Разпореждане № 3858 от 24.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3858 гр. Благоевград, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20261210101558 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК:

208597211, седалище и адрес на управление гр.******, чрез пълномощник, срещу длъжника И. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. *****, за посочените в заявлението сум.

Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит и други.

Съдът с Разпореждане №3732/19.06.2026г. е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба от дата 24.06.2026 г., с която уточнява, че длъжникът е извършил плащания в размер общо на 2229,02 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, 1 които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Съдът намира, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги - застраховка пакет са недействителни на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл. 24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Клаузата, която е част от т. 7.1 от договора включваща допълнителните услуги и касае размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, както и относно общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като неравноправна на основание чл.

143 ал.2 т.3 и т.10 ЗЗП.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на кредитополучателя И. А. И. потребителски кредит в размер на 4500 лева, застрахователни премии в размер на 1576,78 лева, или общ размер на кредита 6076,78 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 41,12 %, ГПР – 49,98%, обща сума, дължима по потребителя – 12470,41 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 6076,78 лева включва главницата от 4500 лева и 1576,78 лева - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита.

Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 4500 лева (чл.7 от договора), а към това плаща още общо 1576,78 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 6076,78 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 6076,78 лева, включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 4500 лева. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО 2 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Отделно от горното, относно банков кредит, в който като част от заетата сума е предназначена за плащане на застраховка по него, и начислявана лихва не само върху сумата по договора, но върху тази за застрахователната премия, е Решение на СЕС от 23 април 2026 година по дело С-744/24, в което е прието, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“. В решението се посочва, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на Директивата относно договорите за потребителски кредити взаимно се изключват. „Общият размер на кредита“ не може да включва никоя от сумите, предназначени за изпълнение на ангажиментите, договорени по съответния кредит, като например разходите за застраховка и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Освен това „лихвен процент“, съгласно директивата, е лихвеният процент, прилаган към сумата на усвоения кредит, а последната съответства на общия размер на кредита. Съгласно решението Банката не може да начислява върху тези суми лихвен процент по съответния договор. Невключването на тези разходи в общия размер на кредита не означава, че те не могат да бъдат отчитани при заемодателите, например, чрез пропорционално по-голям лихвен процент“. В тази насока е и Решение № 84 от 19.03.2026г. на ВКС по т.д. №1533/2025г., I т. о., ТК, в което също се посочва, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

3

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 546, 06 евро, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Начислената договорна лихва също не подлежи на присъждане, още повече че същата е начислявана и върху сумите за застраховка. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С 714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.