Присъда № 26 от 03.02.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №26/03.02.2026г. по НОХД № 1874 по описа за 2025 год. на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимата Р. И. М. - родена на ***г. в гр. Варна, българка, български гражданин, с основно образование, работи, неосъждана, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК затова, че през периода 01.07.2021г. до месец февруари 2025г. включително в село И., общ. А., обл. В., след като е била осъдена с Решение № 2038/13.05.2019г. по гр. дело № 14715/2018г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 13.05.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си И.И. Б., роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител И. Б. И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, на обща стойност 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева.

Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимата делото бе разгледано по общия ред. Същата не признава вина по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимата обвинение. Счита, че обвинението срещу подс. М. е доказано и че последната не е плащала дължимата издръжка на сина си И. Б. И. в посочения в ОА период от 01.07.2021г. до м. февруари 2025г. Моли, да бъде призната за виновна в извършването на деянието , за което и е повдигнато обвинение. Моли, да бъде наложено наказание „пробация“ в съвкупност от първите две пробационни мерски, които да бъдат наложени в минималния предвиден от закона размер.

Защитникът на подсъдимата - адв. М. счита, че обвинението не е доказано. Сочи, че е установено, че грижи за детето са се полагали основно от майката, включително и през инкриминирания период, когато детето дори е живяло с майка си в Г.. Моли, последната да бъде призната за невинна по възведеното й обвинение.

Подсъдимата Р. И. М. не се признава за виновна. Твърди, че е плащала издръжка редовно за сина си и че през повечето време той е живял с нея, като грижата от нейна страна не е преставала.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. И. М. с ЕГН ********** е родена на ***г. , в гр. Варна Тя е българка, българска граждански, с основно образование. Не е омъжена и не е осъждана. Подсъдимата работи като притежава собствен бизнес.

Подсъдимата М. и св.И. Б. И. живеели на семейни начала в с.И., общ.А., обл.В.. От 1 съвместното им съжителство на 23.12.2007г. се родил синът им И. И. Б.. Впоследствие през 2013г. М. и Б. сключили граждански брак.

С годините отношенията между съпрузите се влошили, тъй като св. И. упражнявал физическо и психическо насилие над М.. Това станало причина за тяхната разделя, като през 2017г. подс.М. първоначално отишла да живее в дома на родителите си, а после заминала за ***, за да работи.

С влязло в сила на 13.05.2019г. Решение № 2038/13.05.2019г. по гр. дело №14715/2018г. по описа на РС-Варна бракът между подс. Р. М. и св.И. бил прекратен, като подс .била осъдена да заплаща в полза на своя низходящ- детето си И. И. Б., чрез неговия баща и законен представител И. Б. И., месечна издръжка в размер на 150 лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законното основание за нейното изменение или прекратяване. Със същото решение родителските права над детето били предоставени на бащата, а местоживеенето на детето било определено по адреса на неговия баща в с.И., общ. А., като бил определен и режим на лични отношения на майката с детето.

След влизане на решението в сила подс. М. продължила да живее и работи в ***. Тя изпълнявала своето задължение по заплащане на издръжка в полза на своя син И. Б. чрез изпращане на пощенски записи, които св.И. получавал. Докато пребивала в чужбина М. поддържали непрекъснат контакт с детето си. Изпращала му подаръци плейстейшън, телефон и дрехи.

Тъй като св.И. изпитвал затруднения при полагане на грижите за непълнолетното си дете, което той отглеждал при лоши битови условия без ток и вода, през 2021г. той и подс. М. се разбрали общото им дете И. Б. да отиде да живее с майка си в Г., където да продължи обучението си. Двамата подготвили документи, касаещи съгласието на бащата детето да напусне пределите на страната заедно с майка си. Св.И. и подс.М. постигнали устна уговорка докато детето е при майка си тя да не заплаща издръжка за него чрез св.И..

Н 29.07.2021г. подсъдимата и нейния син И. напуснали пределите на страната през ГКПП Летище Варна и заживели в Г..

През периода, в който детето пребивавало с майка си във ФР Г., то било записано на училище и грижите по него били поета изцяло от подсъдимата.

Впоследствие, в началото на 2022г., решили да се върнат в България и на 07.01.2022г. детето отишло да живее с баща си в с.И., обл.В. за около месец, като през това време М. не преустановявала своите задължение. Майката на М. (баба на И.) и св.

И. И. живеели в едно село, поради тази причина детето често се прибирало при нея, докато учило в с. И., където подсъдимата също оставяла пари за сина си.

Тъй като св.И. Б. имал обтегнати отношения с по-големия си брат от друга връзка на баща му,не след дълго отново отишъл да живее със своята майка в с.С***, обл.В*.

От този момент св.И.. ходил само на кратки посещения при своя баща, като в периода от 2024-2025г. не го посещавал изобщо. През това време грижи полагала единствено и само неговата майка подс. М., която се завърнала в България, заживяла с нов партньор, от който имала друго дете. Постепенно между св.И. и детето И. Б. настъпило родителско отчуждение и детето продължило да живее в дома на майка си.

Междувременно на 26.06.2023г. св.И. депозирал жалба в РП-Варна с твърдение, че след завръщане на сина му от Г., от м.02.2022г. подсъдимата неизпълнявала задължението си за заплащане на издръжка. След извършване на предварителна 2 проверка, на основание чл.212,ал.1 от НПК прокурор при ВРП образувал ДП за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Видно от приобщените по делото заверени копия от пощенски записи, подсъдимата е изпълнявала редовно задължението си по

Решение

№2038/13.05.2019г.за периода, в който синът не е живял при нея (л.56-79 от ДП).

