Решение № 1163 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

П. Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100513254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20145220 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 25694/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на О. М. Б. и М. И. Н., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.2, § 1 КЗПОСЧ, сумата от 10 000 лв. или на всяка една по 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неизвършване на ефективно официално разследване по ДП № 979/2015 г. по описа на РУ-Видин към ОД МВР – Видин, довело до неразкриване лицето, отговорно за отнемане на живота на Е.П. Б., починала на 09.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019 г. до окончателното заплащане.

Ответникът е осъден да заплати на М. И. Н., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 220 лв. – съдебни разноски, както и да заплати на О. М. Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 000 лв. – съдебни разноски.

Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 220 лв. – държавна такса и 5 лв. – държавна такса по чл.11 ТДГПК.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд е направил подробен анализ и оценка на разследването и извършените процесуални действия по него, което е извън компетентността на гражданския съд. Поддържа, че по време на цялото разследване прокуратурата е упражнявала правомощието си 1 по ръководство и надзор за законност върху дейността на разследването.

Извършени са били всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина. Поддържа, че е извън компетенциите на гражданския съд да преценява актовете и действията на прокурора по разследването. Единствено наблюдаващият прокурор в досъдебното производство преценява какви процесуално – следствени действия следва да бъдат извършени. Поддържа, че противоправността на действията на прокурор в досъдебното производство не може да се установява от гражданския съд по отношение на това какви процесуално – следствени действия е трябвало да бъдат извършени или какво производство е следвало да бъде образувано. Образуването и отказът да се образува наказателно производство и привличането на обвиняем в хода на разследването са актове и действия, изключени от съдебния контрол. Тези постановления могат да се обжалват само пред прокурор от по – горестояща прокуратура. Тези актове не могат да се решават в образуваното производство по делото, както и е недопустимо ангажирането на свидетелски показания за тях. Счита, че противоправността на действията на прокурор сгледва да бъде установена в предвидените в НПК процедури и ред по делото не са ангажирани доказателства за отменени актове на прокурора във воденото досъдебно производство по реда на инстанционния контрол. Постановените от прокурора актове счита, че не сочат на противоправност. Същите не са незаконни актове и не съставляват незаконни действия по смисъла на чл.7 КРБ, тъй като са постановени от компетентен орган, в рамките на предоставени от закона компетенции.

Поддържа, че действията и бездействията на прокурора не могат да бъдат ревизирани от гражданския съд, който да се произнася по тяхната законосъобразност, както и относно спазване на материалния и процесуалния закон. За да се ангажира отговорността му, следва да се установи незаконни действия, каквито в случая не са налице. Ищците са имали качеството на свидетели в наказателното производство. Същите не са доказали, че заявените неимуществени вреди са в пряка причинно – следствена връзка с действия, бездействия или актове на прокурор, които да са извършени виновно от същия при или по повод служебните му задължения.

Счита, че разследващите органи са предприели всички необходими мерки, за да се осигури разкриването на обективната истина и са извършени всички необходими процесуално – следствени действия. Поддържа, че не са установени юридическите факти за ангажиране отговорността на ответника, както и че присъденото обезщетение е в завишен размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците О. М. Б. и М. И. Н., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно формираната съдебна практика съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статут. Прокурорът е длъжен да осъществява правомощията си в полза на гражданите, а не в полза на съответната прокуратура. При липса на изрична разпоредба в ЗСВ, която да урежда имуществената отговорност на прокурорите по отношение на 2 гражданите, счита, че субсидиарно приложение следва да намери ЗДСл, глава V, раздел ІІІ – чл.101 и чл.102 ЗДсл. Тези норми са специални спрямо чл.49 ЗЗД. Също така чл.2 ЗОДОВ не може да намери приложение, тъй като в него е предвидена отговорност на ПРБ за вреди, причинени на обвиняем или подсъдим, но не и за вреди, причинени на пострадали. Поддържа, че когато се касае за нарушено право на живот, българският съд е длъжен да осигури на пострадалите ефективно вътрешно средство за защита, съгласно чл.56 КРБ и чл.13 ЕЗПЧОС. Позовава се на решението на ЕСПЧ по жалба № 44862/04, Димитрова и други срещу България. Счита, че искът е процесуално допустим, както и основателен. По делото е установено наличието на поредица от пропуски, немарливо изпълнени и непоправимо закъснели следствени действия. Тези факти са установени и в хода на наказателното производство.

ПРБ е длъжна ефективно да разследва умишленото отнемане на живот. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран със субективно и обективно съединени искове съответно с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди в резултат на професионална небрежност и немарливо изпълнение на занятие на органите на досъдебното производство, довели до неразкриване и ненаказване на извършител на убийство. На 15.05.2015 г. съответно тяхната майка и баба Е. Б. на 94 г. е била нападната в дома си, бита по лицето и тялото, душена и ограбена. Във връзка с това било образувано досъдебно производство за грабеж ЗМ 979/2015 г. по описа на РУ-Видин към ОД на МВР-Видин. На местопрестъплението са задържани трима души за 24 часа, след което са били освободени. Твърдят, че местопрестъплението не било запазено, задържаните лица не са били обискирани, а отвертката, с която било проникнато в жилището, не била иззета. След две седмици бил открит пръстов отпечатък на едно от задържаните лица, който бил привлечен като обвиняем, а другите двама били разпитани като свидетели. На 19.10.2015 г. Окръжна прокуратура – Видин е дала указания до разследващия полицай да проведе разпознаване от пострадалата и тя да бъде разпитана пред съдия. Указанията са били получени на 21.10.2015 г., но се на били изпълнени. Ищците са били разпитани като свидетели в посоченото досъдебно производство и дали показания, че пострадалата им разказала как трима души са влезли в дома й – двама мъже и една жена. Единият мъж я бил, а жената търсела пари. На 29.10.2015 г. при извършване на контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража“ обвиняемият е дал обяснение, че в грабежа участвал и друг мъж, който упражнявал насилието, а обвиняемият бил негов пазач. На 09.11.2015 г. пострадалата е починала след усложнение от получените травми.

