Решение № 120 от 09.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 147/2024
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 28.12.2024
- Състав
- Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 7, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Велико Търново, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело №
20244100900147 по описа за 2024 година
Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от К. С. М., управител и Едноличен собственик на капитала на "Крис Ник" ЕООД - в процес на регистрация, против отказ рег. № 202411181405142/20.11.2024 г. на длъжностно лице към Агенция по Вписванията да бъде вписано новоучреденото дружество. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи Агенция по Вписванията да извърши исканото вписване на новоучреденото юридическо лице.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на юридическото лице и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
По допустимостта: Жалбата е подадена от името на лицето, което е подало заявлението за вписване на ново дружество, при наличие на правен интерес за обжалване. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 20.11.2024 г., при дата на постановяване на оспорения отказ – 18.11.2024г. Поради това датата на връчването на отказа е без конкретно значение за спазването на срока за обжалване. Внесена е дължимата за обжалването държавна такса.
Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На 18.11.2024 г. по електронен път е подадено заявление обр. А4 за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество " на "Крис Ник" ЕООД със седалище с. Драганово, общ.
Горна Оряховица, обл. Велико Търново. На същата дата по заявлението е постановен отказ, чиито мотиви са основани на констатацията, че в Търговския регистър е вписано дружество с наименование "Крис-Ник", пререгистриран от 27.09.2010г. с ЕИК 124719090. Приема, че регистрацията на новото дружество би влязла в противоречие с разпоредбата на чл. 21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ.
При справка в Търговския регистър се установява, че действително още през 2007 година в регистъра е вписано търговско дружество с наименование "КРИС НИК " ООД, с ЕИК 175402527, със седалище гр. Добрич, пререгистрирано на 01.01.2010г.
Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния 1 закон компетентност.
Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение. За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 снабдява търговеца с искова защита на фирменото наименование - всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентични или сходна с регистрирана порано фирма.
Несъмнено е, че положителните изисквания - за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните - фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Изискването за уникалност не е спазено ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци или интервали. Изговарянето на наименованието на вече регистрираното през 2007 година дружество е идентично с това, което е заявено понастоящем, въпреки наличието на тире в първото по ред интервал. В случая сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования са до степен на идентичност.
В случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго. Още повече и двете дружества имат еднаква правно-организационна форма – капиталово дружество с ограничена отговорност. Без значение е обстоятелството, че понастоящем едното дружества е с двама съдружници и се изписва ООД, а процесното е с един съдружник и се изписва ЕООД. Динамиката в търговската дейност налага и самият ТЗ предвижда олекотена процедира по купуване на дялове, влизане и излизане на съдружници, при вписване на които промени не се извършва проверка за идентичност на име.
Ето защо съдът приема, че отказът е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ.
Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство - молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика - Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № № 20241118140514-2/20.11.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20241118140514 от 18.11.2024 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията за първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество с фирмено наименование "Крис Ник" ЕООД със седалище с. Драганово, общ. Горна Оряховица, обл.
Велико Търново.
Оставя без уважение искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.
2
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3