Определение № 304 от 17.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20214000600301 по описа за 2021 година Производството е по чл.440,ал.2 от НПК.

Възивното производство е образувано по жалба на СТ. АС. Д. против определение от 26.08.2021г. по чнд №564 по описа за 2021г. на Плевенски окръжен съд., с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

В жалбата се сочи, че твърденията и приетото от ИСДВР, че не търпи критики, че е агресивен, че отказва училище не били доказани. Не било отчетено приетото в ТР 5/75г. на Пл ВС. Не било отчетено и семейното му положение, че има четири деца, за които трябвало да полага грижи.

Направено е искане за отмяна на определението на съда.

Съдът разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и извърши цялостна проверка на обжалваното определение, като приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с присъда № 45 от 28.09.2017г. по нохд № 889 по описа за 2017г. СТ. АС. Д. е 1 признат за виновен в престъпление по чл.115 във вр.с чл.18,ал.1 от НК и му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода.

От приложената по делото справка от затвора Плевен се установява, че наложеното по присъдата наказание е започнал да търпи на 13.01.2017г., като към 03.09.2021г. ще е изтърпял 5г 03м 11дн. И остава да търпи 2г 08м 19дн..

По делото е представено становище от ИСДВР,съгласувано. В него се сочи, че при приемането на лишения от свобода му е изготвена оценка на риска от рецидив като са отчетени 98т. Посочени са и проблемните зони.

Посочено е и че рискът от сериозни вреди е със средни стойности. При планиране на присъдата рискът от рецидив е само леко занижен, като към момента е 91 точки. Посочени са наличните към момента дефицитни точкине признава вина, смята присъдата за несправедлива, не приема че е извършил нещо противозаконно; няма контакт с близки хора, липсва емоционална и финансова подкрепа; има частична зависимост към алкохол; уменията за мислене. Рискът от сериозни вреди е среден и не е променен.

Висок е и рискът за обществото. В мотивираното предложение е посочено, че лишения от свобода е включен в програма за ограмотяване и успешно е завършил 3-ти клас., като е награден с „писмена похвала“. Няма наложени дисциплинарни наказания. Не е конфликтен, освен в случаите на провокация, когато може да стигне и до физическа разправа.В провежданите с него разговори той е изключително безкритичен към себе си. Сочи се, че на този етап плана на присъдата все още не е изпълнен. Изразено е отрицателно становище по молбата на С.Д..

По делото е разпитан като свидетел Ж. Н.. В показанията си той подкрепя изложените в мотивираното становище обстоятелства.

Горните обстоятелства са установени и от първоинстанционния съд.

Въз основа на тях съдът обосновано и правилно е приел, че не са налице предпоставките лишения от свобода СТ. АС. Д. да бъде условно предсрочно освободен. По отношение на същия не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно не са налице доказателства за неговото поправяне. Напротив, видно от доказателствата е, че и към момента е висок риска от рецидив, който е намален незначително.

Не се е променил риска от вреди и за обществото, който продължава да е към 2 средния размер. Не са налице данни за поправяне и превъзпитаване на лишения от свобода, което да сочи, че са постигнати в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Неоснователно е посоченото в жалбата, че по отношение твърденията на ИСДВР не били налице доказателства. Не е налице каквото и да е основание съдът да постави под съмнение изразеното от ИСДВР становище по подадената молба за УПО, още повече, че то е съгласувано с други служители. То се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел.

Семейното положение на лишения от свобода, на което се набляга в жалбата, не е основание за УПО.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана. Определението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по26.08.2021г., постановено по чнд № 564 по описа за 2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на СТ. АС. Д. за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4