В хода на съдебното производство съдът назначи и прие по делото съъдебнопочеркова експертиза, предвид твърденията на св.И., че не се е подписал в протоколите за разпит на свидетел, изготвени в хода на ДП на 20.07.2023г., на 24.07.2023г. и на 29.04.2024г. Видно от заключението на изготвената и приета по делото експертиза всички подписи положени в трите протокола от разпит на свидетел са изпълнени от св.И. И..

Съдът приобщи по делото и справка за задграничните пътувания на подс.М. и на св.Б., от която е видно, че детето И. Б. е напуснало пределите на РБ на 29.07.2021г. и се е завърнало в страната на 07.01.2022г.

От изисканата и приобщена по делото справка от РУО-Варна, бе установено, че за учебната 2020-2021г. , детето е било в дневна форма на обучение в ОУ „Св. Климент Охридски“ в с. И., като следващата справка е за учебната 2022-2023г. Видно е , че през учебната 2021/2022г. детето не е учило в учебно заведение на територията на РБ.

Справката за съдимост, приобщена за подс.М. сочи на липса на данни за осъждания и за налагане на административни наказания спрямо М. по реда на чл.78а от НК.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на гласните доказателства по делото: обясненията на подс. М., частично от показанията на св. И. (дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК), показанията на св. К., св. М., св. Р. и св. Б., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства по делото: съдебно-почеркова експертиза, справка от РУО-Варна; справка от ОД на МВР за задгранични пътувания на И. И. Б. и на подс.Р. М.; писмо от Агенция социално подпомагане; копия от пощенски записи (л.56-79 от ДП), както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи. Същите са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.М., имащи двойнствена природа- на средство за защита и на доказателствено средство, че редовно е изплащала издръжка за детето си, когато то е живяла със св.И., тъй като те са в унисон с всички събрани по делото гласни доказателства- показанията на св. К., св. М., св. Р., св. Б. и частично с показанията на св.И.. Те са в унисон и с писмените доказателства по делото- пощенски записи, справка от РУО-Варна и за задгранични пътувания на детето И. И..

Цитираните по горе гласни и писмени доказателства са еднопосочни в своята съвкупност, логични и нямат противоречие по отношение на твърденията, че подсъдимата се е грижила за сина си, че е плащала редовно издръжката му, че са живели заедно в Г. и че е прекарвал по-голяма част от времето при своята майка, както и че към настоящия момент съжителства с нея.

Прокуратурата е изградила обвинителната си теза на база на показанията на св.И., депозирани в хода на ДП. Св.И. И. е разпитан трикратно в ДП- на 20.07.2023г., на 3

24.07.2023г. и на 29.04.2024г., като показанията му са приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК и двукратно в хода на съдебното следствие в съдебните заседания проведени на 09.09.2025г. и на 03.02.2026г.

В показанията си на 20.07.2023г. в хода на ДП И. твърди, че след влизане в сила на 13.05.2019г. на съдебното решение определило дължимата издръжка М. заплащала издръжка за около 1 година, след което преустановила плащанията. В показанията си от 24.07.2023г. твърди, че от м.07.2020г. до датата на разпита по делото М. не е заплащала издръжка, а в показанията си на 29.04.2024г. сочи, че М. не е заплащала издръжката от м.07.2021г. до м.07.2023г., като сочи, че размерът на месечната издръжка е 140 лева. В проведения му разпит в съдебната фаза на процеса на 09.09.2025г. свидетелят не може да посочи кога / за кои месеци и периоди/ подсъдимата не е заплащала издръжка за сина им. След прочитане на показанията му от ДП по реда на чл. 281, ал.5 от НПК , със съгласието на страните, не може да посочи кои от показанията му са истина, като отрича да е положил подписите на част от протоколите за разпит. В последното по делото заседание на 03.02.2026г. св.И. сочи, че детето е живяло известно време с подсъдимата в чужбина, за който период тя не му дължала издръжка, но отново не може да посочи има ли периоди от време, в които същата не е плащала издръжка. Освен горното св. И., който заяви пред настоящия състав, че М. е заплащала издръжка понякога и по два пъти в месеца, сочи че синът му е живял с майка си след развода, че му е купувала дрехи, плейстейшън и телефон, които впоследствие залагал в заложна къща. При тези противоречия с останалите гласни и писмени доказателства, нелогичност и вътрешна противоречивост на показанията му депозирани в различни етапи на ДП и в хода на съдебното следствие, съдът няма как да се довери на тях, по отношение на главния факт на доказване, че подсъдимата не е заплащала издръжка за сина си в периода инкриминиран в обвинителния акт т.е. от 01.07.2021г. до месец февруари 2025г. включително. Затова и съдът не ги кредитира.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и приета по делото съдебнопочеркова експертиза, която е категорична, че св.И. е изпълнил подписите в протоколите за разпит на свидетел съставени в хода на ДП.

Съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:

С обвинителния акт против подсъдимата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК , както следва: затова, че през периода 01.07.2021г. до месец февруари 2025г. включително в село И., общ. А., обл. В., след като е била осъдена с Решение № 2038/13.05.2019г. по гр. дело № 14715/2018г. по описа на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 13.05.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си И.И.Б., роден на *** г., чрез неговия баща и законен представител И. Б. И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, на обща стойност 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fa3ab61-3bdf-4a58-95b0-51080cef4c98