Решение № 4386 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4386 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502273 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 21784/30.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 28722/2024 г. на СРС, 43 състав, е уважен частично предявеният от „Банка ДСК“ АД срещу М. И. Л. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 872,36 лева, представляваща вноски по главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.05.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за главница по договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г. за сумата над 6872,36 лева до пълния предявен размер от 9600,00 лева, както и предявените искове за сумата от 2823,64 лева, представляваща капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва през гратисния период; за сумата от 5425,65 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г., както и за сумата от 1631,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК“ АД, като са изложени оплаквания, че решението е неправилно. Твърди се, че СРС неправилно е приел целия договор за кредит за недействителен. Твърди се, че се касае за студентски кредит, който се регулира от ЗКСД. Твърди се, че кредитополучател по този закон може да бъде само студент, който е гражданин на държава членка на ЕС или на ЕИП, а кредитододател може да е банка, която е сключила типов договор с министъра на образованието. Твърди се, че специалната уредба на ЗКСД за съдържанието на договора дерогира специалните правила по ЗПК. Поддържа се, че неправилно е прието от първата инстанция, че не е фиксиран размер на възнаградителната лихва. Твърди се, че уговорките в договора не позволяват едностранно увеличение на лихвата по договора. Твърди се, че при 1 уговаряне на конкретен лихвен процент не е необходимо да се уточнява формула за изчисление и размер на отделните компоненти. Поддържа се, че в случая приложимата лихва е в размер на 7 %, което е ясно уговорено, и затова не може да се говори за липса на реквизит. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че договорът е нищожен поради липса на подписан погасителен план. Твърди се, че погасителен план е необходим след изтичане на гратисния период, защото до този момент задължението на кредитополучателя не е изискуемо. Поддържа се, че въпреки това в договора са заложени всички елементи на погасителния план. Твърди се, че не е забранено капитализирането на възнаградителна лихва върху непогасената главница, като това е предвидено и в сключения типов договор. Излагат се съображения, че лихва се начислява и през гратисния период, но не се заплаща. Твърди се, че дори и да се установи неправилно олихвяване от страна на банката, то е редно да се присъдят всички дължими лихви. Поддържа се, че съдът не е указвал, че ще следи за нищожността на процесния договор. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите, касаещи погасителната давност.

Моли съда да отмени на първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете му и вместо него да постанови ново, с което да ги уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М. И. Л. чрез особения представител адв. Е. Д., който представлява и насрещна въззивна жалба. Поддържа се, банката е изготвила договор за кредит, който не отговаря на нормативните изисквания в специалния закон. Твърди се , че не е представен погасителен план, не са определени размерите на всяка от 120 месечни вноски, които трябва да се направят след изтичане на гратисния период.

Моли съда да потвърди решението в частта, с която са отхвърлени исковете, и да го отмени в частта, с която е уважен искът за главница, и да отхвърли същия.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивната жалба е частично основателна, а насрещната въззивна жалба са неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“ АД срещу М. И. Л. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9600 лева, представляваща вноски по главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 2823,64 лева – капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва през гратисния период, сумата от 5425,65 лева –договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г., както и за сумата от 1631,33 лева – лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г.

Според чл. 1 и чл. 2 ЗПК с договора за потребителски студентски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични 2 вноски след изтичането на определен в ЗКСД гратисен период.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на кредита включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали е действителен процесният договор за кредит с оглед императивните разпоредби от ЗКСД и ЗПК и дали е погасено по давност вземането на банката.

Договорът за кредит е разновидност на договора за заем за потребление и представлява реален договор – считан за сключен и пораждащ действие само при реално предаване на заемната сума. С предаването на сумата възниква облигационно правоотношение, което задължава заемателя да върне заетата сума.

Въззивният съд, на основание чл. 272 ГПК, препраща към фактическите констатации на първоинстанционния съд, като приема за установено, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника М. И. Л. е сключен на 04.09.2012 г. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Уговорено е между страните, че банката-кредитор отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 9600 лв., а срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

Съгласно т. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Според т. 4. 1 от договора, кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, посочени в Общите условия, както следва: сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. А съгласно т. 4.

2. от договора, първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението, се заплаща от кредитополучателя, а след сключване на договора за кредит кредиторът превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната сметка по т. 5 в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането на таксата. В т. 5та е уговорено, че кредитът се погасява чрез посочената в същата точка разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като той съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Освен това, в т. 6та от процесния договор е предвидено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 20-о число на месеца, а според т. 7-ма кредитополучателят заплаща за предоставения кредит фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Според т. 11-та от договора, неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Същите Общи условия са представени по първоинстанционното дело и съобразно чл.

10. 2. от тях, уговорената в договора за кредит фиксирана лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния 3 случай се капитализира годишно. Според чл. 11. 1 от ОУ срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. А съгласно чл. 17. 1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата масечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. И на следващо място, съгласно чл. 17. 2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. В чл. 18. 1, б. „а“- б.

„г“ от ОУ са уредени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а в чл. 18. 2 е предвидено, че това право в хипотезата на б. „г“ се упражнява от кредитора чрез отправяне на покана до кредитополучателя за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата, а след изтичане на този срок настъпва предсрочна изискуемост на кредита.

Горните обстоятелства, освен че се установяват, не са и спорни между страните.

От представените по делото уверения, издадени от Нов български университет по реда на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, се установява, че ответникът е имал право да запише последователно зимните и летните семестри за учебните 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., като за всеки семестър е била дължима такса в размер на 1200 лв. Съгласно издадените уверения крайният срок за полагане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа е бил 20.02.2017 г.