Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 519 от 10.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 504/2024
Вид
Решение № 519
Подписан
10.10.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Ивелина Солакова, Силвия Йовчева, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

С. Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500504 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД с ЕИК 175203478 въззивна жалба против Решение № 31/15.02.2024г. по гр.д. № 156/2023г. на Районен съд – Свищов, с което е осъден „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД с ЕИК 175203478, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин-2, ***, представлявано от В. А. М.да заплати на ЕТ „ЕНОЛОГ - ИЛИЯН ГАБРОВСКИ“ с ЕИК 104063013, седалище и адрес на управление гр. Свищов, *** А, представлявано от Илиян Габровски, сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване през м. март 2021 г. на 40 броя орехови дървета, на възраст 6 години /по 450 лева за всяко дърво/, като 39 броя от тях засадени в поземлен имот с идентификатор *** в м. „Кавак дюзю” в землището на гр. Свищов и 1 брой - в поземлен имот с идентификатор *** в м.

„Живково падало” в землището на гр. Свищов, ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се навеждат оплаквания за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, поради това, че е постановен по недопустим иск.

Според жалбоподателя за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, защото той не е собственик на недвижимите имоти, посочени в исковата молба.

При условията на евентуалност се навеждат оплаквания за неправилност на 1 първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че с Решение № 156/18.06.2021г. на Административен съд – Велико Търново в полза на ищеца е присъдено обезщетение за засегнатите части от двата имота, посочени в исковата молба . Обезщетението обхваща разходите за създаване и отглеждане на процесните засегнати 40 броя дървета, както и стойността на бъдещите ползи от плододаване на година за целия период на плододаване.

Обезщетението е обхванало и сума, представляваща пазарна стойност на частите от засегнатите имоти. Тези суми били присъдени на Илиян И.

Габровски и Милена Атанасова Габровска. Наведено е оплакване, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е ограничено правото на защита на ответника. Според него вещото лице, изготвило изслушаната по делото експертиза не притежава квалификация за това. Отправя се искане към съда да обезсили първоинстанционното решение или да го отмени като неправилно при условията на евентуалност.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че решението е допустимо. Посочва, че не са налице твърдените нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Обезщетението, присъдено с решението на Административен съд - Велико Търново, цитирано във въззивната жалба има за цел да овъзмезди тежестта от сервитута, която собственикът на имота е длъжен да търпи, докато всички вреди се обезщетяват по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ.

Стойността на подобренията не е включена в критериите за определяне на обезщетението по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, каквото е присъденото с цитираното решение обезщетение. Обосновава неприложимост на цитираните норми , определящи базисните цени на трайните насаждения в настоящия казус.

Развива подробни съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

2

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Наведеното от жалбоподателя оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск ( при липса на правен интерес от предявяването му), е неоснователно. Първо, предявеният иск е допустим, предвид наведените в исковата молба твърдения, от които следва наличието на правен интерес от предявяването му.

На второ място, дали ищецът – едноличен търговец е собственик на имотите, в които твърди да е отглеждал орехови дървета, за чието унищожаване търси обезщетение за вреди, е без значение както за допустимостта на иска, така и за изхода на повдигнатия пред съда спор по същество.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът - едноличен търговец с фирма „Енолог-Илиян Габровски” твърди, че упражнява дейност като земеделски производител. Като такъв твърди да е засадил и да отглежда орехови дървета в два собствени поземлени имота в землището на гр. Свищов, съответно в имот с идентификатор *** с площ от 15 785 кв.м. в м. „Кавак дюзю” и в имот с идентификатор *** с площ от 5 956 кв.м. в м. „Живково падало”.

Двата имота попадали в обхвата на вече изграден линеен енергиен обектгазопровод, чието изграждане било възложено от ответното дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД .При изграждането на газопровода 40 броя от ореховите дървета, които ищецът твърди да е засадил и отглеждал в посочените имоти, били унищожени от изпълнителя на обекта. Унищожените дървета били на възраст

Ищецът сочи, че на основание чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ му било определено само обезщетение за сервитутното право възвникнало в полза на ответника, което му било изплатено в размера, определен с решение № 156/18.06.2021г. по адм. дело №206/2020 г. на Административен съд – Велико Търново.

