Решение № 652 от 30.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20255220100006 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът в производството Л. Л. С. ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик чрез своят процесуален представител адв. А. Г. от АК Пазарджик, съдебен адрес гр** твърди против ответника „**ООД, ЕИК **, адрес гр. ** че на 11.03.2022 г. е отнел от владението на ответника 4 броя бутилки уиски на обща стойност 239,40 лв. За това деяние на 10.07.2024 г.

Района прокуратура Пазарджик внесла обвинителен акт срещу ищеца за кражба. По образуваното НОХД 968/2024 на РС Пазарджик, в съдебно заседание на 09.12.2024 г., ищецът поискал споразумение за решаване на делото в съдебното производство, но не било изпълнено условието да са възстановени имуществените вреди (чл. 381, ал. 3 НПК), и затова делото се отложило с една седмица, за да може ищецът в този срок да ги възстанови. На 13.12.2024 г. ищецът платил на ответното дружество 478,80 лв. за имуществени вреди, предмет на цитираното дело, за което управителят му издал разписка. Твърди се , че платената сума превишава стойността на отнетото имущество с 239,40 лв. и тази разлика се явява платена без основание, поради което следва да се върне. С оглед гореизложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 239,40 лв., ведно със законната лихва от връчването на исковата молба.Сочат се писмени доказателства. В представения към исковата молба списък по чл. 80 ГПК се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗА в размер от 400,00 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез своят процесуален представител адв. ** е подал писмен отговор, в който се излагат следните обстоятелства и се обосновават 1 възражения по основателността на предявения иск. Не се оспорва , че "** 12" ЕООД стопанисва търговски обект в гр. Паза**, в който се продава на дребно хранителни стоки, напитки и домашни потреби. Твърди се , че на 11.03.2022 г. ищецът е отнел от владението на "** 12" ЕООД 4 броя бутилки уиски на обща стойност 239.40 лева. Ищецът е заловен от служители в търговския обект, за което незабавно е уведомена полицията. До идването на полицията ищецът е признал, че няколко пъти вече се е възползвал да присвоява стоки от магазина. Проследили записите от камерите и установили, че и в други обекти на фирмата в гр. Пазарджик, по няколко пъти ищецът е присвоявал бутилки с алкохол. Предали крадеца и записите от камерите на полицията и за фирмата този случай бил приключен.На 12.12.2024 г. по телефона се обадил адв. А. Г., който се представил за пълномощник на крадеца, и разговарял с управителя на търговския обект Д**ов. Адвокатът помолил да плати щетите, за да получи документ, който да му послужи пред прокуратурата за оневинявано на крадеца.

Управителят на търговския обект обяснил на адвоката, че политиката на магазина е откраднатите стоки да се заплащат в троен размер. След проведен разговор за платежните възможности на крадеца, адвокатът и управителят се споразумели стойността на откраднатите стоки да бъде заплатена в двоен размер. На другия ден адвокатът на крадеца дошъл в магазина с предварително написана "Разписка за получена сума", която е представена с исковата молба, платил сумата 478.80 лева и получил подписана от управителя разписка.

Твърди се, че е налице постигнато съгласие между страните за уреждане на последиците от извършената кражба. Крадецът много добре е знаел, че откраднатата стока се заплаща в троен размер, тъй като табелата, информираща посетителите в магазина е разположена на видно място на входа на обекта. Съгласявайки се предварително да заплати сумата, след извършените преговори на адвоката му с управителя, и одобрявайки написаната и разпечатана на принтер от неговия адвокат разписка, показва, че той е приел да възстанови щетите в двоен размер. Поради тази причина се поддържа, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.Сочат се гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание – ищецът чрез подадена от пълномощника му писмена молба, а ответникът чрез своят законен и процесуален представител поддържат своите доводи, респективно – възражения.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. След техният анализ поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна.

По делото страните не спорят, а се установява и от приобщеното към настоящото дело НОХД № 968/2024 г. по описа на ПзРС , че ищецът Л. Л. С., в периода 10.03.2022 г. до 16.03.2022 г. в гр. Пазарджик при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи - 2 бр. бутилки уиски „ Чивас Регал“ на обща стойност 188,00 лв. , 2 бр. бутилки уиски „Джак Даниелс „ на обща стойност от 105,00 лв. , 2 бр. бутилки уиски „ Дъмпъл“ на обща стойност от 134,40 лв. и мариновани свински ребра на стойност 23,23 лв. , всичко на обща стойност от 450,63 лв. от владението на „Е** „ ЕООД представлявано от ** **а, „** 12 „ ЕООД представлявано от Д**ов и „** „ ЕООД представлявано от ** без 2 съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои. На 16.12.2024 г. съдът по горепосоченото дело е одобрил постигнато споразумение на основание чл. 384 ал.1 , във връзка с чл. 382 ал.7 и във връзка с чл. 24 ал.3 НПК , като определеното на ищеца наказание „лишаване от свобода „ на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за изтърпяване.

