Решение № 141 от 11.06.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141 гр.Кюстендил, 11.06.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд -

Кюстендил, в публичното съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 106 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. К.П., е предявил касационна жалба против решение № 260004 от 11.01.2021г. на

Районен съд – Кюстендил по АНД №

213/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 23/13.09.2019г. Сочи се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с твърдения за неправилно прилагане на правилата относими към съдържанието на АУАН и НП във връзка с описанието на релевираното деяние. Оспорват се като необосновани и мотивите на районния съд за недоказаност на административното нарушение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание е представена молба на процесуалният представител на касатора адв.П., със становище за поддържане на предявените с жалбата доводи и искания. Претендира се присъждане на деловодни разноски и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на пълномощника на нарушителя.

Ответникът – д-р А. А. С. ***, чрез процесуалния си представител адв. А.С., е представил писмено становище за неоснователност на жалбата като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

В съдебно заседание, адв. С. поддържа писмения отговор и претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, след запознаване с доказателствата по делото и становищата на страните, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 23/13.09.2019г., издаденото от директора на ОБДХ – Кюстендил, с което на д-р А. А. С., за нарушения на чл. 39, ал.2, т.13 и т. 14, б. „а“, „б“ и „в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.114а, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00лв.

От фактическата страна на спора съдът е установил, че нарушителят д-р С. е регистриран ветеринарен лекар, упражняващ практика във ветеринарно лечебно заведение с рег. № 10-92-040 в гр. Кюстендил; че при транспортиране на кон от Република България в Република Северна Македония, на 17.05.2019г., превозвачът е представил документи, придружаващи транспортирането на животното, които ветеринарномедицинските органи на Република Северна Македония са приели за нередовни и са върнали коня обратно в Република България, където в района на ГКПП

Гюешево е извършена проверка от експерти при ОДБХ на придружаващите документи, вкл. на копие на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система на БАБХ по образец ЗХОЖ-140, с № 00976, без дата, което е подписано от д-р А. А. С. и е с печат на лечебното заведение на същия. При проверка на ВМС е установено, че издалият го лекар няма договор за обслужване на коня, който не е обект на профилактична, лечебна и диагностична дейност, на профилактика и контрол от него, като животното не е регистрирано и в базата данни за идентифициране на БАБХ; че ВМС е с данни, попълнени на ръка, вместо да е издадено от интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ. Горните обстоятелства са отразени в съставен при проверката КП от 17.05.2019г. Идентично е съдържанието на АУАН с № 00283 от 19.06.2019г., а и издаденото НП, с които на нарушителя е предявено обвинение за това, че при упражняване на ветеринарномедицинската практика не спазва ветеринарномедицинските изисквания на чл. 39, ал.2, т.13 и т. 14, б.

„а“, „б“ и „в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Към жалбата, нарушителят е приложил копие на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни с № 00976 от 02.11.2018г., за придвижване на кокошки, зайци, фазани и патици, т.е. различно от копието, придружаващо транспортирането на коня.

В съдебното производството са разпитани свидетели, посочени от двете страни, във връзка с обстоятелствата от извършената проверка и са приети като доказателства копия от документите за транспортирането на коня.

При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП, който е мотивиран с констатации за нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както и за допуснати съществени нарушения на правилата относно съдържанието на АУАН и НП, а именно за липса на данни за датата и мястото на извършване на релевираното деяние, в резултат на което предявеното обвинение е неясно и е ограничено правото на защита на нарушителя. По съществото на спора, съдът е приел, че административното нарушение не е доказано и е приложена несъществуваща санкционна норма. С оглед на изложеното е отменено НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствието му с материалния закон, решението е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Не е осъществено соченото от касатора и служебно проверено касационно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Решаващите доводи на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН, са обосновани и формирани в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни норми и събраните по делото доказателства. Видно от АУАН и НП, в обстоятелствените им части са описани факти за нарушения, изразяващи се в неспазване на изисквания при упражняване на ветеринарномедицинската практика от нарушителя без да е посочена датата на извършването им.

