Решение № 4605 от 18.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4605 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110106172 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТРАНСТЕХНО” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Х. Б., срещу „АДИ КОМЕРС 05” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 2822.50 лв., представляваща дължимата продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на хранителни стоки – 340 кг. „шунка кубче, калъп“ и 325 кг. „шунка 100% пуешка“, за което е издадена фактура № *****04.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г. до окончателното й плащане, както и сумата 500.20 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.01.2023 г. – 20.05.2024 г.

В исковата си молба ищецът „ТРАНСТЕХНО” ЕООД излага, че във връзка с изпълнение на част от основната си търговска дейност е продало и доставило на ответника хранителни стоки, за които е издадена съответна фактура на стойност 2822.50 лв. с ДДС, която е дължима и към момента не е платена. Стоките, предмет на доставката, са: 340 кг. „шунка кубче, калъп“ на цена 3.333 лв. без ДДС и 325 кг. „шунка 100% пуешка“ на цена 3.750 лв. без ДДС. Твърди, че стоките са доставени и приети без забележки или възражения от страна на купувача. Поддържа, че плащането е следвало да се извърши на посочения във фактурата падеж – 04.01.2023 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АДИ КОМЕРС 05“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа, че след запознаване с исковата молба и след разговор с управителя на ищцовото дружество било установено получаването на върната некачествена стока, доставена по процесната фактура, чрез транспортна фирма Т. на 01.02.2023 г., получена чрез служител на „Транстехно“ ЕООД – М.Ф.. На 09.07.2024 г. било издадено кредитно известие за сумата 1737 лв. На 12.07.2024 г. дължимата сума по издадената фактура № *****04.01.2023 г. била заплатена след приспадане на издаденото с голямо закъснение /година и половина след връщане на стоката/ кредитно известие. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С нарочна молба от 26.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. Х. Б., излага, че действително от негова страна е издадено кредитно известие № **09.07.2004 г., независимо от твърдението за връщане на некачествена стока. Не оспорва получаването на плащане в размер на 1085.50 лв. от 12.07.2024 г. по фактура *****, след образуване на настоящото производство, с което действие счита, че ответникът потвърждава дължимостта на задължението към ищеца по тази доставка. Моли ответникът да бъде осъден да заплати лихвата за забава върху признатата за дължима и платена част от главницата в размер на 1085.50 лв., считано от 05.01.2023 г. до 12.07.2024 г. в размер на 213 лв. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от търговския си директор – г-н Ж.П., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните не е спорно, че на 04.01.2023 г. ищецът е продал и доставил на ответника хранителни стоки – шунка, за което е издал фактура № *****04.01.2023 г. /същата е налична в материалите по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 34 състав, с предмет обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК/, на стойност 2822.50 лв., с уговорен падеж на плащане на задължението 04.01.2023 г.

Не е спорно, че е издадено кредитно известие № **09.07.2024 г. към фактура № *****04.01.2023 г., с което задължението е намалено със сумата 1737 лв. Дължимият остатък в размер на 1085.50 лв. е заплатен от ответника по банков път, видно от представеното преводно нареждане от 12.07.2024 г.

Така извършеното плащане е изрично признато от ищеца в молбата му по хода на делото от 26.11.2024 г.

Ето защо осъщественото плащане следва да бъде съобразено от съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Предвид признанието на неизгоден за ищеца факт по смисъла на чл. 175 ГПК, съдът намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като същата е погасена – платена е в хода на процеса /за сумата 1085.50 лв./, а в останалата част /за сумата 1737 лв./ самият ищец е признал недължимостта по 2 фактурата, предвид издаденото от него кредитно известие.

Ирелевантно в случая е дали действително още през м. февруари 2023 г. ответникът е върнал на ищеца доставена му некачествена стока. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че може да се направи обоснован извод, че това е така, предвид издаденото впоследствие кредитно известие, доколкото наистина е нелогично да се откажеш от голяма част от претенцията си, ако действително извършената доставка е била надлежна в качествено отношение.