Поради това, с писмо от 17.02.2022 г. поискал от ответника да му бъде изплатено и обезщетение по чл.65, ал.2 от ЗЕ за унищожените 40 бр. орехови дървета, попадащи в сервитутната ивица на линейния енергиен обект „Преносен газопровод до Свищов”. Твърди, че ответникът е предприел съответните действия за определяне на размера на дължимото обезщетение, но такова не му е изплатено. Предвид това се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД с ЕИК175203478, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин-2, ***, представлявано от В. А. М. да му заплати сумата от 18000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване през м. март 2021 г. на 40 броя орехови дървета, на възраст 6 години /по 450 лева за всяко дърво/, като 39 броя от тях засадени в поземлен имот с идентификатор *** в м.

„Кавак дюзю” в землището на гр. Свищов и 1 брой - в поземлен имот с 3 идентификатор *** в м. „Живково падало” в землището на гр.

Свищов, ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В хода на производството пред първата инстанция е допуснато изменение на исковата претенция досежно размера по предявения осъдителния иск чрез неговото увеличаване от 18 000 лева на 24 000 лева, след направено искане от страна на ищеца.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Сочи, че ищецът не е собственик на имотите, описани в исковата молба и съответно за него липсва правен интерес от водене на делото. При условията на евентуалност заема становище за неоснователност на исковата претенция, доколкото от ответното дружество се търси обезщетение, което вече е заплатено.

Не оспорва фактическите твърдения в исковата молба, а именно, че при изграждането на газопровода са унищожени 40 броя орехови дървета, намиращи се в два имота – 39 броя в имот с иден. *** и 1 брой орехово дърво в поземлен имот с идн. ***, с ЦЕЛ реализиране на сервитутното право за изграждане на газопровод до гр.Свищов. Заявява, че на 06.03.2021 г. от възложителя, изпълнителя и собственика на поземлените имоти бил подписан Протокол № 7, съгласно който било установено, че по трасето на изграждащия се енергиен обект в рамките на неговата сервитутна зона е унищожена реколта - 40 бр. орехови дървета.

Според ответника с Решението постановено по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, на Илиян И. Габровски и Милена Атанасова Габровска било присъдено обезщетение за засегнатите части на двата имота съгласно Наредба за базисните цени на трайните насаждения стойности. При спазване на заложените нормативно базисни цени според ответника стойността на създаването и отглеждането на засегнатите 40 броя дървета е в размер на 2007,20 лв. Стойността на бъдещите ползи от плододаване на година е 323,20 лв. и за целия период на плододаване - 12 298,00 лв.

Според ответника административният съд в решението си е определил и присъдил обезщетение в общ размер на 20 186,42 лв., от които 2007,20 лв. за създаване и отглеждане на засегнатите дървета, 12 298,00 лв. за бъдещи ползи за целия период на плододаване и сумата в размер на 5251,22 лв., представляваща пазарна стойност на частите от засегнатите имоти, собственост на Илиян И. Габровски и Милена Атанасова Габровска. Твърди, че въз основа на това решение, което е влязло в сила е заплатил посочените суми.

Въпреки извода на съда, че на отделно обезщетяване по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ подлежат причинените вреди, в решението си тези конкретни вреди както и пропуснатите ползи от плододаване на унищожените трайни насаждения са остойностени от съдебния състав, а впоследствие и заплатени от ответното дружество.

Отправя искане към съда или да остави без разглеждане предявения иск 4

, или да го отхвърли като неоснователен.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 65, ал.2 от ЗЕ, обективно съединен с иск по чл. 84,ал. 3 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

Оплакванията на жалбоподателя, отнасящи се до основателността на предявените искове, са неоснователни.

От приложения към делото заверен препис от Решение №156/18.06.2021г. на Административен съд- Велико Търново е видно, че с това решение е изменен протоколът на комисията по чл. 210 от ЗУТ, в частта му, с която за възникване на сервитут в собствените на Илиян Габровски и Милена Габровска недвижими имоти с идентификатори *** и *** в землището на град Свищов е определено обезщетение , като същото е изменено на 20186,42лв.