Определение № 1106 от 21.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1106 гр. Плевен, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500778 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 2779/24.06.2026 г. по гр.д. № 3361/2025 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл.

248 от ГПК на „Сити кеш“ ЕООД, гр. София за изменение на решение № 392/23.03.2026 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по делото в полза на ЕАдв.Д „Д. М.“ , гр. София, представлявано от адвокат Д. М..

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател „Сити кеш“ ООД, гр. София, който чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Н.,У.,, М.“, гр. София го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди на първо място, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение без да съобрази, че липсва договор за правна помощ, който да е свързан с конкретното дело чрез посочване на страните, предмета на делото и други индивидуализиращи данни и че е налице един договор, който се размножава многократно от адвоката и се прилага по всички заведени от този ищец дела.

Позовава се на цитирана съдебна практика в тази насока. Наред с гореизложеното се твърди, че по делото не са налице доказателства за материални затруднения на ищеца и за наличие на предпоставките по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от пълномощника на ищеца на това основание.

Счита, че по делото са налице доказателства, които опровергават твърдението 1 на ищеца, че е материално затруднен и се нуждае от безплатна правна помощ и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока. Поддържат се доказателствените искания с отговора на ИМ да се приложат всички 16 искови молби от този ищец, като се твърди, че е налице злоупотреба с право и правото на иск е упражнено превратно с цел да се увреди дружеството – частен жалбоподател като се осъди да заплаща разноски и да се постигне обогатяване на ищеца и пълномощника му. Позовава се на цитирана практика на съдилащата в тази насока. Прави се възражение, че ищецът няма качеството на потребител, тъй като крайната му цел е средствата да бъдат използвани за стопански нужди и тези обстоятелства се установяват от извънсъдебното и процесуалното му поведение. Иска се извършване на справка за всички дела, образувани от този ищец против финансови институции в ПлРС, което ще установи процесуалната аномалия. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в посочения размер без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува делото против него, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от ЗАдв. като постанови, че такива не се дължат или алтернативно да определи значително по-нисък и 2 справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред.

С депозирания в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК отговор на частна жалба о т ЕАдв.Д „Д. М.“ , гр. София, представлявано от адвокат Д. М. се оспорва основателността на частната жалба.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, като е приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, поради което според въззивния съд е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 3361/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 392/23.03.2026 г., с което е уважен изцяло предявения от ищеца П. С. П. против ответника „Сити кеш“ ООД, гр. София иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 811671/10.02.2023 г. поради противоречие с нормите на ЗПК. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро с ДДС за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото.

Решението е съобщено на пълномощника на ответника – адвокат М. на 07.04.2026 г. и по делото в срока за обжалване на решението е постъпила молба от ответника с искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение като се иска неприсъждане изобщо на разноски за адвокатско възнаграждение или значително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

За да остави без уважение с атакуваното определение молбата по реда 3 на чл. 248 от ГПК ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото, че не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същото е справедливо определено. Счел е за неоснователно възражението, че на пълномощника на ищеца не се дължи адвокатско възнаграждение поради злоупотреба с право като е приел, че е осъществена защита на потребител и поведението на последния не може да бъде квалифицирано като недобросъвестно. Приел е, че не са налице основания да не се присъжда адвокатско възнаграждение с оглед броя на делата на този ищец, като това обстоятелство е ирелевантно.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че липсва представен в надлежно изискуемата от закона договор за правна помощ между ищеца и неговия пълномощник, тъй като представения договор не е конкретизиран с оглед страните и предмета на конкретното дело, както и оплакванията, че ищецът не е реално материално затруднен, за което има доказателства по делото. Съдът намира, че в договора за правна помощ не е необходимо да бъдат посочени конкретния предмет на делото и страните по делото и съдът не дължи изследване и съобразяване на финансовите възможности на ищеца и материалните затруднения на същия, тъй като релевантни са единствено обстоятелствата дали е налице съгласие между ищеца и пълномощника му за оказване на безплатна правна помощ по делото на някое от основанията, предвидени в чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., дали е налице пълномощно в полза на представляващия адвокатското дружество адвокат и дали от страна на упълномощения адвокат е оказана безплатна правна помощ по делото по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.. Налице е установена практика на ВКС, в която се приема, че липсата на писмен договор за предоставяне на правни услуги не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие между страната и пълномощника, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно на кое от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА основания, поради което с оглед представения по делото договор между ищеца и пълномощника му за предоставяне на безплатна правна помощ и заявлението на пълномощника на ищеца по делото 4 в тази насока може да се приеме, че е постигнато съгласие между страните по договора за правна помощ за оказването й безплатно по делото при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. С оглед наличието на доказателства по делото в тази насока и липса на доказателства ищецът да е заплатил възнаграждение в полза на упълномощения адвокат въззивният съд приема, че на същият се дължи заплащане на възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ по делото.

Неоснователни са и оплакванията в частната жалба, че адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не се дължи поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 от ГПК. Ищецът е потребител видно от представения договор за потребителски кредит, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по - слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие и в този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права. Не може да се приеме също, че като не е потърсил предварително извънсъдебно уреждане на спора ищецът като потребител е осъществил противоправно поведение, целящо увреждане на ответното дружество, тъй от една страна в закона липсва такова изискване към потребителите, а от друга ответното дружество също е имало същата правна възможност при уважаване на иск за нищожност на клауза от същия договор между страните или идентичен договор между дружеството и този или друг потребител да потърси извънсъдебно уреждане на отношенията между страните за да избегне имуществени вреди от разноски в последващи съдебни производства във връзка със сключените от същото в нарушение на правата на потребителя недействителни договори за кредит. Не може да бъде възприето за злоупотреба с право предявяването на основателен иск, произтичащ от неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит само поради наличието на множество дела между страните, като неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че броя на другите дела и присъдените адвокатски възнаграждения по всяко от тях следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по конкретното дело в хипотезата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Правната възможност за съединяване на граждански дела между едни и същи страни е изрично предвидена в закона и при наличие на предпоставките за това ответникът има възможност да поиска от съда 5 съединяване на делата. В конкретният случай ответникът е направил такова искане, но същото е оставено без уважение от съда с определението по чл. 140 от ГПК, постановено на 26.01.2025 г., в което е посочено, че съединяването на делата ще затрудни разглеждането на споровете. При приключване на всяко гражданско дело съдът е задължен на основание чл. 78 от ГПК да присъди разноските по конкретното дело и липсва правна възможност да съобразява наличието на други спорове между страните или размера на разноските по тези дела. Цитираната от частния жалбоподател практика в тази насока на други съдилища не е задължителна за настоящия съд и не се възприема от него по изложените по-горе съображения.