Решение № 779 от 11.11.2022, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Пещера, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20225240100891 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. ***, чрез адвокат П. Св. П. – САК, срещу "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б.

Твърди ищцата, че на 09.04.2021 г. между нея и ответното дружество "СТИК - КРЕДИТ" АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 683622, по силата на който е усвоена главница в размер на 300 лв. Посочените в договора Годишен лихвен процент и Годишен процент на разходите са 0 %. На 18.05.2021 г. кредитът е погасен предсрочно, като са заплатени 415 лв., издадена е от Изипей АД разписка № 0300013107455230 от 18.05.2021 г.

Твърди ищеца, че съгласно договора в чл. 13 е предвидено кредитополучателят на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция.Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 13 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/ . В общите условия, към които препраща чл. 13, ал. 2 от договора е посочено (в раздел VIII), че третото лице 1

/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора.

Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в "Стик-Кредит" АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция визирана в чл.

23 от договора. Посочено е, че в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 19 от договора не се предвижда предоставяне на обезпечение, а се указва правото на кредитора да прехвърля вземанията си, от кредитополучателя е изискано заплащането на неустойката по чл. 23 от договора за непредоставяне на обезпечение. В чл. 23, ал. 2 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай че посочената неустойка стане дължима от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

В резултат на това с издадената от Изипей АД разписка №

0300013107455230 от 18.05.2021 г., кредитополучателя е заплатил на 18.05.2021г. сумата от 415 лв. за предсрочното погасяване на задълженията по кредита.

Твърди ищецът , че кредитополучателят е физическо лице, поради което страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правил:процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12; в същия липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит)т.к. договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. Изложеното обуславяло недействителността на процесния договор поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК.

Отделно от това твърди, че посочените в договора размери на ГПР и 2

ГЛП в размери от 0 %, не са реално приложимите в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък отдействителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИ0 на Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел".

В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите не биха могли да се заместят от повелителните норми.

Предвид изложените съображения, счита, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Уговорената „такса за продължаване на срока на кредита" в чл. 4 от Договора, както и таксите за събиране на просрочени вземания в чл. 5 от договора, които се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, пряко противоречат на чл. 33 от ЗПК, в който се предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Наред с това същите са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК, като заобикалящи изискването за максималното дължимо към кредитора при забава на заплащане на задълженията по кредита.

Процесният договор бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т, 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не било спазено изискването за съдържането в договора на един от посочените елементи, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Клаузата на чл. 23 от договора за кредит за неустойка целяла заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвиждал, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, 3 че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика била константна. Такава неустойка, дори и същата да е валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал.

1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал.

1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора дори на един от посочените елементи, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Алтернативно счита , че отделните клаузи, съдържащи се в него са нищожни поради нарушаване на закона на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респективно поради неравноправност на основание чл. 146 ЗПК.

С оглед изложеното, моли да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б, да заплати на В. Г. Пенкова, ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. ***, сума в размер на 115 лв.. представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Твърди че на 09.04.2021 година между „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца В. Г. Н., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № 683622, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв.

(триста лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по посоченият от него начин в заявката, а именно за изплащане на каса на „Изипей".

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, твърди че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на 4 предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 09.04.2021 година чрез създаденият от В. Г. Н. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите". След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване.