Решение № 1089 от 22.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „БИ АР ДИ“ООД чрез управителя си А. Б., в качеството на длъжник срещу решение № 40/23.01.2025г. постановено по гр.д.№ 50/2025г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното разпределение от 12.09.2024г на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по реда на чл.460 ГПК по изп. дело № 489/2022г по описа на ЧСИ Б. В., с район на действие БлОС, като неоснователна.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 17.03.2025г.

Частната жалба е депозирана на 24.03.2025г. /видно от отбелязването върху товарителницата/ т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателят „БИ АР ДИ“ООД твърди, че решението на първо място е непълно, защото съдът е пропуснал да се произнесе по искането за спиране по чл.438 ГПК на изпълнението, а така също и неправилно, тъй като с него е потвърдено незаконосъобразно разпределение, извършено в нарушение на закона. Поддържа се на следващо място, че съдът не е разгледал релевираните доводи за нищожност на разпределението, чиито пороци са толкова съществени, че задължават съда да го отмени служебно. В тази връзка се поддържа, че за нито един от обявените за продан апартаменти не са посочени прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, което е задължителен реквизит, за обекти в режим на етажна собственост, но също и за валиден опис на имота и валидност на сделката - прилежащите идеални части от общите части на сградата не били индивидуализирани като процентно съотношение, оценени и за тях липсвало наддавателно предложение, съответно не 1 били продадени валидно на публична продан.

На следващо се твърди, че има явна грешка в пресмятането на сумите, защото същите не били определени правилно, поради неоценяването и продажбата на идеалните части на имотите, които биха променили крайната предложена цена и сума за разпределение. Освен грешка в пресмятането на сумите, допуснатите нарушения по изп.дело, водели до неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване по чл. 76 ЗЗД и на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, в който смисъл били задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

В случай, че ЧСИ бе извършил надлежно проданта, включително оценил и включил в продажната цена идеалните части на имотите, би се стигнало до получаване на поголяма сума.

Твърди се също, че за нито един от самостоятелните обекти не бил посочен идентификатор, съгласно одобрената КККР за гр.Банско и следователно били налице законови пречки да се извърши редовна публична продан. В нарушение на закона жалбоподателят не бил уведомен за оценката на вещото лице и по този начин дружеството било лишено от възможността да упражни надлежно правата си по изп.дело. Така обективно купувачът по публичната продан „Мармас” ЕООД придобил собственост без идеалните части, които принадлежат към имотите и сумата, предмет на разпределение е под тази, която следвало да постъпи, следователно са увредени всички участници в изпълнението. И на края се твърди, че разпределението е неправилно, защото обхваща неизвършените суми за разноски, което също не било обсъдено от съда.

Иска се обезсилване на обжалваното решение и потвърденото с него разпределение, извършено по изп. дело № 20228900400489 на ЧСИ Б. В., с рег.№ ***, с район на действие - ОС-Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се и особено искане на основание чл.438 ГПК да се спре изпълнението по изп.дело №20228900400489/2022г., на ЧСИ Б. В. с per. № *** на КЧСИ, с район - ОСБлагоевград.

Ответните по жалбата страни не изразяват становище.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, заявените в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящият състав, взе предвид, че с атакуваното решение съдът е приел за законосъобразно постановлението за разпределение, като в процесния случай очевидно събраната по изпълнителното дело сума /постъпила след публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника/ е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели – следователно съдебният изпълнител правилно е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК, отделяйки суми за вземанията, ползващи се с предпочтително удовлетворение. От друга страна с оглед характера на обжалваното разпределение, при проверката за законосъобразност, съдът се е ограничил в рамките на предвидената проверка, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021г.

Тези изводи са оспорени от страна на жалбоподателя - длъжник, който счита, че 2 неправилно са приложени нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, поради допуснатите нарушения при извършване на публичната продан, намаляващи продажната цена и увреждащи участниците в изпълнителното производство, включително и поради невключване на извършени разноски, които нарушения били толкова съществени, че водели до нищожност на атакуваното разпределение.

Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно, по следните съображения:

Изпълнителното производство по ИД № 489/ 2022 г. по описа на ЧСИ В., е образувано по искане на взискателя „Мармас ЕООД, ЕИК 205833005 против длъжника „Би Ар Ди“ ООД, ЕИК 131243492.

