. В. Н.. В отговора се акцентира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с всички събрани по делото доказателства и с практиката на ВКС. Поддържа се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е осъществено реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност, че подбор не е бил извършван, а работодателят е имал такова задължение съгласно КТ, както и че не е налице валидно взето решение от управителния съвет на БИС за съкращаване на щата. На следващо място твърди се, че заповедта не е мотивирана, тъй като в нея не е посочена на коя от двете форми по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е извършено уволнението – поради закриване на част от предприятието или поради съкращение на щата, както и че в същата неоснователно бил посочен чл. 326 КТ.
Отделно от това, жалбоподателят счита, че уволнението е незаконно, и поради липса на редовно връчено предизвестие – същото е връчено на ищцата по време на обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение, при което съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не текат давностни срокове. Предвид изложеното моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от представен Трудов договор № 04/15.07.2010 г., и Допълнителни споразумения към него, страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Ръководител отдел“ в отдел „Външни и вътрешни връзки“ при ответника.
Представена е длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, съгласно която основните й трудови задължения са насочени към ръководство и организиране на дейността на отдела и включват: осъществяване дейността по връзки с обществеността, организиране представянето на дейността на БИС в медиите и интернет пространството, подготвяне информация за сайта на БИС, подготвяне и организиране PR събитията на БИС, подготвяне на годишната програма за семинари и обучения, следи за коректното поддържане на регистъра на членовете на БИС, подпомагане дейността по маркетинга и продажбите.
На 14.06.2019 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно който брутното трудово възнаграждение на ищцата се променя в размер на 1130 лв.
От представената трудова книжка серия Р № 225522, издадена на ищцата, се установява, че е работила при ответника в периода 15.07.2010 г, - 21.04.2020 г., когато трудовото правоотношение между страните е било прекратена на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ.
По делото е представено щатно разписание на длъжностите при ответника, актуално към 01.01.2020 г., от което е видно, че при работодателя в отдел „Външни и вътрешни 2 връзки“ са работели 4-ма служители на слените длъжности: ръководител отдел (1), и главен експерт (3), а в отдел „Информационни услуги, продажби и библиотека“ общо 8 служители на следните длъжности: ръководител отдел (1), експерт техническа информация (3), оператор, въвеждане на данни (1), библиотекар (3).
Представено е „Предложение за промяна на структурата на БИС“, от което се установява, че изпълнителният директор на БИС е отправил предложение до Управителния съвет с цел оптимизиране на структурата на администрацията, за закриване на отдел „Външни и вътрешни връзки“, като служителите, работещи в отдела да преминат към други отдели в БИС.
С решениe № 553/2020 на Управителния съвет на БИС от 21.02.2020 г. е прието предложението на изпълнителния директор за промяна на структурата на администрацията и е взето решение по т.1 за закриване на отдел „Външни и вътрешни връзки“.
Видно е от представено щатно разписание на длъжностите при ответника, актуално към 01.03.2020 г., че при работодателя липсва отдел „Външни и вътрешни връзки“ а в отдел „Информационни услуги, продажби и библиотека“ са разкрити три места за длъжността „главен експерт“.
Като доказателство по делото са приети длъжностни характеристики за длъжностите при ответника „главен експерт“, „експерт, техническа информация“ и „оператор, въвеждане на данни“ в отдел „Информационни услуги, продажби и библиотека“.
Видно е, че заемащият длъжността главен експерт е на пряко подчинение на ръководителя на отдела и има следните основни трудови задължения: дава предложения за работната програма на БИС за семинари и обучения, участва в изпълнението на приетата годишна програма за семинари и обучения, участва в подготовката и реализирането на обучения, семинари и курсове, свързани с дейността по стандартизация, организира представянето на дейността на БИС в медиите и интернет пространството, подготвя информацията за сайта на БИС, подпомага дейността на отдела във връзка с продажбите на продукти и услуги, предлагани от БИС.
Заемащият длъжността „експерт, техническа информация“, съгласно представената длъжностна характеристика е на пряко подчинение на ръководителя на отдела и изпълнява слените основни трудови задължения: осигурява информация по стандартизация и обслужва служители и клиенти на БИС, актуализира и поддържа в актуалност базата данни на БИС, изпълнява поръчки за продажба на международни и чуждестранни стандарти,, прилага изискванията на внедрената в БИС система за управление на качеството (СУК) и дава предложения за нейното непрекъснато подобряване.
Видно е от длъжностната характеристика за длъжността „оператор, въвеждане на данни“, че длъжността е на пряко подчинение на ръководителя на отдела и възложените на заемащия длъжността задължения са следните: изготвя поръчки за продажба на стандарти и стандартизационни документи, изготвя фактури за продажби на международни и чуждестранни стандарти и издания на БИС в офиса на БИС, прилага изискванията на внедрената в БИС система за управление на качеството (СУК) и дава предложения за нейното непрекъснато подобряване.
На 18.03.2020 г. ищцата е уведомена писмено за взетото решение на Управителния съвет на БИС за закриване на отдел „Външни и вътрешни връзки“ и за новото щатно разписание. Със същото на ищцата е предложено да заеме длъжността „главен експерт в отдел „Информационни услуги, продажби и библиотека“. Поради отказа на ищцата да заеме предлаганата от ответното дружество длъжност, на същата дата й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Със Заповед № РД 18-44/16.04.2020 г. на изпълнителния директор на БИС на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 21.04.2020 г. Заповедта съдържа разпореждане на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от 3 правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:
Съгласно задължителните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГК, при оспорване законността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване на общата численост на служителите се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции.
Съгласно практиката на ВКС преценката за идентичност на трудовите функции се извършват с оглед естеството на възложената работа, като изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. В този смисъл едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от йерархичното място, която заема длъжността в структурата на организацията, както и от предмета и дейността на организацията. Ето защо при преценка за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.