Определение № 2165 от 30.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2165 гр. София, 30.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100602844 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от частния тъжител Р. В. А., чрез упълномощения от нея повереник адв. Б.К.-А. – от САК, срещу присъда № 434 от 27.06.2024 г. на СРС, НО, 106 състав, постановена по НЧХД № 15700/2021 г. по описа на същия Съд, с която всяка една от подсъдимите И.А.С. и М.П.Н. е призната за невиновна в това, че на 26.07.2021 г., около 23:30 ч., в гр. София, жк *********, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез блъскане и бутане с ръце в областта на тялото и главата, е причинила на пострадалата Р. В. А. охлузване в областта на носа, както и множество кръвонасядания по двете мишници и двете предмишници, които по своя медико–биологичен признак представляват лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – Престъпление по чл.130, ал.2, във вр. чл.20, ал. 2, във вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК, подсъдимите И.А.С. и М.П.Н. са оправдани по повдигнатите им с частната тъжба обвинения.

С присъдата и на основание чл.190, ал.1 от НПК, Съдът е осъдил частната тъжителка Р. В. А. – ЕГН–**********, да заплати по банковата сметка на Софийски районен съд, извършените по делото разноски в общ размер на 2 734,80 лева, ведно със сумата от 5 лева – държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Съда.

Със същата присъда и на основание чл.190, ал.1 от НПК, Съдът е осъдил частната тъжителка Р. В. А. – ЕГН–**********, да заплати на всяка от подсъдимите И.А.С. и М.П.Н.

– парична сума в размер на 600,00 лева, представляващи извършени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

В така подадената въззивна жалба се твърди, че атакуваната първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че първоинстанционният Съд е допуснал множество процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, което от своя страна е обусловило постановяване на неправилна присъда. В тази връзка се сочи, че Районният съд е извършил превратен анализ на събраните по делото доказателства, кредитирайки част от тях избирателно. Излагат се съображения, че проверяваната инстанция е нарушила принципите на състезателност и на 1 равенство на страните в процеса, като неоснователно е оставила без уважение голяма част от доказателствените искания на частния тъжител, относими към предмета на делото, без да обсъди аргументите и доводите на частното обвинение. Твърди се, че по този начин Съдът е ограничил правото на страните в процеса да сочат доказателства и да се позовават на тях при реализиране на правото си на защита, а събраният по делото доказателствен материал е ценен от Съда едностранчиво, поради което СРС не е успял да разкрие обективната истина по делото.

Отправя се искане към Въззивният съд да отмени атакуваната присъда, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като се посочва, че допълнителни и подробни доводи в подкрепа на изложените съображения във въззивната жалба, ще бъдат заявени в открито съдебно заседание пред Въззивния Съд.

В така подадената въззивна жалба, не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за установено следното:

Настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният Съд е допуснал съществено, отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита конкретно на подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., всяка от които като самостоятелна и различна от защитника си страна в процеса, която е взела и участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция, има правото да бъде запозната индивидуално с така подадената въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, срещу които има право и лично да възрази. В тази връзка Въззивният Съд констатира, че преписи от депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба, подадена от частния тъжител Р. В. А., чрез процесуалния й представител адв. Б.К. – от САК, както и преписи от мотивите към постановената първоинстанционна присъда, не са връчени л и ч н о на подсъдимите лица, на всяка от които и в съответствие с процесуалните изисквания, следва да й бъде предоставено правото да организира своята лична защитата и процесуалното си поведение пред въззивната инстанция, чрез запознаването й в цялост с постановеният от СРС, обжалван акт и постъпилата срещу този акт въззивна жалба.

Въззивният съд констатира, че преписи от въззивната жалба и мотивите към атакуваната присъда са връчени за подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., чрез адв. В.Д. – САК, техен упълномощен защитник – на 11.04.2025 г., което обаче не означава, че е изпълнена редовно процедурата, предвидена в нормата на чл.321, респ. чл.322 от НПК, доколкото не са налице каквито и да е обективни данни, от които да се установява, че двете подсъдими са били търсени на известния за всяка от тях адрес и съответно не са били открити, за да им бъде връчен на всяка отделно препис от подадената от частния тъжител Р. В. А., чрез упълномощения от нея повереник адв. Б.К. – от САК, срещу постановената пъровинстанционна присъда, въззивна жалба лично, респ. да бъде получена от всяка от подсъдимите лица лично. Действително, в съобщенията, приложени към материалите по ВНЧХД № 2844/25 г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав, е посочено, че съдебните книжа са адресирани до подс. И.С. и подс. М.Н., но чрез адв. В.Д. – САК, която е приела съобщенията и преписите от въззивната жалба и мотивите към присъдата, което обаче уведомяване на защитника, не води до изрядно и редовно изпълнение на задължението на СРС да съобщи, респ. да връчи преписи от въззивната жалба и мотивите лично на самите подсъдими лица, като самостоятелни страни във водения наказателен процес. Тъй като с подадената от частния тъжител Р. В. А., чрез процесуалния й представител адв. Б.К. – от САК, въззивна жалба се атакува постановената от СРС присъда изцяло, като по този начин се засягат и интересите на подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., то следва преписи от тази жалба и мотивите към постановената от СРС присъда, да бъдат връчени лично на двете подсъдими лица, които разполагат с напълно самостоятелни процесуални права във водения наказателен процес. Тук следва да се отбележи и факта, във връзка с изложеното погоре, че преписи от въззивната жалба и мотивите към първоинстанционната присъда са били 2 връчени за подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., чрез упълномощения от тях защитник – адв. В.Д.

