Определение № 403 от 25.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив , 25.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501433 по описа за 2021 година

Производство по чл.278, ал.1ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба от „Колдрум трейд“ ЕООДгр.Пловдив, представлявано от управител А. П., чрез адв.К.О. О. против Определение № 262476/22.04.2021г. постановено по гр.д.№ 14162/ 2020г, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение №260740/ 09.03.2021г. по делото в частта на разноските чрез осъждане на ответника за заплащане на ищеца претендираните такива в размер на 400 лева за държавна такса /110 лв/ и адвокатско възнаграждение / 300 лв /.

Ответникът по частната жалба „Д И М“ Инвестмънт“ ЕООД- гр.Пловдив, с управител К. К., редовно уведомен за частната жалба, не взема становище по нея.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на ищеца и настоящ жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските относно претендираните за присъждане такива в общ размер от 400 лева.

Искането е оставено без уважение с препращане към изложения от районния съд мотив в постановеното решение, а именно това, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на предявения иск и поради липса на данни да е поканен от ищеца да заплати 1 претендираната сума за лихви, то разноските следва да се поставят в тежест на ищеца.

С частната жалба са изложени доводи за неправилност и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното определение, които доводи се основават на множество цитирана съдебна практика във връзка с отговорността за разноски по чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, оспорване твърдението, че не е налице покана за заплащане на исковите суми за лихви, каквато се сочи, че е налице във връзка с комуникацията за заплащане на главницата, както и за следващото се да се вземе предвид, че при изпадане в забава, длъжникът търговец дължи лихви и без да е необходима изрична самостоятелна покана за плащане на лихвите от страна на ответника, както и следващото се за отчитане обстоятелство, че ответникът е извършил дължимите плащания едва след завеждане на иска, поради което спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.

Частната жалба е основателна.

Видно от предявената искова молба по делото от ищеца предявените искове за заплащане на лихви по чл.86, ал.1 във връзка с чл.327, ал.1ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД против ответника се основава на забавени плащания по извършени доставки на стоки в периода м.септември 2018г. – м.октомври 2020г.

С отговора по исковата молба ответникът е признал иска, оспорил е обаче получаването на отделна покана за заплащане на лихви, в приложение е представено платежно нареждане , видно от което е било заплащането на сумите за претендираните лихви, въз основа на което е направено искане да не се присъждат разноски по делото поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, като и поискано същите да бъдат възложени на ищеца.

Възражението на ответника в процеса в насока неангажиране отговорността му за разноски, основано на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, е неоснователно. По делото безспорно материалното правоотношение между страните , възникнало по договори за търговска продажба, е в качеството им на търговци. Спорният материално правен спор относно изискването за наличието на изрична и отделна покана за заплащане на лихви от страна на длъжника по парично задължение при забавено плащане цената на доставената стока, е разрешен с изричната специална разпоредба по чл.309а ал.1 ТЗ. Цитираната разпоредба изрично урежда, че „Когато кредиторът е изпълнил задължението си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лв, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.“ Настоящият случай е такъв, касае се за предявен от кредитор против длъжник иск по чл.86, ал.1 ЗЗД иск във връзка с неизпълнение в срок на парично задължение, за което последният дължи 2 обезщетение както за лихви в размер на законната лихва от деня на забавата, така и обезщетение за разноски, които в случая се претендират в по-висок от установения с нормата минимален размер от 80 лв. Не е налице изискване в материалния закон по отношение на търговците да е необходима изрична покана в тази насока. Отделно от това видно от доказателствата по делото такава относно размера и периода на дължимите лихви е налице, получена от ответника видно от отговора на поканата с дата 24.09.2020г. на ответника по делото. Следователно независимо от наличието на признание на иска от страна на ответника, не е налице една от предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, същият да не е дал повод за завеждане на иска, поради което искането в тази насока е неоснователно.

Поради това обжалваното определение следва да се отмени, като се постанови изменение на постановеното по делото на районния съд решение и се присъдят исканите разноски за заплатена ДТ в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева , съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК във връзка с чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 262476/22.04.2021г. постановено по гр.д.№ 14162/ 2020г по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на ищеца „Колдрум трейд“ ЕООД - гр.Пловдив, с управител А. П., чрез адв.К.О. О. за изменение на постановеното по делото Решение №260740/ 09.03.2021г. в частта на разноските чрез осъждане на ответника за заплащане на ищеца претендираните такива в общ размер от 400 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановеното Решение № 260740/ 09.03.2021г. по гр.д.№ 14162/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с. , КАТО ОСЪЖДА „Д И М Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК: 160095370 да заплати на „Колдрум Трейд“, ЕИК: 202336980 сумата 400 лева / четиристотин лева/, направени разноски за първоинстанционното производство за ДТ-100 лева и за адвокатско възнаграждение – 300 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4