Решение № 82 от 07.12.2021, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Гражданско дело 185/2021
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 01.01.2022
- Състав
- Сирануш Сахак Артинян
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, пар.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.228 · Търговски закон
- чл.298 · Търговски закон
- чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.345 · Търговски закон
- чл.345, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Средец, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20212170100185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г. против Б. СВ. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Б. СВ. Д. било образувано ч.гр.д.№ 38/2021г. по описа на Районен съд – Средец, като против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 186,35 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски. Предвид връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК се заявява, че се предявява установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение, представляваща цена на дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги в размер на 186,35 лева, която сума представлявала цената на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, както и незаплатени лизингови вноски. Излага, че ответникът бил абонат на дружеството, тъй като бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г. с предпочетен мобилен номер *** и с избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца, до 14.09.2020г. Абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата 14.09.2018г., по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5,59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5,59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006239309. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2018г. до 19.03.2019г. Теленор бил издал следните фактури: 1. фактура 1
№7283616412/20.01.2019г. за отчетния период на потребление от 20.12.2018-19.01.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 31.66 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, като дължимата сума била платима в срок 04.02.2019г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 2. фактура № 7284945114/20.02.2019г. за отчетния период на потребление от 20.01.2019-19.02.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 34.68 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, като дължимата сума била платима в срок 07.03.2019г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3. фактура №7286319661/20.03.2019г. за отчетния период на потребление от 20.02.2019-19.03.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 30.57 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, като дължимата сума била платима в срок 04.04.2019г. , а към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Сочи се, че абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 96.91лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 12/2018г., за месец 01/2019г. и за месец 02/2019г. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 96.91 лева, ангажирало неговата договорна отговорност и дружеството мобилен оператор прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника Б. СВ. Д. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № 006239309 крайна фактура. Предвид прекратяването на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство - NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper, били обявени за предсрочно изискуеми.
Ищецът твърди, че при сключване на процесните договори била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите на 20-то число от месеца и така падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг. За мобилно устройство NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ***, се дължала цената в размер на 89.44 лева, представляваща 15 броя месечни лизингови вноски, дължими от месец 05/2019г. до месец 08/2020г. по договора за лизинг, както и допълнителната сума в размер на 5,59 лева.
Ищецът релевира, че в конкретният случай ответникът Б. СВ. Д. била подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала процесния мобилен номер и не била изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не били заплатени.
Предвид това бил изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Сочи се, че представените фактури сами по себе си ни били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респективно същият бил в неизпълнение на договора си. Отправя се искане да се признае за установено по отношение на ответника Б. СВ. Д., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в размер на 96.91 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по Договор от дата 14.09.2018г., дължими за периода от 20.12.2018г. до 19.03.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и вземане в размер на 89.44 лева, представляващо незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 14.09.2018г., за предоставено мобилно устройство NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper, представляваща 15 бр. месечни 2 лизингови вноски, дължими от месец 05/2019г. до месец 08/2020г. по договора за лизинг, както и допълнителната сума в размер на 5,59лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендират се сторените разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
В хода на проведените открити съдебни заседания ищецът не се представлява, но е представена молба – становище от адв.В.Г., в която релевира подробни съображения относно основателността на исковата претенция и отправя искане за нейното уважаване.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Б. СВ. Д., чрез пълномощника адв.Т.Ш., с който заявява, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани. Ответникът излага, че е налице неравноправна клауза по отношение на чл.12, ал.2 от Общите условия към договора.
Релевира, че не били представени доказателства по отношение твърдяната предсрочна изискуемост, вследствие на което не можело да бъде прието, че било връчено изявление за разваляне на двата договора – договорът за предоставяне на мобилни услуги и договорът за лизинг. Сочи се, че в сключения с ответника договор за мобилни услуги страните били уговорили в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на договора. Ответникът намира, че следва да бъде приета посочената клауза за неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора. Твърди се, че потребителят нямал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че да се приемело да е индивидуално уговорена между страните. Счита, че следва исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При проведените открити съдебния заседания по настоящото производство не се явява ответникът Б.Д., както и нейният пълномощника адв.Т. Ш..
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 14.09.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Б. СВ. Д. е постигнато съгласие по отношение на предпочетен номер 359896149277 да се прилага абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура – на 20-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в сила на дата 14.09.2018г. и изтича на дата 14.09.2020г. Този договор се фактурира под клиентски номер 006239309. С декларация съгласие от 14.09.2018г. се установява обстоятелството, че Д. е получила екземпляр от Общи условия, както и че е съгласна с тях и се задължава да ги спазва. При сключване на договора за мобилни услуги е сключен и договор за лизинг от 14.09.2018г., ведно с погасителен план към него, между дружеството мобилен оператор и ответника, съобразно който е предоставено за временно и възмездно ползване следното устройство: марка Nokia, модел Dual Blue Copper с телефонен номер 359896149277. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като е уговорена обща лизингова цена в размер на 128,57 лева, която да бъде изплатена 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 5,59 лева и възможността лизингополучателят да придобие собствеността върху вещта след срока на договора и заплащане на допълнителната сума от 5,59 лева. Декларирано е в чл.4 от договора за лизинг, 3 че с подписването му от лизингополучателя, същият потвърждава, че му е предадено устройството във вид годен за употреба и в съответствие с договорените технически характеристики. Представени са и Общи условия на договора за лизинг, подписани от ответника, както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 14.09.2018г., пописано от абоната. Видно от представената крайна фактура № 7289021719/20.05.2019г. ищецът е начислил на ответника сумата от 89,44 лева – вноски за лизинг и 96,91 лева – задължения от предходен период, като от представените фактура № 7283616412/20.01.2019г., фактура № 7284945114/20.02.2019г., фактура № 7286319661/20.03.2019г., става ясно, че се касае за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни и еднократни такси за отчетен период от 20.12.2018г. до 19.03.2019г. Към всяка една от фактурите е приложена разпечатка за общото потребление за мобилния номер *** за периодите от 20.12.2018г. до 19.01.2019г., от 20.01.2019г. до 19.02.2019г., от 20.02.2019г. до 19.03.2019г.
Разпечатката съдържа 21 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f9f65ad-adcf-4217-b0e7-72cc66615bd7