Решение № 325 от 23.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. ХАСКОВО, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500561 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 27155/03.08.2026 г., подадена от длъжника А. М. А., ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат, против Постановление от 28.07.2026 г. на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 с район на действие Окръжен съд - Хасково, постановено по изп. дело № 20208750400084. С обжалвания акт съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание изтекла погасителна давност и настъпила перемпция.

Жалбоподателят поддържа, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен.

Излага аргументи, че първоначалното изпълнително производство (изп. дело № 20138750400056) е прекратено поради перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС всички изпълнителни действия по него са обезсилени по право. Твърди, че от последното валидно действие по старото дело до образуването на настоящото през 2020 г. е изтекъл общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за главницата, както и 3-годишният срок по чл. 111 от ЗЗД за лихвите, поради което вземането е изцяло погасено. В петитума на жалбата си изрично претендира отмяна на отказа на ЧСИ и прекратяване на производството на основание изтекла давност и настъпила перемпция.

Взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 депозира писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от ГПК. В тях сочи, че жалбата е изцяло 1 недопустима и неоснователна. Позовава се на влязло в сила Решение № 260068 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 1163/2020 г. на Районен съд - Кърджали, с което със сила на пресъдено нещо между същите страни е отречено твърдението за изтекла погасителна давност по отношение на същия изпълнителен лист. Претендира, че по делото редовно са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

ЧСИ Захари Запрянов е изпратил мотивирано обяснение по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в което намира жалбата за неоснователна, като подробно описва хронологията на преписката и се позовава на съдебното решение на РС - Кърджали, разрешило материалноправния спор за давността.

Съдът, след като се запозна с материалите по изпълнителното дело и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (длъжник в производството), в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От материалите на изпълнителното производство и от мотивите на приложеното към него Решение № 260068/25.02.2021 година, постановено по гр.д. № 1161/2020 година по описа на РС-Кърджали се установяват следните факти: Принудителното изпълнение между страните е започнало въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2012 г., издаден от Районен съд - Димитровград въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1821/2012 г. Съгласно същия, длъжниците ЕТ „Ч.-А.А.“, С.

Р. А. и жалбоподателят А. М. А. са осъдени да заплатят солидарно на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 7 645.30 лв. главница, ведно със законни и наказателни лихви и разноски.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано първото изпълнително производство – изп. дело № 20138750400056 по описа на ЧСИ Захари Запрянов. По това дело в периода от януари до март 2013 г. са предприети редица изпълнителни действия: наложени са запори на банкови сметки на длъжниците и е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, вписана в Агенцията по вписванията - гр. *** на 22.02.2013 г.. На 06.03.2013 г. е наложен и запор върху движими вещи (два леки автомобила) на жалбоподателя. След тези действия, извършени найкъсно до м. март 2013 г., кредиторът е бездействал. Поради липса на искания за нови изпълнителни способи в продължение на повече от две години, с Постановление от 02.01.2020 г. ЧСИ Захари Запрянов е прекратил изп. дело № 56/2013 г. поради перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК .

На 04.02.2020 г., по молба на новия кредитор и цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, пред същия ЧСИ е образувано настоящото изпълнително производство – изп. дело № 20208750400084. С Постановление от същата дата (04.02.2020 г.) изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432 ал.

2

1 т. 3 във връзка с чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК поради смърт на първоначалния длъжник, като с последващо разпореждане от 22.04.2020 г. по делото като правоприемници са конституирани неговите наследници – С. Р. А. и жалбоподателят А. М. А.. Това спиране е имало строго субективно действие и е засягало единствено правоприемниците на починалото лице, като по отношение на живия солидарен длъжник А. А. изпълнителният процес е останал висящ. В изпълнение на това, ЧСИ е наложил искания от взискателя способ — запор върху два леки автомобила, собственост на жалбоподателя, извършен на 06.03.2020 г..

В хода на настоящото производство са извършени общо четири доброволни частични погасявания на дълга от страна на А. М. А., за които от ЧСИ са съставени надлежни констативни протоколи, както следва: първо плащане на 20.03.2020 г.; второ плащане на 16.04.2020 г.; трето плащане на 12.05.2020 г.; и четвърто, последно плащане на 15.06.2020 г.. Всички плащания са извършени изрично по процесния изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1821/2012 г. на РС - Димитровград.

Впоследствие по делото от страна на длъжника е представена обезпечителна заповед, издадена на 07.12.2020 г. по гр.д. № 1163/2020 г. на Районен съд - Кърджали, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на принудителното изпълнение по отношение на вземането по ч.гр.д. № 1821/2012 г. Върху молбата, с която се предявява заповедта, е обективирана изрична резолюция на ЧСИ: "Спирам производството по делото...". В материалите по делото е приложено Постановление от 16.12.2020 г., в диспозитива на което е записано, че се спира изп. дело № 80/2020 г. по описа на същия ЧСИ по отношение на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1311/2011 г.. От приложената молба вх. № 46172/10.12.2020 г. обаче става ясно, че същата изрично се отнася до изп. дело № 84/2020 г., поради което в писменото постановление е допусната техническа грешка и смесване с друг изпълнителен титул, но фактически на 16.12.2020 г. изпълнителното производство по изп.д. № 84/2020 г. за събиране на вземане по ч.гр.д. № 1821/2012 г. е било спряно въз основа на допуснатата съдебна обезпечителна заповед.