През м.02.2016 г. Окръжна прокуратура – Видин е внесла обвинителен акт срещу единствения обвиняем за престъпление грабеж, извършен на 15.10.2015 г., придружен с телесна повреда, от която е последвала смърт – чл.129, ал.2, т.1 НК и кражба на движими вещи от същото жилище на по – ранни дати, в условията на рецидив – чл.196, ал.1, т.1 3

НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НД № 95/2016 г. по описа на ОС-Видин, по което е постановена осъдителна присъда, която в последствие е отменена. На 18.11.2016 г. САС е установил незаконосъобразно проведено съкратено съдебно следствие, тъй като самопризнанията не се подкрепят от доказателствения материал и делото е било върнато за ново разглеждане на ОС-Видин. САС е установил и противоречие между данните по делото и твърденията в обвинителния акт. В ОС-Видин е образувано НД № 317/2016 г. и на 12.05.2017 г. е постановена присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по всички повдигнати обвинения. Двама от членовете на състава са подписали присъдата с особено мнение, че подсъдимият не е автор на извършеното физическо насилие, а само на кражбата. С решение от 20.02.2019 г. САС е постановил решение, с което е установил, че не е доказано подсъдимият да е употребил физическа сила над пострадалата, а деянието от 15.10.2015 г. било преквалифицирано на рецидивна кражба – чл.196, ал.1, т.1 НК. В мотивите на присъдата е установена неефективността на следствените действия през първите няколко дни след престъплението и липсата на всякакви опити да се върви по т. нар. „горещи следи“ за разкриване на престъплението, както и изгубването на единствения видеозапис от външна камера. С решение от 02.10.2019 г. на ВКС е прието, че липсват достатъчно доказателства, че автор на упражненото насилие върху пострадалата е подсъдимият, което изключва възможността за ангажиране на наказателната му отговорност за грабеж. Считат, че разследването на смъртта на Е. Б. е извършено небрежно, повърхностно и пасивно, без истинско намерение да се разкрие извършителя на същото. Разследващите органи не са извършили базисни следствени действия и са изпуснали т. нар. „горещи следи“ от престъплението. Твърдят, че разследващите органи не са успели да предприемат множество очевидни стъпки за осигуряване на ключови доказателства, които биха могли да идентифицират лицето, което е нанесло побоя. Те не са запазили местопроизшествието, не са търсили отпечатъци в съседния апартамент, който бил необитаем и намерен с отворена врата. Не са обискирали задържаните на 15.10.2015 г. лица, не са ги освидетелствали за биологични следи, не са разпитали пострадалата и не са извършили разпознаване, не са освидетелствали пострадалата за биологични следи, изгубили са единствения видеозапис от външна камера. Твърдят, че разследващите органи не са извършили обширно търсене на отвертката, използвана да проникване в жилището, незаконно са разпитали задължения обвиняем без присъствието на адвокат и др. В резултат на тези пропуски е невъзможно да се стигне до заключение за това кой е пребил пострадалата.

Липсата на убедителни доказателства считат, че се установява и от решението на ПРБ да не повдигне обвинение в условията на съучастие, въпреки данните за повече от един извършител. Разследващите органи са разкрили само един пръстов отпечатък в апартамента на пострадалата. Тъй като лицето е с 23 предишни осъждания, са повдигнали обвинение именно на него, без да успеят да идентифицират истинския извършител на грабежа.

Според практиката на ЕСПЧ чл.2 ЕКЗПЧОС налага задължение на държавите да гарантират правото на живот чрез въвеждане на ефективни наказателноправни разпоредби за превенция на престъпления против личността, подкрепени от способи за противодействие и наказване на неспазване на тези разпоредби. Това задължение изисква по подразбиране, че 4 трябва да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло животозастрашаваши наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемият извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител. С цел да бъде ефективно, разследването трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите и когато е необходимо, идентифициране и наказване на отговорните лица задължението да се проведе ефективно разследване не е за резултат, а да способ. Властите трябва да предприемат разумни мерки, с които разполагат, за да осигурят доказателства относно въпросния инцидент (Мулини срещу България, жалба 2092/08, § 41 и 42). В настоящия случай разследването на ОД на МВР- Видин не е довело до установяване на относимите факти, идентифицирането на отговорно за смъртта на пострадалата лице. От нарушението на чл.2 ЕКПЧОС произлиза и неправомерността на поведението на ответника. Образуването на досъдебно производство е формирало в ищците очакване, че ще има наказано за смъртта на тяхната родственица лице. Това обаче не се случило, от което са претърпели морални вреди, изразяващи се в разочарование от работата на ответника, фрустриране от липсата на наказание за посегателство срещу живота, дълбоко чувство на безпомощност и гняв поради нереализирано възмездие, усещане, че не живеят в правова държава. Молят съда да постанови решение, с което да присъди на всяка от тях сумата от по 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019 г. до окончателното изплащане.