Определение № 4617 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4617 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505002 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на И. В. Г. частна жалба срещу определение № 12000 от 13.03.2025 г. на СРС, 165 състав, постановено по гр.д. № 59678/2024 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като недопустимо. В жалбата са наведени твърдения за неговата незаконосъобразност, необоснованост, противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че спорния въпрос, който се явява предмет на делото е: искът за лихви може ли да се завежда самостоятелно — отделно, след завеждането и разглеждането на главния иск. В атакувания съдебен акт Определение №12000/13.03.2025г. първоинстанционния съд е приел, че искът за лихви по главното вземане може да се предяви само и единствено едновременно с иска по главния иск (от които възниква и задължението ли лихва). Твърди, че в исковата молба е предявила иск за присъждане на лихва, по вземане (главен иск), който е предявила в предходно исково дело, по което има влязъл в сила съдебен акт, който уважава исковата претенция.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 59678 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав е образуван въз основа на постъпила искова молба от И. В. Г. срещу „Търговска банка Д“ АД, с която се иска да бъде осъден ответника да заплатени следните суми: сума от 6 822,64 лв., представляваща законна лихва, начислена върху сума от 10 000 лв., за периода: 22.11.2017г.

/датата на изпълнението от отв. банка, въпреки наложения запор/ до 12.04.2024г. /датата на плащане на главницата от отв. банка/ и сума от 13 347,64 лв., представляваща законна лихва, начислена върху сума от 18 633,33 лв., за периода: 22.11.2017г.- 11.07.2024г., представляващи присъдени в полза на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди 1 съгласно Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г., I Г.О., ВКС, за нарушаване на наложена обезпечителна мярка запор на вземане по банкова сметка от отв. банка. СРС служебно е изискал за послужване горното гражданско дело, видно от което с Решение №4872/02.07.2019г. по гр.д. №4586/2018г. на СГС, I Г.О., е осъдена отв. банка да заплати на ищеца И. Г. следните суми: сума от 55 900 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплащането на сумата от ответника на управителя на „Агрогруп 78“ ЕООД, въпреки наложения запор върху банковата му сметка с обезпечителна заповед №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №456/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево, както и на сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изплащането на сумата от ответника въпреки наложения запор, допълнено с Решение от 16.03.2020г., като с Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г. на ВКС, I Г.О., е обезсилено постановеното първоинстанционно решение в частта над сумата от 18 633,33 лв. до сумата от 55 900 лв. и е потвърдено в тази му част. С молба от 10.03.2025г. ищцата, по повод дадени указания от СРС, посочва, че предявената искова претенция не е била предмет на дело по приключилото съд. производство, като намира, че се касае за иск по чл. 86 от ЗЗД.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона, а само при поискване-чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. С оглед правната характеристика на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, правопораждащият факт на същото е установяване със силата на пресъдено нещо неизпълнение на парично задължение. Искът по чл. 86 от ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на присъдени главници и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същите, няма пречка тази претенция да се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния и характер.

Съгласно съдебната практика не съществува процесуална пречка законната лихва като последица от уважаването на иска, да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер и независимо от липсата на краен момент за начисляването й. В този смисъл са Решение № 50 от 12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 485/2009 г. ; Решение № 355 от 12.12.2014г. по гр. д. 2730/2014 г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 305 от 9.11.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 5086/2015 г., II г. о. В посочените решения е прието, че кредиторът може да претендира и законната лихва върху вземането, след датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт.

По правило законната лихва се присъжда върху признати за основателни претенции за главния дълг и други акцесорни вземания от датата на исковата молба до изплащането им.

Допустимо е обаче предявяването с исковата молба само на иск за лихви и на самостоятелен 2 иск за обезщетение по чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на задължението за заплащане на главница или друго акцесорно вземане - напр. неустойка, присъдени с решение по друго дело /задължителното за съда решение на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно решение № 50 от 12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009 г., ІІ т. о., на което се прави позоваване и в обжалвания акт/.

В цитирания акт на касационната инстанция се приема за вярно, че предметът на задължението за законна лихва, тоест такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната й обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргументи в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер.

Като съобрази посоченото и обсъдените доказателства въззивният съд намира, че предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими, поради което и обжалваното определение, като незаконосъобразно подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12000 от 13.03.2025 г. на СРС, 165 състав, постановено по гр.д. № 59678/2024 г., с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3