Решение № 16832 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16832 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110152002 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – ревандикационен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

261092/20.09.2023 г., уточнена с молба с вх. № 68427/29.02.2024 г. от С. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. „М* чрез процесуален представител адв. П.

П., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ч*, *, [email protected] срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК по БУЛСТАТ: *, гр. София, ул. М*, с която е предявен иск с правна квалификация чл.108 от ЗС за имот: ПОЗЕМЛЕН И М О Т (ПИ) с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 15.09.2022 г., с адрес на ПИ: гр. София, район Слатина, ул. „*“, площ: 467 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: *.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на основание давностно владение, което е осъществено от 1983 г. до 05.08.2022 г., като за доказване на иска се позовава само за периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 08.03.2022 г. до 05.08.2022 г. Излага твърдения, че ответната страна не я допуска до имота, тъй като го владее.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА – район СЛАТИНА, 1 с ЕИК по БУЛСТАТ: **, гр. София, бул. „Ш*, че С. П. Г., ЕГН **********, гр.

София, ул. „М* е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 15.09.2022 г., с адрес на ПИ: гр. София, район Слатина, ул.

„*“, площ: 467 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: *, на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и в периода от 08.03.2022 г. до 05.08.2022 г.

Моли съда да осъди ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА – район СЛАТИНА, с ЕИК по БУЛСТАТ: **, гр. София, бул. „Ш* да предаде владение върху гореописания имот на С. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. „М*.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК СО – район Слатина и СО твърди, че е материално легитимирана да отговаря е СО, а не районна администрация, на основание чл.14 ЗМСМА. Оспорва основателността на иска. Твърди, че може да се придобие по давност общински имот за периода от 01.06.1996 г. до 31.12.2022 г. Твърди, че в периода от 05.08.2022 г. до 20.09.2023 г., владението било прекъснато с повече от 6 месеца. Твърди, че е собственик на имота и от 1996 г. ответникът владее имотът.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от СО. Твърди, че искът е недопустим, тъй като владеещият собственик е СО, а не ищецът, както и че ищецът не е собственик на имота. Оспорва да е налице фактическият състав на владението. Оспорва да е могло имотът да се придобие по давност за периода от 01.06.1996 г. до 31.12.2022 г. Твърди, че решението на Конституционния съд има конститутивно действие и не е обратно, а за напред, тъй като съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. или това е от дата 08.03.2022 г. Твърди, че за процесния имот има съставен АДС, в който е отразено, че имотът представлява стар общински имот и АЧОС от 2022 г. Твърди, че не е могла да владее имота от периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 08.03.2022 г. до 05.08.2022 г. На следващо място твърди, че за периода от 17.03.1990 г. до 28.04.200 г. ищецът не е могъл да владее имота, тъй като от 1973 г. до 28.04.2000 г., на основание чл.59, ал.1 ЗТСУ, реално определените части от дворищната регулация (ДР или ДРП) не са могли да се придобиват чрез правни сделки или давност. Твърди, че е собственик на имота като се позовава на АДС № 4963/8386 от 23.05.1971 г., на основание параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като е съставен АЧОС № 1871/05.10.2022 г. Позовава се на придобивна давност. Възразява, че ищецът е загубил владението от 05.08.2022 г. до 20.09.2023 г., когато е подадена исковата молба. Твърди, че процесният имот не е ограден и през него преминават лица. Твърди, че район 2

Слатина е осъществила владението върху процесния имот. Твърди, че е извършвал косене, почистване на храсти и дървета от района на Слатина.

Моли съда да постановите Решение, с което да се прекрати съдебното производството, като недопустимо, като алтернативно моля да оставите без уважение предявения ревандикационен иск от ищцата С. П. Г., като неоснователен, необоснован и недоказан.

