Решение № 284 от 27.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Русе, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200478 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Чайна Сити“ ООД до Районен съд – Русе против наказателно постановление № 804122 – F799065/23.12.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

С жалбата се иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който взема становище за неоснователността на жалбата.

Районна прокуратура - Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща представител и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена оперативна проверка на 17.11.2024 г., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „Чайна Сити“, находящ се в гр. Русе, бул.

„Липник“ № 58 , стопанисван от наказаното дружество, е установено, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Преди легитимация на проверяващия екип в 11:49 часа на 17.11.2024 г. е извършена контролна покупка 1 бр. детска блуза, 1 бр. чаша, 2 бр. гирлянди /коледна украса/ на стойност 18.00 лева, заплатена в брой на място от инспектор по приходите, но не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство модел „ Detecs DP-25”, регистрирано в НАП № 4708933/13.04.2024г. с ИН на ФУ DT932328 и ИН на ФП 02932328, а вместо това е издаден документ, наподобяващ визуално и по съдържание фискален бон. Този документ, съдържащ се на л. 23 от делото вляво, съдържа единствено отделните закупени артикули, единичната цена на всеки от тях, общо дължимата сума от 18,00 лв., заплатена с банкнота от 50,00 лв. и ресто от 32,00 лв., като не съдържа абсолютно никаква друга информация. По този начин дружеството е допуснало нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. След легитимация на служителите на НАП от фискалното устройство в 11:24 часа е разпечатена справка КЛЕН 1 контролна лента на електронен носител /от фискалната памет на фискалното устройство/ за дата 17.11.2024 г. от фискалното устройство, от която е видно и се доказва, че до момента на легитимация няма издаден фискална касова бележка на стойност 18.00 лева. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка № 0180744/17.11.2024 г.

За установеното нарушение против дружеството св. Ж. А., съставила АУАН № F799065/25.11.2024 г., за нарушение на разпоредбите на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 изр. 2 вр. чл.

185 ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуални правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна. Фактическата обстановка, посочена в АУАН с оглед констативната му функция, изцяло се потвърждава от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и съдът изцяло и безкритично възприема фактическите констатации в него.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срока по чл. 34 ЗАНН и съдържа всички необходими реквизити.

От показанията на актосъставителката св. А., която е участвала в проверката и в този смисъл е очевидец на извършеното нарушение се установява, че „за извършената покупка беше издаден само един документ, наподобяващ касов бон, съдържащ информацията адрес на задълженото лице, наименование на обекта, вид на стоката, количество, единична цена, обща сума и начин на плащане“, показанията на л. 51 от делото. Това категорично се потвърждава и от приложеното по делото копие на л. 23 на документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален бон. Този документ действително наподобява както визуално, така и по съдържание фискален бон, защото съдържа само една много малка част от нормативно установените реквизити на фискалния бон, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г., от което произтича наподобяването по съдържание на фискалния бон.

Отделно от това, така издаденият документ във връзка с извършената продажба също така само визуално наподобява фискален бон, предвид съпоставянето му с изискванията към фискалния бон, посочени в приложение № 1 към посочената Наредба. Именно по този начин наказаното дружество е нарушило санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС предвид препращането към нормативен акт по приложението на чл. 118 от с. з. В този смисъл наказаното дружество е допуснало от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 1, т.2 от Наредба Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, която до момента на влизане в сила на наказателното постановление е имала характер на по-благоприятен наказателен закон, предвид измененията в санкциите в насока на завишаване както на минимума, така и максимума (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г .) Имуществената санкция е правилно индивидуализирана в размера към 1 500,00 лв. доколкото в хода на проверката е установено още едно нарушение и то в условията на повторност, за което също е издадено наказателно постановление.

С жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения: ЗАНН не познава процесуален документ – протокол за извършена проверка и от същия не могат да се правят никакви изводи, а единствено в рамките на административнонаказателното производство може да служи за събиране и проверка на определени доказателства и то за нуждите на това производство. В този смисъл възражения за предполагаеми и хипотетични времеви неточности и несъответствия и то относно минути и секунди, са напълно ирелевантни; същественото в случая е, че както бе посочено по-горе 2

АУАН е законосъобразен, защото освен всичко друго е съобразен и с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗАНН, доколкото датата на нарушението е посочена ясно и недвусмислено – 17.11.2024 г. Няма никакви нарушения на процесуални правила – дори от категорията на най-несъществените, че в АУАН и наказателното постановление не е посочено дали покупката е извършена преди или след легитимация на контролните органи, какви са съществените елементи на договора за покупко-продажба, кой от работещите в магазина продавач-консултанти е приело плащане на сумата, кое проверяващо лице е заплатило сумата, защото такива реквизити не се изискват в чл. 42 или чл. 57 ЗАНН. Същественото е, че нарушението е описано с всичките му признаци от обективна страна и то по начин напълно разбираем за наказаното лице, т. е. то не е лишено от възможността да разбере за какво точно е обвинено, а впоследствие и наказано и съответно по този начин по никакъв начин не е нарушено правото му на защита и то в един от най-съществените му аспекти. Не е основателно и възражението, че в магазин не са налични текущи сметки, а такива са налични в други обекти, като ресторанти и барове, защото чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н18/2006г. не прави никакво разграничение в тази насока, тъй като това изрично щеше да бъде посочено в чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съгласно която използва изразът търговски обект, легално дефиниран в § 1, т. 41 от ДР на с.з.

Предвид изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност и изричното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган, дружеството следва да заплати на административнонаказващия орган разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице за неговата отмяна или изменение. съдът :

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 вр. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 804122 – F799065/23.12.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Чайна Сити“ ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лв. за нарушение по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС .

ОСЪЖДА „Чайна Сити“ ООД да заплати на ЦУ на НАП сумата от 150,00 лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия орган.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3