Решение № 1368 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110200807 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 807/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63 административните нарушения и наказания (ЗАНН). от

Закона за

Образувано е във връзка с постъпила жалба от В. П. Ц. срещу Наказателно постановление № 21-4332-026828 от 29.12.2021 г. издадено от ХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата от В. П. Ц. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при ограничаване на правото му на защита.

В таз насока и на първо място в жалбата от В. Ц. се подържа, че видно 1 от акт за установяване на административно нарущение № 694488/14.10.2021 г. издаден от младши автоконтрольор при отдел "Пътна полиция" при СДВР не е посочена текста на закона, който жалбоподателя е нарушил, а при иззети вещи е посочена чл. 188 от ЗДвП, но той е свързан с иззети вещи, а не касае нарушение, което да съответства на фактическата част на АУАН, което е било и пречка да напише възраженията си в тридневен срок.

На следващо място, с оглед на изложеното жалбоподателят В. Ц. заявява, че за първи път в наказателното постановление като нарушена е посочена нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да има повдигнато административно обвинение по този текст чрез АУАН, а директно му се повдига обвинение и по този начин между АУАН и НП няма връцка, поради което и е налице допуснато нарушение, включително и в правото му на защита в процедурата по повдигане на обвинение с АУАН и налагане на наказание с НП, с оглед на което и именно се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това основание.

По нататък в жалбата си В. Ц. акцентира, че посоченото устройство TFR1-М № 5 0 0 не е посочено съгласно Наредбата за средствата, които подлежат на метрологичен контрол приета с ПМС № 239/24.10.2003 г,. последно изменение 2017 г., кога това измервателно техническо средство е преминало през технически контрол за точност, кога му е сложен стикера за тази техническа годност след технически преглед, за да може да има характеристиката на измервателен технически уред съгласно цитираната наредба.

С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят В. Ц., редовно призован се явява лично и с адв. ХХХ от САК, редовно упълномощена, която пледира, съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, тъй като текстът по който жалбоподателят е наказан, а именно чл. 182, ал. 1, т. 6 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не фигурират в съставения АУАН, т.е. без да му е повдигнато обвинение по конкретен текст и в нарушение на правото му на защита му е наложено наказание, а АУАН и 2 наказателното постановление не следва да се различават.

На следващо място адв. Тодорова от САК поддържа, че не е спазена наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, като не са представени доказателства за техническата годност на уреда, като в конкретният случай е нарушено правото на справедлив процес на жалбоподателя и правото му на защита, тъй като без да е повдигнато обвинение с АУАН, с посочване на конкретни нарушени разпоредби, директно е наложено наказани и по този начин е пропуснат цял един етап, даващ възможност нарушителят да направи възражение по текстовете, по които е обвинен.

Не на последно място упълномощеният представител на жалбоподателя заявява, че посочване в АУАН на разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не е коректно, още повече, че въпросният текст съдържа две алинеи, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а и цифровото изражение на чл. 188 от ЗДвП не се покрива от записаното в текстовата част на акт, т.е. че е налице вътрешно противоречие между АУАН и наказателно постановление до степен, че нарушителят е лишен от възможността да разбере за какво му се повдига обвинение.

Жалбоподателят В. Ц. се присъединява към изложеното от адв. ХХХ от САК.

Въззиваемата страна – административно наказващ орган Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Н а 14.10.2021 г. свид. Н. М. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР в присъствието на ХХъщо от ОПП - СДВР съставил против жалбоподателя В. П. Ц. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 694488 от същата дата, за това, че на 04.11.2020 г. около 12.56 ч. в гр. София жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил "ХХ негова собственост по бул. "Околовръстен път", пътен възел 3

Симеоново, с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "Св.

Климент Охридски" със скорост от 145 км/ч. при максимално разрешена за населено място скорост от 80 км/ ч., въведена с пътен знак В 26, като наказуемото превишение, след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, е 61 км/ч. установено с АТСС TFR1-М № 500 записващо и заснемащо точен час, дата, скорост и рег. № на МПС, като актът е съставен по преписка № 0091/2020 г. ПК-4 със снимков материал № 10274, показан на водача. За посочените фактически констатации в АУАН не е посочено - нарушение на кой закон е извършено от жалбоподателя В. Ц., като актът бил връчен на Ц. на същата дата - 14.10.2021 г. и подписан от последния без възражения.

Възоснова на така съставения акт и от ХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-026828 от 29.12.2021 г., с което на жалбоподателя В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване – показанията на свидетеля Н. М., декларация по чл.

188 от ЗДвП попълнена от В. Ц. на 14.10.2021 г., видеоклип на хартиен носител /ВДС/ на лек автомобил марка "ХХ, ежедневна форма на отчет, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, със срок на валидност 24.02.2020 г., протокол № 1-38-20 за проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-М, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 04.11.2020 г., справка картон на водача В. Ц. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, писмо от Зам. директор на Главна дирекция "Национална полиция" до директорите на СДВР и ОДМВР рег. № 3286 р-12416 от 12.03.2020 г., заповеди на Министъра на вътрешните работи и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

4

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на административно - наказателната отговорност на В. П. Ц. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление, поради което и не намира за необходимо да обсъжда спора по същество.

В тази връзка следва да се отбележи, че спрямо жалбоподателя В. П.

Ц. е състав акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 694488/14.10.2021 г. без да е дадена цифрова квалификация на посечените в акта фактически констатации, т.е. не е посочено нарушение на кой закон е извършил жалбоподателя Ц..

Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 5. от ЗАНН - в акта следва да са посочени законните разпоредби, които са нарушени, докато в конкретният случай в съставения АУАН такива не са посочени, а посочването на същите е от значение за преценка на приложимия давностен срок, относно материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, изпълнение на законовите изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, очертаване на кръга на доказателствено релевантните факти, осигуряване на възможност на нарушителя да разбере фактическите и прави рамки на "административното обвинение" и неизпълнението на това изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

В контекста е необходимо да се посочи, че АУАН поставя началото на административно - наказателното производство и посочване за първи път в наказателното постановление на законните разпоредби, които са нарушени от страна на посоченото в него лице е недопустимо, тъй като съществено ограничава правото му на защита, поради което и съдът споделя доводите в 5 жалбата на В. Ц. в тази насока, като допуснато нарушение на процесуалните правила е съществено такова и представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като не счита за необходимо да обсъжда останалите доводи в жалбата в тази насока.

Не на последно място с оглед посоченото в жалбата, че е внесена държавна такса, въпреки че към същата не са приложени доказателства в тази насока е необходимо да се посочи, че за разглеждане на административно наказателни дела от въззивната инстанция не се дължи държавна такса, поради което и съдът не счита за необходимо да се произнася по този повод.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 21-4332-026828 от 29.12.2021 г. издадено от ХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град, в 14-дневен срок от уведомяването на страните - жалбоподателя и административно - наказващият орган, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6