С обжалвания протокол за разпределение от 12.09.2024г. на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по чл.460 ГПК по изп. дело № 201989004000489 по описа на ЧСИ Б.В., с район на действие БлОС, е извършено разпределение на постъпила сума от 483 333,33лв от продажбата на подробно описани недвижими имоти. В атакуваното разпределение съдебният изпълнител конкретно и подробно е посочил как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл. 136 ЗЗД. В изготвеното разпределение, след като са посочени вземанията на всяка една от двете страни, и как точно са формирани по пера, съдебният изпълнител е посочил кое от тях следва да бъде удовлетворено и по какъв начин, какъв е размера на вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, попадащи в първи ред, съгласно чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, така и тези сторени от взискателя „Мармас“ООД, размерът на всяка отделна такса и основанието, на което се дължи, съгласно тарифата към ЗЧСИ, както и за кое изпълнително действие се отнася. Посочени са и таксите по принудителното изпълнение, дължими на ЧСИ по същата тарифа, и също са конкретизирани по вид, основание и размер.

Във втори ред (по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД) са посочени вземания на държавата за данъци на продадения имот, дължими на Община Банско и НАП като присъединен взискател в изп. производство.

За вземанията, посочени в следващите редове на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, които се удовлетворяват предпочтително, ЧСИ е посочил тези на взискателя „Мармас“ ЕООД в размер на 448 973.44 лв, съобразно учредената в негова полза ипотека.

Неоснователни на първо място са оплакванията в жалбата против изводите на първата инстанция относно валидността на обжалваното разпределение. Доколкото няма изрична уредба по отношение нищожността на действията на съдебния изпълнител, следва по аналогия да се прилагат критериите за нищожност на съдебните актове. За да е нищожен един съдебен акт, следва да изхожда от лице, което не е овластено с такива правомощия, не е имало право да правораздава или съдебният акт е постановен извън правораздавателната власт на съда. По аналогия нищожно би било действие, извършено в изпълнителното производство от лице, което не е съдебен изпълнител, не е било овластено с правото да извършва действието или действието е извършено извън делегираната му компетентност. Атакуваният акт на съдебния изпълнител не страда от нито един от изброените пороци, които биха имали за последица нищожност на изпълнителните действия.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на задължителните указания в ТР № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, определящи 3 предмета на обжалване по чл.463 ГПК и кои случаи на нарушение ще имат за последица незаконосъобразност на разпределението, примерно изброени като неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите.

Видно от данните по делото е, че събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради това правилно е намерила приложение нормата на чл.460 ГПК, като в първи ред съгласно чл.136 ал.1 т. 1 ЗЗД са отделени суми за покрИ.е на вземания с право на предпочтително удовлетворяване - разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, такси и разноски към ЧСИ на осн. т.

26 от Тарифата към ЗЧСИ, съразмерно на вземанията на взискателите „Мармас“ЕООД и Община Банско; във втори ред са отделени суми по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД за вземания за данъци – в случая за данък върху недвижимите имоти в размер на 20 974,69лв за Община Банско, а в трети ред по чл. 136 ал.1 т.3 ЗЗД вземанията обезпечени със залог или ипотека- конкретно 448 973,44лв на взискателя „Мармас“ЕООД съобразно учредената в негова полза ипотека.

Неоснователни са оплакванията, че в разпределението са включени неизвършени разноски, в каквато връзка напълно се споделят изводите на първата инстанция. От първи ред на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползва вземането за разноски, включително и тези на ЧСИ по чл. 26 от тарифата по ЗЧСИ в размер на 4853.20 лв. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени по т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. По отношение на оспорването относно редът на удовлетворяване на вземането на съдебния изпълнител за незаплатените авансово такси и разноски в негова полза също е дадено задължително тълкуване с цитираното тълкувателно решение. В т.4 от същото е прието, че вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Съобразявайки това разрешение, съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е разпределил сумата, подлежаща на разпределение след проведената от него публична продан на недвижим имот, като е спазена поредността на чл. 136 от ЗЗД по отношение на вземанията.

С оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава атакуването на същото, настоящият състав намира, че разпределението е законосъобразно извършено и доводите на жалбоподателя за опорочаването му, са неоснователни.