Решение № 99 от 23.02.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. П. , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Чардаков като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220102728 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 ГПК.

С исковата молба ищецът Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б., обл.П., ул. „**“ №* е оспорил на основание чл.439 ГПК изпълнението по изп. д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, предприето по молба на ответника Апелативен съд – Пловдив, въз основа изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден по гр.д. №3 404/2005г. по описа на Окръжен съд Пловдив за събиране на държавно публично вземане в размер на 7595.35лв., тъй като правото на принудително изпълнение е погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание. Освен това е оспорил задължението за заплащане на сумата от 7176.69лв. – законна лихва върху главното вземане, начислена за периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г., и сумата от 538.62лв. – натрупани разноски по изпълнителното дело към 12.11.2018г.

Съдът е постановил решение, с което приел за установено, че вземането по изпълнителния лист в размер на 7595.35лв. – присъдена държавна такса, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като правото на принудително 1 изпълнение е погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане иска за установяване на основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 538.62лв. – разноски за изпълнението по изп. д.

№831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, натрупани към 12.11.2018г.

Съдът е пропуснал да се произнесе с решението по иска за недължимост на сумата от 7176.69лв. – законна лихва върху главното вземане, начислена за периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г.

В срока по чл.250, ал.1 ГПК ищецът е поискал от съда да допълни решението в тази част.

Ответникът Апелативен съд – Пловдив не е подал отговор на молбата.

Съдът намира молбата за допустима като подадена от страна по делото в срока по чл.250, ал.1 ГПК.

По същество молбата е основателна.

В решението съдът е приел, че главното вземане е погасено от абсолютна погасителна давност по 171, ал.2 ДОПК. Съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Вземането за лихва по чл.86 ЗЗД има акцесорен характер и неговото съществуване е немислимо отделно от главното парично задължение, върху което е начислена лихвата за забава. С оглед на формирания от съда извод, че главното вземане е погасено по давност, то не следва да се дължи и законната лихва за неговото забавено изпълнение. Ето защо искът по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението по отношение на сумата от 7176.69лв. – законна лихва върху главното вземане, начислена за периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г. , е основателен и следва да се уважи.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

2

ДОПЪЛВА решение №19 от 15.01.2021г. по гр. д. №2728/2020г. по описа на РС – П. като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че ищецът Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б., обл.П., ул. „**“ №* не дължи на ответника Апелативен съд – Пловдив изпълнение на вземането в размер на 7176.69лв. – законна лихва за забава, начислена за периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г. върху сумата от 7595.35лв. – държавна такса по гр.д. №302/2008г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, съгласно изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден по гр.д. №3 404/2005г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за чието събиране е образувано изп. д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, тъй като главното вземане е погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 3