– САК, без по делото да се съдържат данни за изрично искане от подсъдимите лица в насока – същите да бъдат призовавани чрез техния процесуален представител; съответно да им бъдат връчвани съдебните книжа чрез този процесуален представител и да са определили същия за съдебен адресат по делото. В същото време, подс. И.А.С. и М.П.Н. са взели лично участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция, безспорно са страни по воденото производство и имат правото да бъдат запознати лично с подадената въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, срещу които имат право да възразят. Въпреки, че подсъдимите лица са с установен по делото адрес, а именно – гр. София, кв. *********, на който са били призовавани в хода на първоинстанционното съдебно производство, то в процедурата по администриране на подадената въззивна жалба, няма данни същите да са били търсени въобще на известния за тях адрес и да не са били намерени на него. Напротив, данните сочат, че съобщенията и за двете подсъдими са адресирано до служебния адрес на техния защитник – гр. *********, което е допустимо и възможно само при изрично посочване от тях на този адрес като техен съдебен, или в случай, че същите са търсени на известния за всяка една от тях адрес по местоживеене, но не са били намерени, което в процесния случай не е така.

Неизпращането, съответно невръчването на преписи от въззивните жалби, подадени срещу постановената първоинстанционна присъда – лично на подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., всяка от които е самостоятелна страна в процеса, която е взела и участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция и има правото да бъде запозната индивидуално с така подадената въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, съответно да изложи своите възражения срещу тези доводи и съображения, представлява процесуално бездействие, допуснато от първостепенният Съд, което по свое характер е отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, поради неизпълнение на задължението от СРС по реда на чл.321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на конкретните подсъдими И.А.С. и М.П.Н./, за постъпилата въззивна жалба от частния тъжител Р. В. А., чрез процесуалния й представител адв. Б.К. – от САК, срещу така постановената присъда.

Тук следва да се отбележи и другото констатирано нарушение на процесуалните изисквания, ограничаващо правата на подс. И.А.С. и М.П.Н., относимо до невръчване на мотивите към постановената първоинстанционна присъда, респ. неизпращането им за връчване лично на посочените страни, на известния за всяка от тях адрес, в която връзка Въззивният Съд установява, че съобщението за тяхното връчване е получено отново от упълномощения им защитник – адв. В.Д. – САК, на нейния служебен адрес. Това обстоятелство безспорно не освобождава Районния съд от задължението да уведоми лично всяка от подсъдимите И.А.С. и М.П.Н. като самостоятелна страна във водения процес, за изготвените мотиви към първоинстанционната присъда, по който начин да им бъде предоставено и осигурено правото да организират процесуалното си поведение пред въззивната инстанция, доколкото след запознаване с изготвените мотиви, подсъдимите лица имат право както да дадат обяснения, така и да изложат аргументи по същество, да възразят срещу подадената въззивна жалба със съответни доводи по същество, и/или да направят доказателствени искания.

Впрочем, няма никакви обективни данни, всяка от подсъдимите И.А.С. и М.П.Н., като заинтересована страна в производството, да е била търсена на известния за нея адрес – както за да й бъде връчен препис от подадената въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, така и да бъде уведомена за изготвените мотиви към тази присъда, при все, че както вече бе отбелязано по-горе, същите са с установен адрес по местоживеене, с установени и посочени от тях пред първата инстанция телефони за контакт, чрез които могат да бъдат търсени и уведомявани за хода на производството и за изготвените съдебни книжа, и са взели самостоятелно участие в производството пред първата инстанция. Видно от материалите по делото, не са използвани никакви начини за уведомяване на конкретните подсъдими за депозираната, срещу постановената от СРС 3 оправдателна присъда, въззивна жалба от частния тъжител Р. В. А., чрез процесуалния й представител адв. Б.К. – от САК, както и за уведомяването им за изготвените мотиви към тази присъда, за да имат възможност да организират процесуалната си позиция в бъдещата съдопроизводствена фаза, по който начин първостепенният Съд не е изпълнил задълженията си по администриране на съдебните книжа, съобразно разпоредбата на чл. 321 НПК и е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните изисквания, следващо да бъде отстранено.

С оглед на изложеното ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира, че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото надлежно администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания относно необходимостта от връчване лично на двете подсъдими И.А.С. и М.П.Н. – на препис от подадената въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, както и за уведомяването на всяка една от тях за изготвените към тази присъда мотиви, по предвидения за това процесуален ред – съгласно изискванията на НПК.