Решение № 256 от 17.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез юрисконсулт Владимирова против Решение № 2676 от 23.11.2022г. по гр.д.№ 5878/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което дирекцията е осъдена да заплати на П. П. Н. сумата от общо 493,87 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 56,06 часа за периода от 1.08.2019 г. до 9.07.2020 г., представляващи разликата между реално положения нощен труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 120,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, както и сумата 360 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС- Бургас сумата от 240 лв., включваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като намира, че същото е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г.

Намира за неправилен извода на съда, че е налице разлика между действително положения нощен труд от ищеца и отчетения и заплатен такъв от ОД на МВР. Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява 1 извънреден труд. Съдът неправилно е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща служителите в МВР и е приложил субсидиарно НСОРЗ с аргумента, че в противен случай работещите в структурата на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения, регулирани от КТ.

Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, където липсва препращаща към КТ и съответно към НСОРЗ норма. ЗМВР е специален нормативен акт, който урежда статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различна уредба на работното време, трудовото възнаграждение и др.

Получените часове в повече при преизчисляването с коефициент 1.143 създават според въззивника неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според него, прилагането на коефициента 1,143 е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. трудовото му възнаграждение да бъде увеличено. Извънреден труд обаче би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. В случая, служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143 КТ, тъй като реално не е положен труд извън установеното работно време и в превишение на месечната норма часове.

Сочи, че съдът не е взел предвид и аргументите, произтичащи от решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. Анализирани са изводите на СЕС по т.1 и т. 2 от цитираното решение, като е посочено, че несъмнено националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед спецификата на служебните им правоотношения и постигане на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и от друга- държавните служители в МВР /допълнително възнаграждение за прослужено време, основният платен годишен отпуск бил по- продължителен, по- високо по размер било обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение/. По голямата продължителност на работното време на държавните служители в МВР, посочена в чл.187, ал.1 ЗМВР, била обусловена от основните функции на МВР, свързани със защита правата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред. Затова прилагането на различен метод на правното регулиране на работното им време се обуславяло от обективен и разумен критерий, което правело разликата в третирането съвместима с правото на ЕС, понеже било свързано с допустима от закона цел и било съизмеримо с тази цел.

Въззивникът моли решението на районния съд да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

При условията на евентуалност, в случай, че решението бъде потвърдено, въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, 2 представляван от адв. Кралев. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си, касаещи правната уредба на нощния труд според чл.187 ЗМВР в редакцията му до 9.07.2020г. и подзаконовите актове по приложението й, съпоставени с уредбата по чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Изведен е извод, че за процесния период няма законоустановена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на общата НСОРЗ, с цел да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана в Директива 2003/88. Сочи, че по въпроса е формирана задължителна съдебна практика, като цитира същата. Изтъква се, че очевидно единствената цел на законодателната уредба относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на чл.48, ал.5 КРБ заплащането да съответства на извършената работа. Според въззиваемата страна нощният труд, положен от служителите в МВР разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм, поради което следва да получи адекватно заплащане. Акцентира, че предвиденото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характер на допълнително трудово възнаграждение, нито корелира по какъвто и да било начин на конституционното задължение, посочено по- горе.

Според въззиваемата страна горните изводи не противоречат и на Решението от 24.02.2022г. по дело на С-262/2020г. на СЕС, с което съдът е подчертал, че не се налага да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор е по- кратка от предвидената в тях нормална продължителност на труда, но при всички случаи ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. Според въззиваемия, в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична регламентация положения труд да бъде възмезден. В тази връзка счита, че компенсационните механизми, допълнителните материални стимули и нематериалните блага, предвидени в ЗМВР за служителите не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС, тъй като тези придобивки ползват всички служители в МВР, а не само тези, полагащи нощен труд.

Претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено 3 следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в редакцията до 10.07.2020г./.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността полицай към РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Бургас. Работил на 12-часови смени по определен график и при сумирано изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 493,87 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 56,06 часа, за периода от 01.08.2019 г. до 09.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 120,81 лв., начислена за периода от 1.11.2019г. до 20.07.2022г.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът ОД на М В Р – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата н а действалите през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/7.01.2020г. на министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба, действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1:1, а не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв., а от 1.02.2020г.- размерът му е 1 лв.

Районният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР и Наредба №8121з-36 от 7.01.2020г. не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като е изложил подробна аргументация на изводите си. Съобразно приетото и неоспорено експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция за главницата, както и за обезщетение за забавено плащане до предявяване на иска и законната лихва от предявяването на иска са уважени.

4

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- правилно и законосъобразно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.