Сочат се правилата на на чл. 39, ал.2, т.13 и на чл.39, ал.2, т. 14, б. „а“, „б“ и „в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чието нарушение се счита за извършено във връзка с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство с № 00976, което е без дата. Предявеното обвинение е за нарушение на горните разпоредбите на ЗВМД. Следва санкционната част в НП, с която на основание чл.114а, ал.4 от ЗВМД, АНО е наложил на нарушителя глоба в размер на 150,00лв.

При анализираното съдържание на АУАН, което е възпроизведено и в НП, се налага изводът за непълно описание на установените нарушения и за непрецизна правна квалификация на същите.

АНО е приел, че с деянието са нарушени разпоредби на чл.39, ал.2 от ЗВМД, като е пропуснал да посочи датата на извършването му. Действително, неспазените изисквания при упражняване на ветеринарномедицинската практика от ветеринарния лекар, са във връзка с издаването на ВМС, което не е датирано. Датата на ВМС обаче не е единствения възможен признак, въз основа на който да се установи времето на извършване на административното нарушение. АНО е разполагал с възможности да конкретизира горния релевантен факт чрез провеждане на разследване, при което да събере всички относими писмени и гласни доказателствени средства. Визираната разследваща дейност в случая не е проведена надлежно, в резултат на което в АУАН и в НП се сочи само датата на констатиране на административното нарушение, с което не са удовлетворени изискванията на чл. 42, т. 3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По отношение на мястото на релевираното деяние, касационният съд счита, че данни за същото има в акта и НП, доколкото се сочи, че процесното ВМС е издадено от нарушителя, който е ветеринарен лекар с регистрирана ветеринарномедицинска практика в гр. Кюстендил.

От друга страна, изложените фактически констатации за неспазени изисквания при упражняване на дейността от нарушителя, не са последвани от ясно обвинение и не са квалифицирани като обективни признаци на конкретен административнонаказателен състав. Горното сочи на предявено неясно обвинение, вследствие на което е засегнато и правото на защита на нарушителя. Последният е лишен от възможността да разбере коя е санкционната норма, предвиждаща наказание за поведението му. АНО сочи като приложима разпоредбата на чл.114а, ал.4 от ЗВМД, каквато законът не съдържа.

При съпоставка на изложените фактически обстоятелства с установените от законодателя административнонаказателни състави, възниква предположение, че е приложима разпоредбата на чл.414а, ал.4 от ЗМВД. Видно е, че обвинението е неясно и е квалифицирано от АНО по несъществуваща правна норма, което съставлява съществено процесуално нарушение и основание за незаконосъобразност на оспореното

НП.

Обосновани са и формираните от въззивната инстанция мотиви за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН. При условие, че съставомерното деяние е неспазване на ветеринарномедицински изисквания, то тогава всяко едно нарушение на изискванията при упражняване на ветеринарномедицинска практика, влече след себе си отделна санкция. В случая контролните органи са установили неспазване на правилата на чл. 39, ал.2, т.13 и на чл.39, ал.2, т. 14, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗВМД, което осъществява съставите на различни административни нарушения по чл.414а, ал.4 от ЗВМД, а са наложили едно административно наказание. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, с която е регламентиран основен принцип в административнонаказателния процес и преценката във връзка с приложението му, е преценка по законосъобразност, както основателно е приел въвзивния съд.

Констатираните по-горе съществени процесуални нарушения при издаване на НП, са основание за незаконосъобразност на същото. Решението на РС за отмяна на НП е правилно и касационния съд го оставя в сила.

Предвид изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски. В полза на ответника, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, като счита за основателно възражението на касатора за прекомерност на същото, което е в размер на 700,00лв., видно от приложения списък. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и в съответствие с правилата на чл.63, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.36 от ЗА вр. с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв., платими от ОДБХ - Кюстендил.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260004 от 11.01.2021г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по АНД № 213/2020г.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, с адрес – гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 338, да заплати на д-р А. А. С. ***, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.