Определение № 88 от 27.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500068 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№2394/21.01.2026г. от В. А. Л., М. Д. Л., С.

Г. С. и Д. К. М., чрез пълномощника им адв.Н. А., против протоколно определение от 15.01.2026г. по протокол №40/19.01.2026г., постановено по гр.дело №1066/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от тях искова молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите считат неправилно с обжалваното определение да е прието, че за тях липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен собственически иск, поради това, че административната процедурата по възстановяване на собствеността е завършена. Поддържат тя да не е приключила, защото постановеният през 1993г. отказ от ПК е нищожен, тъй като не е била проведена процедурата по чл.11 от ППЗСПЗЗ и като се има предвид, че такава е започната от административния орган през 2008г. Считат, че съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол върху постановеното от ПК през 1993г. решение. По подробно изложените съображения претендират за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Община-Пловдив е подала чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.-Б. писмен отговор на същата с развити в него аргументи за нейната неоснователност, според които за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като общината по никакъв начин и в нито един момент не е претендирала вещни права на собственост върху процесния имот и не е пречила на ищците да регистрират собствеността си, а спрямо решението на ПК от 1993г. е упражнен съдебен контрол по реда на чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ и то е задължително, като е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на него, а издаденото през 2008г. удостоверение по чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ е без решение на ОСЗ и такова не може да бъде издадено, тъй като срокът по чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ е изтекъл и възможността да бъде установявана собственост към минал момент е преклудирана. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирани лица – ищците, против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователно по следните съображения:

Съдът е сезиран посредством искова молба вх.№64596/17.06.2024г., по която първоначално е било образувано гр.дело №10567/2024г. на Районен съдПловдив, изпратено по компетентност на Окръжен съд-Пловдив, пред който е образувано гр.дело №1066/2025г., с предявен от В. А. Л., М. Д. Л., С. Г. С. и Д.

К. М. против Община-Пловдив отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Пловдив. Искът се основава на твърдения ищците да са наследници на А.Х. Л., починал през 1977г., който бил собственик на нива с площ от общо 10,186дка в землището на с.*******, съгласно нотариален акт №39, том VII, рег.№1284/1943г., от който с Решение №Т-382/07.06.1993г. на ОбПК-Пловдив им била възстановена в стари реални граници част с площ от 4,346дка, а с уведомително писмо били уведомени, че не им се възстановяват 4,814дка от този имот, тъй като попадат в регулация и са застроени, без да 2 бъде постановяван отказ за възстановяване във формата на решение. Въз основа на това уведомление многократно сезирали ПК при Община-Пловдив с искане да бъде инициирана административна процедура по чл.11,ал.2 от ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната площ, с оглед издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, каквито били издадени на 18.04.2008г. от главния архитект и, според тях, цялата площ на стария имот №8 по комасационния план от 1940г. била определена на 9803кв.м., от които 6038кв.м. били свободни, а останалите 3765кв.м. били застроени със сгради и елементи на техническата инфраструктура. От така определената свободна площ от 6038кв.м. им била възстановена с решението от 1993г. само такава от 4,346дка, а разликата от 1692кв.м. не им се възстановява, тъй като поради допусната очевидна грешка е приета за застроена. Въпреки издадените удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ ПК не издала ново допълнително решение за възстановяване на посочената разлика, както било изрично констатирано в писмо от 04.11.2022г. на Министерство на земеделието. Считат, че по този начин към настоящия момент административната процедура по възстановяване не е завършена в пълнота. През 2010г. цялата свободна площ от 6038кв.м. била включена в регулация и за възстановената им земя бил отреден УПИ III-5100339 за жилищно и обсл. Застрояване, заснет по одобрената през 2009г. КК на гр.Пловдив като ПИ с ИД №*** с площ от 4345кв.м. Останалата невъзстановена свободна площ от 1692кв.м. първоначално била заснета като ПИ с ИД №***, а след изменение през 2023г. и понастоящем като ПИ с ИД №*** с площ от 1655кв.м. за друг вид застрояване. За този имот няколкократно сезирали ОСЗ при Община-Пловдив с искане да им го възстанови, но на подадените молби получили отговор, че е общински и не може да бъде възстановен преди да бъде деактуван. Подали заявления и до самата община, която им отговорила с писмо от 05.07.2021г., че за имота няма съставен акт за общинска собственост, но след това се оказало, че в регистъра на СГКК-Пловдив е записан и се води като общински без да е налице документ за собственост. Считат, че при тези обстоятелства за тях е налице правен интерес по съдебен ред да отрекат правата на ответната община като собственик на процесния имот.