Исковото производство по гр.д. № 1163/2020 г. на РС - Кърджали е приключило с Решение № 260068 от 25.02.2021 г., с което предявеният от длъжниците иск по чл. 439 от ГПК е отхвърлен. Посоченото съдебно решение е влязло в законна сила на 02.04.2021 г.

След влизане в сила на решението, взискателят отново е бездействал, като едва на 18.10.2024 г. е подал молба за възобновяване, съдържаща искане за извършване на нови принудителни действия (налагане на запори). По тази молба ЧСИ се е произнесъл с Постановление за възобновяване на 06.01.2025 г.

По същата молба от 18.10.2024 г. ЧСИ е извършвал проучвания на имущественото състояние и банковите сметки на длъжника, като запорните съобщения до банките са изпратени на 18.02.2026 г. На 28.06.2026 г.

3 взискателят е подал нова молба за налагане на запори, а през юли 2026 г. длъжникът е поискал прекратяване на производството, по което е постановен обжалваният отказ от 28.07.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Пред съда стои за разрешаване въпросът дали с произнасянето си по настъпването на перемпцията съдът не подменя основанието на жалбата, доколкото в доводите си длъжникът набляга основно на материалноправната давност. Настоящият състав намира, че подмяна на основанието няма.

Петитумът на жалбата е ясен – иска се отмяна на отказа на ЧСИ и прекратяване на настоящото изпълнително дело. Възражението за погасителна давност е институт на материалното право и е насочено към оспорване на съществуването на самото вземане, поради което то не може да бъде предмет на инцидентен контрол в производство по обжалване действията на ЧСИ по реда на чл. 435 от ГПК. Единственият законов ред за защита на длъжника на материалноправно основание е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, какъвто впрочем между страните вече е бил воден и приключил с влязло в сила решение. Същевременно обаче, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право (ex lege) при изтичането на законовия двугодишен срок на бездействие от страна на кредитора. Постановлението на съдебния изпълнител в този случай има само декларативен, а не конститутивен характер. Тъй като настъпването на перемпцията прекратява самото съществуване на изпълнителния процес по силата на закона, съдът е длъжен да следи за нея служебно, като абсолютна процесуална предпоставка, без да е обвързан от дадената от жалбоподателя правна квалификация на пороците.

Още повече, че в петитума на жалбата си длъжникът изрично е поискал прекратяване на делото „поради изтекла давност и настъпила перемпция“, което прави въпроса изрично въведен в предмета на делото.

По делото се установи, че длъжникът е извършил четири плащания през 2020 г., последното от които на 15.06.2020 г. Тези плащания безспорно съставляват изрично признание на дълга по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД и прекъсват давността за вземането, но те нямат правно действие спрямо перемпцията. В съдебната практика се приема, че плащането е акт на длъжника, а перемпцията е санкция за липсата на активност от страна на кредитора. Изпълнителният процес е уреден като принудителен и неговият висящ статус изисква проява на активност от страна на взискателя чрез своевременно искане на нови изпълнителни способи (запор, възбрана, опис).

При липса на такива искания за период, по-голям от две години, производството се прекратява по право, независимо от плащанията на длъжника.

4

За да се установи дали настоящото изп.дело е прекратено по право, следва да се съберат периодите на бездействие на кредитора, като се изключи времето, през което делото е било спряно, тъй като спирането обективно „замразява“ теченето на сроковете за санкциониране. Срокът започва да тече от последното годно изпълнително действие — налагането на запор върху автомобилите на длъжника на 06.03.2020 г. Този период спира на 07.12.2020 г. с издаването на обезпечителната заповед за спиране на принудителното изпълнение. Продължителността на този първи период е 276 дни. От 07.12.2020 г. до влизането в сила на съдебното решение на 02.04.2021 г. течението на срока е спряно поради постановеното от съда спиране на изпълнението. Съгласно константната съдебна практика, в т.ч. Решение № 451/29.03.2016 година, постановено по гр.д. № 2306/2015 година на ВКС, 4 г.о. и др., след отпадане на обезпечителната пречка с влизане в сила на решението по исковия спор, изпълнителното производство се възобновява по право (ex lege) автоматично. Последващите актове или постановления на ЧСИ имат единствено констативен (декларативен), а не конститутивен характер.

Следователно от 02.04.2021 г. оставащата част от срока за перемпцията започва да тече автоматично отново. От автоматичното възобновяване на 02.04.2021 г. до първата последваща молба на взискателя за нови действия на 18.10.2024 г. - продължителността на този период възлиза на точно 1295 дни.

Сборът на дните, в които взискателят не е направил ново искане за извършване на действие, годно да прекъсне течението на срока за перемпцията възлиза на: 276 дни + 1295 дни = 1571 дни общо бездействие.