Определение № 32530 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32530 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110146237 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че исковата молба следва да бъде уточнена, тъй като от изложените твърдения не може да се определи еднозначно фактическото основание и предметът на предявената претенция.

Към исковата молба и отговора са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ответникът е направил искане за спиране на производството до приключване на гр. д. № 13322/2023 г. по описа на СРС, 141 състав. Производството по посоченото дело е приключило с влязло в сила Решение № 4067/10.03.2025 г., поради което не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство.

По доказателствените искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за разпит на свидетел съдът намира, че произнасянето следва да бъде отложено до изпълнение на дадените на ищеца указания за уточняване на предмета и фактическото основание на претенцията, доколкото от това зависи както относимостта и обхватът на поставените към вещото лице задачи, така и допустимостта и относимостта на исканите свидетелски показания.

Предвид изложеното и с оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника:

1. да индивидуализира по дата и размер конкретните плащания, чието връщане претендира, като посочи за всяко от тях дали твърди да е било извършено без основание още към момента на плащането или с оглед на конкретно бъдещо основание, което не се е осъществило;

2. да уточни какво представлява сумата от 816,59 лв. — осигурителни вноски, данък или и двете, на кого е била платена и на какво основание претендира връщането 1 от ответника;

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за разпит на един свидетел при режим на довеждане до изпълнение на дадените с настоящото определение указания и за първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 09:30 часа, за което страните да бъдат призовани.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано по искова молба на „Селект Туризъм“ ЕООД срещу К. Б.

П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 663,63 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с прекратеното между страните трудово правоотношение.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 0139/01.05.2017 г., по който ответникът заемал длъжността „*** Сочи, че ответникът получавал трудовото си възнаграждение както в брой, така и по банков път, като считано от 2019 г. по банков път му били извършвани и авансови плащания на трудови възнаграждения за бъдещи периоди. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 21.04.2020 г. При извършено след прекратяването му изравняване между дължимите на ответника трудови възнаграждения и обезщетения и действително изплатените му суми било установено, че са му изплатени суми над дължимите.

С молба от 02.02.2024 г. ищецът е уточнил, че претендира връщането на общо 6 663,63 лв., включващи: 1 071,85 лв. брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г.; 1 689 лв. брутно трудово възнаграждение за м. март 2020 г.; 1 013,40 лв. брутно трудово възнаграждение за м. април 2020 г.; 816,59 лв. лични осигурителни вноски за периода февруари – април 2020 г. и 2 072,79 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че са му изплащани авансово трудови възнаграждения за бъдещи периоди, като поддържа, че извършените по банков път плащания са представлявали дължими трудови възнаграждения за вече положен труд.

Поддържа, че трудовите му възнаграждения за м. февруари, март и април 2020 г., както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, не са му били изплатени. Сочи, че същите са били предмет на гр. д. № 13322/2023 г. по описа на СРС, 141 състав. Оспорва претенцията и в частта относно личните осигурителни вноски, като поддържа, че такива суми не са му били плащани, а се внасят от работодателя в полза на съответния приходен 2 орган. Позовава се и на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ, като сочи, че получените от него трудови възнаграждения са получени добросъвестно и не подлежат на връщане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил на ответника процесните суми и техния размер, както и че основанието за заплащането им не се е осъществило, съответно е отпаднало.

В тежест на ответника е да установи основанието за получаването и задържането им.

Доколкото процесните суми представляват трудови възнаграждения или обезщетения по трудовото правоотношение, добросъвестността на ответника при получаването им се предполага, като в тежест на ищеца е да установи недобросъвестността му към момента на получаването.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 0139/01.05.2017 г., по силата на който ответникът е заемал длъжността „*** както и че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.04.2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3