С допълнителна молба с вх. № 256902/09.08.2024 г. уточнява, че не предявява насрещен иск, с който да бъде признато, че е собственик на имота, а само прави правопридобиващо възражение за изтекла придобивна давност в периода от 1996 г. до подаване на исковата молба (20.09.2023 г.). Владението е осъществено самостоятелно както от СО, така и от СО – Район Слатина.

Твърди, че СО – район Слатина няма претенции като трето лице върху собствеността на процесния имот.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.

Ищецът редовно призован в открито съдебно заседание (о.с.з.) се явява лично и чрез процесуален представител. Поддържа иска. Моли да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки излага съображения, че показанията на свидетелите на ответника се противоречиви, не отговарят на фактите по делото, а същите са заинтересовани, тъй като са служители при ответника. По същество изразява становище, че имотът не е общинска собственост, но дори и да е така, с оглед решението на КС, същият може да се придобива по давност.

Ответникът в о.с.з. се представлява от юрисконсулт. Поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки преповтаря отговора на исковата молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО

ВАЛИДНОСТТА

И

ДОПУСТИМОСТТА

НА

ПРОИЗВОДСТВОТО

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено. Производството е допустимо, поради което, Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Съгласно чл.14 ЗМСМА - Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Нейните териториални 3 единици – районни администрации и кметства не са правосубектни, поради което искът следва да бъде насочен срещу Общината, в случая Столична община. В този смисъл Определение № 849 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д.

№ 1969/2013 г.

С определение № 11522/15.03.2024 г. съдът е прекратил производството спрямо СО – район „Слатина“. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.04.2024 г. Делото продължава срещу СО (л.94-97 от делото).

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ

С определение № 32798/13.08.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 195-202 от делото), който проект за доклад е обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание на 10.09.2024 г. (л.117-120 от делото).

Не е спорен имотът къде се намира и неговата индивидуализация, както и че имотът се владее от ответника.

Спорни между страните остават обстоятелствата относно упражнявана от всяка от страните фактическа власт върху процесния период. Ищецът трябва да докаже, че в период от над 10 години е упражнявал необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно владение върху имота. Спорно остава наличието на фактически състав на давностното владение, както и кой е собственик.

Ответникът претендира собственост на основание давност за периода от 1996 г. до подаване на исковата молба (20.09.2023 г.), както и собственост съгласно АДС № 4963/8386 от 23.05.1971 г., на основание параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като е съставен АЧОС № 1871/05.10.2022 г.

Спорно е между страните дали имотът може да се придобие по давност, т.е. дали е изключен от оборота, съгласно Решение № 3/24.02.2022 г. на КС и чл.59, ал.1 ЗТСУ, тъй като от 1973 г. до 28.04.200 г. реално определени част от ДР не са могли да бъдат обекти на правото на собственост.

В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху поземлен имот, придобит на наведеното основание- придобивна давност, като докаже твърденията си, че са упражнявал в продължение на 10 години (в периода в периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.) непрекъснато, постоянно, прекъсване за по-малко от 6 месеца, фактическа власт, намерение за своене на вещта, явно, спокойно, открито, необезпокоявано, несъмнително.

Доколкото ответникът прави възражение, че имотът е негов на основание давност и на основание АДС и АЧОС, същият следва да докаже състава на владението, съгласно предходния абзац, както и придобивате основания - параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС

По годния обект на правото на собственост

Съгласно Решение 559/02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г. по описа на ВКС следва да се провери какъв е бил имотът и чия е собствеността, за да се прецени дали може да се придобива по давност.

На първо място следва да се съобрази, че съставеният акт за частна общинска собственост, с който имотът е актуван като общински на осн. чл.2, ал.1, т.7 вр. чл.3, ал.3 ЗОС не легитимира ответника като собственик.

4

Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот / Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. №477/12 г. на II г. о./. В константната практика на ВКС / решение № 321/14.10.11г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. №643/11 г. на ВКС, I ГО/. Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.

В хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от 1951г./,държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗКИР , ЗСПЗЗ.

Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС /Решение № 8 от 11.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013г ./. В този смисъл е