Решение № 2494 от 05.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2494 гр. С., 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110208185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Й. Й., ЕГН ***, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „***, чрез адв. Я. М., срещу наказателно постановление № 24-4332-005788/20.03.2024г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. За същите на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП - за нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид противоречия и неясноти относно твърдените да са извършени от жалбоподателя нарушения. Оспорва се възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка. Прави се искане НП да бъде отменено. Прави се искане за присъждане на разноски.

За проведеното на 25.11.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители.

По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрисконсулт К.В.-Г., в които излага подробни съображения за неоснователността на депозираната жалба и прави искане за оставянето й без уважение, като се прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 05.01.2024г. в гр. С. жалбоподателят И. Й. управлявал лек автомобил „Лексус HX 300 X“, ДК № ***. Бил паркирал автомобила на ул. “Будилник” № 3 пред жилището, където живее и около 13.05 часа, при извършване на маневра по движение на заден ход, реализирал ПТП в паркирания зад него лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ***, собственост на свидетеля К. А. А.. Въпреки реализираното пътно-транспортно произшествие, Й. не спрял на място, за да установи какви са последиците, а продължил по пътя си.

Свид. А. подал сигнал на тел. 112 относно настъпилото ПТП. На място бил изпратен екип на ОПП СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието, снели обяснения от свид.

А. и изготвили протокол за ПТП № 1871550/15.01.2024г., в който били описани констатираните по лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *** материални щети. Мл.

Автоконтрольор в 02 група, 01 сектор ОКПД при ОПП СДВР М.Т. изготвил и докладна записка до Началника на ОПП СДВР, в която описал констатираните по случая обстоятелства.

След извършена проверка относно собствеността върху лек автомобил „Лексус HX 300 X“, ДК № ***, чийто регистрационен номер свид. А. възприел и съобщил на полицейските служители, била изпратена призовка до собственика му да се яви в сградата на ОПП СДВР на 23.02.2024г. На място при свид. М.Т., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, се явил жалбоподателят Й., дал сведения по случая и попълнил декларация, съгласно която посочил, че управлява лично автомобила и че на въпросната дата 05.01.2024г. не е причинявал ПТП на никой автомобил, като това може да се докаже, тъй като по неговия автомобил няма никакви нанесени щети.

Предвид това и при преценка на събраните по преписката материали, свид. С. съставил срещу Й. АУАН бл. № 0669211/23.02.2024г. За нарушени разпоредби посочил чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като описал и обстоятелствата относно извършване на всяко от вменените нарушения. Екземпляр от АУАН бил надлежно връчен на Й., който го подписал без възражения.

На 29.02.2024г. постъпило възражение от жалбоподателя, чрез адв. Я. М., в която са изложени подробни съображения, че не са налице доказателства по делото за извършените нарушения, визирани в АУАН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно разпоредбите на чл.

40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Й. административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание 2 чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП - за нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите К. А. А., А. С. С., и писмени - декларация от И.

Й. Й.; писмено сведение от К. А. А.; протокол за ПТП № 1871550/05.01.2024г.; скица към протокола за ПТП; докладна записка от М.Т. - мл. автоконтрольор при ОПП СДВР до Началника ОПП СДВР; справка-картон на И. Й. Й.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 8121К-13180/23.10.2019г.; заповед № 513з-5073/21.07.2015г.

Показанията на свид. С., които съдът кредитира като обективни и логични, са информативни относно съставянето на процесния АУАН. Компетентността му за това следва от заповед № 513з-5073/21.07.2015г. От същата заповед и от заповед № 8121з1632/02.12.2021г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. следва и компетентността на наказващия орган по издаване на НП. Обстоятелството, че на 23.02.2024г. лек автомобил „Лексус HX 300 X“, ДК № *** бил управляван от жалбоподателя Й., се изяснява от попълнената от него декларация.

Времето, мястото и участвалите в настъпилото ПТП автомобили, се установяват посредством показанията на свидетеля А. и приобщените писмени доказателства - писмени сведения и протокол за ПТП № 1871550/05.01.2024г. Въз основа последния се изясняват и причинените в резултат от ПТП на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *** материални щети. Що се отнася до механизма на настъпване на ПТП, съдът го прие за изяснен посредством показанията на свид. А., които обективират възприетото от него за настъпването на ПТП-то. Преценявайки ги като обективни, достоверни, логични и в корелация с писмените доказателства, и по-конкретно протокола за ПТП, съдът им се довери и ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от компетентни органи.

Същевременно обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмЯ.та на НП. Същите са, както следва:

На първо място, от доказателствата по делото се изясни, че Й. е напуснал местопроизшествието след реализиране на ПТП, без да спре, за да провери какви са последиците от произшествието, респективно без да потърси водача на ударения автомобил и без да влезе в каквато и да било комуникация с последния /свид. А./. Същевременно в частта досежно нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, в АУАН и НП се сочи, че след настъпване на ПТП водачът го напуснал, без да уведоми компетентните органи на МВР при наличие на разногласия относно 3 обстоятелствата за ПТП. В този смисъл се констатира противоречие между установените по делото факти и вменените на Й. с АУАН и НП, доколкото от доказателствата се установи категорично, че комуникация между двамата водачи не е била провеждана, респективно несъгласия не са налице. При това се налага изводът, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е извършил нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, предвид липсата на контакт, респективно несъгласие със свид. А., а такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото като участник в ПТП е следвало, без да създава опасност за движението по пътя, да спре и да установи какви са последиците от произшествието.

Предвид това в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в дадена от актосъставителя и наказващия орган неправилна квалификация на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение.

Посредното се явява основание за отмЯ. на санкционния акт.

Що се отнася до нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, от прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, за детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съгласно легалната дефиниция, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице при извършване на маневра „движение на заден ход“ реализира ПТП в паркирания зад него автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ***.

Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, посредством който се установява действителното причиняване на щети по автомобила, собственост на свид. А., предвид обвинителната функция на АУАН и НП, и доколкото е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него юридическа отговорност.

Наред с това следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗДвП съдържа правно предписание, чието изпълнение е ограничено във времеви аспект от момента, предшестващ непосредствено самата маневра „движение на заден ход“, до момента на стартирането й, а именно - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП от друга страна е свързана с поведението на водача след привеждане на автомобила в движение до приключване на самата маневра - по време на движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Актосъставителят и 4 наказващият орган не са изложили каквито и да било твърдения, че жалбоподателят Й. не е изпълнил правното си задължение по чл. 40, ал. 1 НК. На етапа на съдебното следствие също не се събраха доказателства, въз основа на които да се формира категоричен извод, че преди да започне процесната маневра, той не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по-скоро се изяснява, че по време на движението си назад същият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, респективно не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при което се е достигнало да настъпване на ПТП. В този смисъл, налице е нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, а не такова по чл. 40, л. 1 ЗДвП, при което, по съображения, аналогични с изложените по-горе, НП следва да бъде отменено и по този пункт поради допуснати при издаването му нарушения на процесуалните правила, съществени по естеството си.