Независимо от това обаче съдът приема, че за ответника не е съществувала пречка да заплати срочно приетото от него без възражение доставено му количество стока – шунка. Неоснователно е посочването от негова страна, че е нямало как да извърши плащане по издадената фактура без надлежно кредитно известие. Още повече, че от издаването на фактурата е изтекъл дълъг период от време, като по никакъв начин ответникът не твърди да е търсил настоятелно ищеца за издаването на такова кредитно известие.

Категорично в случая съдът намира, че не може да се приеме, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, съгласно която разпоредба кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава за периода 05.01.2023 г. /денят, следващ издаването на фактурата, от който ден и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимата сума – 1085.50 лв./ до 11.07.2024 г. вкл.

/денят, предхождащ извършеното плащане – 12.07.2024 г./ в размер на 213 лв., посочен в молбата от 26.11.2024 г., е основателна. Ищецът е претендирал именно законната лихва върху главницата, поради което същата до датата на плащането е определяема. Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси, като за посочения период същото възлиза на сумата 213.94 лв., като претенцията следва да бъде уважена до размера на претендираната от ищеца сума 213 лв., за да не се стигне до произнасяне свръх петитум. Доколкото е предявен отделен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то след направените изчисления съдът приема, че същият е основателен до размера от 192.37 лв. За разликата над 192.37 лв. до претендираните 500.20 лв. така заявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата 1085.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата, извършено на 12.07.2024 г., в размер на 20.63 лв. Именно така общото обезщетение за забава възлиза на претендираните от ищеца 213 лв. /192.37 лв. + 20.63 лв. = 213 лв./.

Относно отговорността за разноски:

Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: сумата 163.20 лв. – платена държавна такса, сумата 900 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, 40 лв. – заплатена държавна такса по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 34 състав и 450 лв. – платено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС. По отношение на разноските в настоящото производство в общ размер 3 от 1063.20 лв. съдът намира, че съобразно изхода на спора и обстоятелството, че реално ответникът е дал повод за предявяване на иска единствено за главницата в размер на 1085.50 лв., съдът приема, че в полза на страната са дължими разноски в размер на 408.89 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове. Относно претенцията в размер на 450 лв. – адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството по обезпечение на иска, съдът приема, че същата е недължима, доколкото не е претендирана в това производство и в същото не са представени доказателства за направата на този разход, а единствено в настоящото производство заедно с претендирания хонорар от 900 лв. По отношение на платената държавна такса в размер на 40 лв. и с оглед изложените вече съображения съдът приема, че на страната е дължима сумата 15.52 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, съответно не е представил доказателства за извършени разходи, поради което такива не му се следват.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНСТЕХНО” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, срещу „АДИ КОМЕРС 05” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

******, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2822.50 лв., представляваща дължимата продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на хранителни стоки – 340 кг. „шунка кубче, калъп“ и 325 кг. „шунка 100% пуешка“, за което е издадена фактури № *****04.01.2023 г., поради извършено плащане на сумата 1085.50 лв. в хода на процеса и с оглед издаденото кредитно известие № **09.07.2024 г. за сумата 1737 лв.

ОСЪЖДА „АДИ КОМЕРС 05” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, да заплати на „ТРАНСТЕХНО” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, сумата 192.37 лв. /сто деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ , представляваща обезщетение за забава върху главницата 1085.50 лв. за периода 05.01.2023 г. – 20.05.2024 г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 192.37 лв. до претендираните 500.20 лв.

ОСЪЖДА „АДИ КОМЕРС 05” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, да заплати на „ТРАНСТЕХНО” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, сумата 20.63 лв. /двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ , представляваща законна лихва за забава върху главницата 1085.50 лв., дължима за периода 21.05.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ – 11.07.2024 г. вкл. /плащането на дължимата главница е извършено на 12.07.2024 г./.

ОСЪЖДА „АДИ КОМЕРС 05” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, да заплати на „ТРАНСТЕХНО” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******, 4 сумата 408.89 лв. /четиристотин и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, както и сумата 15.52 лв. /петнадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сторените в производството по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 34 състав, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.