Решение № 500 от 09.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. П., 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100249 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв.

С.И., срещу „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците в качеството им на наследници на Й.К.Д., починала на 15.08.2010 г. не дължат на ответника сумата от 2078.53 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 20.10.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата 504.44 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2078.53 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 20.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 107.45лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., като им се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.” АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на 1 които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл. Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. И.а, която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като се присъдят на ищцата сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба от 15.04.2022 г. чрез ю.к. М., молят съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че на 16.11.2011 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 3964 от 23.10.2009 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист срещу наследодателката на ищците, с който Й.К.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация - П.“ АД сумата от 2078.53 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 20.10.2006 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 504.44 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 107.49 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По молба на „Топлофикация - П.“ АД от 26.01.2012 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ Е.Д.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото с молба от 02.04.2015 г. ответното дружество е посочило способи на изпълнение, за които няма данни да са приложени от ЧСИ.

Видно от поставения върху гърба на изпълнителния лист печат на ЧСИ, с постановление от 24.01.2020 г. образуваното при ЧСИ Е.Д. изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на ответното дружество и въз основа на процесния изпълнителен лист на 15.12.2021 г. при ЧСИ С.Б. е образувано изп. д. № *** г.

От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Й.К.Д. е 2 починала на 15.08.2010 г., като след смъртта си е оставила за свои законни наследници ищците – М. К. М. – дъщеря и И.К.И. - син.

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците, в качеството им на наследници на Й.К.Д. не дължат процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането спрямо тяхната наследодателка, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на 3 срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 16.11.2011 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 16.11.2011 г. до образуване на изпълнителното дело - 26.01.2012 г. е изминал период от почти два месеца и половина, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 26.01.2012 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

С молба от 02.04.2015 г. ответното дружество, в качеството си на взискател по изпълнителното дело е посочил способи, чрез които да продължи принудителното изпълнителните при образуваното при ЧСИ – Д. изпълнително дело. Освен тази молба, по изпълнителното дело няма други извършвани действия по принудително събиране на дълга, годни да прекъснат давността. Извършвани са множество справки, които по своята същност не представляват действия по принудително събиране на дълга, и не могат да доведат до прекъсване на давността.

С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към 4 момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е молбата на ответника по изп.д.

№ *** г. по описа на ЧСИ – Д., в която са посочени способи на изпълнение. След тази дата няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.

Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.