С отговора на исковата молба ответната Община-Пловдив е възразила по допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес с твърдения 3 никога да не е претендирала и оспорвала правото на собственост върху процесния имот, при положение, че записът в кадастралната карта няма вещно правно действие, а случаят да попада в хипотезата на незавършена реституционна процедура по възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, при каквато искът за собственост да е преждевременно предявен.

С молба вх.№41071/24.11.2025г. ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на иска с допълнителни обстоятелства, според които общината е предприела редица фактически и правни действия, индициращи да се счита за собственик на имота – вписана е като такъв в кадастралния регистър; по нейно искане е допуснато изменение в кадастралната карта, с което е променена югозападната граница на имота, като една част от него е отредена за разширение на улицата; одобрена е схема за поставяне на преместваеми гаражни клетки.

В открито съдебно заседание на 15.01.2026г. е приета изпратената от ОбСЗ-Пловдив реституционна преписка на наследниците на А.Х. Л..

Констатирайки от материалите по нея, че е налице решение, с което собствеността се възстановява за площ от 4,346дка, а за разликата от 5,654дка е постановен отказ, тъй като 4,814дка попадат в регулация-застроено, а 0,848дка представляват разлика в измерването, който отказ е оспорен от наследниците и с решение по гр.дело №10844/1993г. на Районен съд-Пловдив жалбата им е отхвърлена, след което с решение на ПК е определено обезщетение за признатите, но невъзстановени 4,814дка, частично със земя и компенсаторни бонове, като с решение от 08.08.2008г. на ОбСЗ им е определено и реалното обезщетение със земя, първоинстанционният съд е приел, че административната процедура по възстановяване на правото на собственост е приключила и не е налице твърдяната възможност за придобиване на права, поради което производството по делото е недопустимо.

Настоящата инстанция намира ищците да обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен собственически иск с възможността да придобият права, каквато хипотеза е изрично третирана в т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Касае се за придобиване на право на собственост по реституция по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот, като ищците считат административната процедура по възстановяване на собствеността да не е 4 приключила, както поддържат и в частната си жалба. Извършваните от ответната община фактически и правни действия по отношение на процесния имот, за който тя няма титул за собственост и не претендира за такава, наведени като допълнителни обстоятелства за правния интерес, сами по себе си не съставляват пречка и не препятстват правото на възстановяване на собствеността на ищците върху му. Реституцията на имоти в предметния обхват на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а въз основа на постановено в рамките на административно производство, инициирано от правоимащите с подаване на заявление по чл.11,ал.1 от ЗСПЗЗ, решение по чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в нови или стари реални граници. Това решение е с конститутивен ефект, поради което има действие спрямо всички. Такъв ефект има и съдебното решение по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността след отмяна на постановения от ОбСЗ отказ, съгласно чл.177,ал.1 от АПК. Когато, с оглед този му ефект, то засяга права на трети лица, които не са участвали в административното производство по неговото издаване и то им се противопоставя, в исковото производство по разрешаване на породения от това спор за материално право е допустимо гражданският съд да се произнесе инцидентно по валидността и материалната законосъобразност на административния акт, съгласно чл.17,ал.2 от ГПК.

Когато, обаче, с решението на административния орган е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост, както в случая, неговата валидност и законосъобразност може да бъде преценявана само при обжалването му в рамките на предвиденото за целта административно производство, което в случая е и сторено, като същият е потвърден със съдебно решение, но не и инцидентно и преюдициално в исковото производство, противно на доводите в частната жалба. Обстоятелството, на което се акцентира в частната жалба, че след влизане в сила на отказа на жалбоподателите са издадени удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, не води до възобновяване на административното производство по възстановяване на собствеността, каквото при проведен пряк контрол за законосъобразност на отказа като индивидуален административен акт, в рамките на какъвто в случая е постановено съдебното решение по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ, е допустимо при отмяната на това решение по реда на чл.237 и сл. от АПК, доколкото производството по чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.99 и сл. от АПК по отмяна или изменение е допустимо само по отношение на влезли в сила 5 административни актове, които не са били оспорени пред съда. При това положение и тъй като производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот е приключило окончателно с влязъл в сила след обжалването му отказ, ищците нямат възможност да придобият право на собственост по реституция върху процесния имот, в защита на каквото са предявили иска, поради което за тях не е налице правен интерес от предявяването му и същият е недопустим, както правилно е прието с обжалваното определение и то следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.01.2026г. по протокол №40/19.01.2026г., постановено по гр.дело №1066/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.