Решение № 6380 от 24.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15412/2021
- Вид
- Решение № 6380
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, БЕТИНА БОГДАНОВА БОШНАКОВА, Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.1, изр.2 · Конституция на Република България
- чл.39- 41 · Конституция на Република България
- чл.39, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.39- 41 · Конституция на Република България
- чл.39- 41 · Конституция на Република България
- чл.4, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.57, ал.2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 6380 гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Анелия Ст. Янева
БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100515412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 27.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 48395/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 157 състав, „ПИК НЮЗ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 202235999/ е осъдено да заплати на Е. С. А. /ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 вр. чл.52 ЗЗД сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството и нанесен психологически и физически дискомфорт, вследствие на публикувани в сайта www.pik.bg статии със заглавия: „Разкритие: Човек на Р.Р. зад менте протест на туроператори“; „Скандал на жълтите павета: Хората на Р. омаскариха протеста на туроператорите“; „Р.Р. върти интриги сред туроператорите“; „Скандал! Туроператор, отървал присъда за смъртта на 12- те българчета край Лим, буни София с протести“;
„Неуспял кмет на ВМРО и хора на Р.Р. палят туроператорите“. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ПИК Нюз“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Е. С. А. сумата 1 040 лв.- разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „ПИК НЮЗ“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Е. С. А. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която ответникът „Пик Нюз“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Е. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата 1 000 лв.
Предявеният по делото иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е за ангажиране отговорността на издателя на електронно издание /интернет- страница/ за употребени в пет статии изрази, които ищецът счита за обидни и позорящи.
Съгласно установената съдебна практика /ППВС № 9/ 1966 г., ППВС № 7/ 1958 г./ отговорността по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, и в този смисъл тя е за чужди виновни противо-правни действия и има гаранционнообезпечителна функция.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване претърпените от него вреди, които са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е. да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа /възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност/. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В случая според направените в исковата молба на Е. А. фактически твърдения обидните и позорящи изрази в процесните статии, публикувани на интернетстраницата на „Информационна агенция ПИК“- www.pik.bg, собственост на „ПИК Нюз“ ЕООД, за които претендира обезщетение за обезвреда, са следните:
В публикувана на 28.07.2020 г. статия със заглавие: „РАЗКРИТИЕ: Човек на Р.Р. зад менте протест на туроператори“, било посочено следното: „Човек на Р.Р. организира днес протеста на туроператори, от който обаче официалните организации се разграничиха и го обявиха за мента. Т. нар. „Бъдеще за туризма“ обяви стачка на фирми за изходящ туризъм. Един от тарторите на организацията е Е. А., който е и управител на „Премио Травел“. Той обаче бе разкрит като човек на президента и затова не е случайно, че опитва да буни бранша. А. сам се е похвалил в своя фейсбук с грамота на президента Р.Р.. По този начин лъсва истинската причина за организирания протест днес. „Той е политически и е насочен срещу правителството. Ние нямаме нищо общо и мерките на правителството ни помагат“, категорични са в сектора“. В статията било посочено още, че „Обединение бъдеще за туризма“ е съставено от специалисти по информационни технологии, а не от хора от туристическия бранш.
На 28.07.2020 г. била публикувана и статия със заглавие: „СКАНДАЛ НА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА: Хората на Р. омаскариха протеста на туроператорите“, в която било посочено, че ищецът е „тартор“ на „Обединение бъдеще за туризма“ и че бил 2 разкрит като човек на президента и бил от „неговата клика“, като след като бил разкрит от „Пик Нюз“ ЕООД като такъв „лъснала истинската причина за организирания протест на туроператорите“.
На 3.08.2020 г. била публикувана статия със заглавие: „Р.Р. върти интриги сред туроператорите“, в която се съдържат клеветнически и уронващи честта и достойнството твърдения, а именно: „Президентът Р.Р. стои в основата на излизането на туроператорите на улиците, твърдят пред ПИК хора от браншовите организации, които отказват да бъдат въвлечени в политически интриги. Компаниите са подбуждани от Обединение „Бъдеще за туризма“. Негови представители са Е. А. и П.И..
На 4.08.2020 г. била публикувана статия със заглавие: „СКАНДАЛ!
Туроператор, отървал присъда за смъртта на 12- те българчета край Лим, буни София с протести“. Името на ищеца присъствало в тази статия като „един от лидерите на протеста“, който „лъснал в топла връзка с президента Р.Р.“.
На 4.08.2020 г. била публикувана и втора статия: „Неуспял кмет на ВМРО и хора на Р.Р. палят туроператорите“, в която било посочено, че три туроператора от „Обединение бъдеще за туризма“ „палят фитилите на бранша с преследване на собствени цели и политически дивиденти“, както и „другият туроператор от обединението е Е. А., управител на „Премио Тревел“, който лъсна в близост с президента Р.Р.. Трите туроператора се „заявили“ пред премиера и след това им били осигурени средства от над 10 млн. лева. Като уронващо престижа на ищеца било посочено, че „служителите на дружеството били „напълно неподготвени, претупвали задълженията си, подвеждали са туристите, не са предоставяли пълна информация; пълна липса на професионализъм, тотално несъдействие, дори и организиране на туристите да събират „бакшиши на шофьора“, грубо и некоректно отношение към туристите“.
Ответното дружество „ПИК Нюз“ ЕООД- гр. София не оспорва, че на горепосочените дати на интернет- страницата на „Информационна агенция ПИК“www.pik.bg, са публикувани материали, съдържащи текстовете /заглавие, подзаглавие и изрази/, с които е обоснована претенцията на ищеца по чл.49 ЗЗД, но възразява, че в тях не съществуват изрази, които да накърняват честта и доброто име на ищеца, а също и че „евентуалните контакти с Р.Р. не могат да увредят авторитета на едно лице“.
Ответното дружество, като издател на посоченото електронно издание, има качеството възложител по отношение автора на статията /който не е посочен поименно/, която публикува, тъй като възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД представлява натоварването на други лица с извършването на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената си дейност- в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез електронно издание /електронна страница/. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /в този смисъл: Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 1019/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 404/ 13.07.2010 г. по гр.д.№ 907/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Предвид горното, „ПИК Нюз“ ЕООД- като възложител на автора на статиите, е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск за обезвреда, като при установяването на причинени от съдържащи се в процесните публикации обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца Е. А. вреди гаранционнообезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД може да бъде ангажирана.
Във всеки конкретен случай съдът дължи преценка дали определена 3 публикация, съдържаща негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти. При твърдение за такива факти, което не е вярно, се преценява дали разгласяването му е противо-правно и виновно и дали съставлява злоупотреба с право.
По принцип изказването на мнение чрез слово- писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ /КРБ/, но правото на мнение не е абсолютно право.
Ограничаването на правото да се изразява мнение, поради високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право, с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Това ограничаване може да се осъществява на основанията, предвидени в КРБ /чл.39, ал.2 КРБ и чл.10, ал.2 ЕКЗПЧОС/, като не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Чрез публичното слово лицата упражняват основното си защитено от Конституцията право на мнение и реализират свободата си на изразяване на възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право дава основание на Европейския съд по правата на човека да допусне, че „журналистическата свобода обхваща също така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или дори провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото“. Подобна е и отразената в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст. дело № 1/ 1996 г. позиция, с която е дадено обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл.39- чл.41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези права и свободи. Прието е в мотивите на цитираното решение, че правото на свободно изразяване на мнение може да се ограничи заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също защитава /чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1, изр.2 КРБ/. Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и обществен дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с по- висока степен на защита.