Не е спорно и се установява от материалите приложени по делото , че на 11.03.2022 г. по отношение на ответното дружество „** 12 „ ЕООД , ищецът е извършил отнемане от негово владение с намерение противозаконно да ги присвои 2 бр. бутилки уиски „ Джак Даниелс „ на обща стойност от 105,00 лв., както и 2 бр. бутилки уиски „Дъмпъл „ на обща стойност от 134,40 лв. общо движими вещи на стойност от 239,40 лв. Не се оспорва, като същият факт се установява и от представената по наказателното и по настоящото дело – документ наименован „разписка“ , че на 13.12.2024 г. ищецът Л. Л. С. е заплатил на ответното дружество сумата в размер от 478,80 лв. за възстановяване на имуществени вреди от деяние предмет на НОХД № 968 / 2024 г. по описа на ПзРС. От същият документ се установява , че за ответното дружество плащането е получило от лицето Д**ов.

Д**ов е разпитан по делото в качеството си на свидетел, като според показанията му , кражбата била открита след извършена ревизия и проверка от камерите на магазина.

Свидетелят поддържа , че предали материалите на полицията , като в един по-късен момент на свидетеля , който изпълнявал функциите на управител на обекта , по телефона се обадило лице, което се легитимирало като адв. Г.. Адвокатът му обяснил,че представлява Л. С. по воденото срещу него наказателно делото за извършената в магазина кражба, но за да можел да приключи производството със споразумение,трябвало да се заплатят имуществените вреди. Свидетелят реагирал, че в търговския обект е обявено на видно място , че при констатирана кражба стойността на откраднатото следва да бъде възстановена в троен размер. В крайна сметка постигнали съгласие за възстановяване на стойността в двоен размер и след като получил тази сума от адв. Г., управителят се подписал върху предварително изготвената разписка. Твърди , че в счетоводството на дружеството се намира още една разписка със същото съдържание , в която фигурирал и подписа на адв. Г., тъй като последният към този момент бил съставил две такива разписки.

Представен е по делото снимков материал , а именно табела със следното съдържание „ откраднатата стока от магазина се заплаща в троен размер“ Свидетелят ** поддържа, че тази табела е поставена на видно място в магазина , на няколко места, включително и на входната врата на този магазин.

При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :

Изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум съдът квалифицира като иск за връщане на даденото без основание. Ищецът твърди в исковата си молба , че още към момента на извършеното плащане – не е съществувало основание за плащане на част от платената сума, а именно – на сумата в размер от 239,40 лв., тъй като стойността на откраднатите от ищеца вещи е била в двойно по-малък размер, а именно в размер от 239,40 лв. Т.е. ищецът претендира връщането на тази част от платената сума, тъй като задължение за плащането й изобщо не е съществувало, изпълнено е повече от дължимото – разликата е 3 дадена без основание.

По делото плащането на тази сума от името и за сметката на ищеца – не се оспорва от ответното дружество. В тази връзка се представени и неоспорени от страните писмени доказателства. Гласните доказателства събрани от разпита на свидетеля ** също не създават съмнение за осъществяването на този факт.Спорен е въпросът дали е било налице задължение от страна на ищеца да заплати и процесната част от сумата , която се претендира като платена при начална липса на основание. Тежестта за доказване на възраженията обосновани от ответника се носи от него и анализът на събраните гласни и писмени доказателства дават основание на съда да приеме , че тези възражения са доказани при условията на пълно доказване. Събраните по делото гласни доказателства сочат , че в търговския обект , е бил поставен на няколко видни места надпис , указващ , че при недобросъвестно поведение – кражба от магазина , стойността на откраднатите вещи се възстановява в троен размер. Доказването на такива правила може да стане с всички доказателствени средства , а в случая това е сторено с гласни доказателства и снимков материал. Показанията на св. ** съдът преценява с оглед на евентуалната му заинтересованост от изхода на делото съобразно правилата на чл. 172 ГПК , но ги кредитира изцяло понеже , тези показания са ясни , непротиворечиви и логични и не се опровергават от други събрани в настоящото производство доказателства. При това положение следва да се приеме , че извършеното от адв. Г. плащане на претендираната сума / за която не се оспорва , че е платена от него от името и за сметка на представляваното от него лице/ не е без основание , а поради възникналото задължение за репариране на имуществените вреди сторени от ищеца и то в размер по-малък от предварително публично оповестения. Отделно от това от показанията на св. ** се установява , че разписката за плащане е съставена от самия пълномощник , което е индиция и за постигнато съгласие с тези условия на дружеството. Тук забраната на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК не важи , тъй като постигнатата договореност не е за стойност по-голяма от 5000,00 лв., а и възражения от страна на ищеца за такова доказване не са направени по делото.

С оглед гореизложеното , съдът намира предявеният иск за връщане на платено без основание – за недоказан и поради това за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен , ведно с акцесорния за присъждане на законната лихва за забава/ така както се претендира в исковата молба от датата на нейното връчване / . При този изход от делото на ответника се полага заплащане на разноски, но тъй като такива не се претендират – съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Не се дължи заплащане на разноски и в полза на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗА, тъй като исковата претенция е отхвърлена. По горните съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Л. Л. С. ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик чрез своят процесуален представител адв. А. Г. от АК Пазарджик, съдебен 4 адрес гр** за осъждане на „**ООД, ЕИК **, адрес гр. ** да му се заплати сумата от 239,40 лв. като платена от ищеца в полза на ответника на 13.12.2024 г. – без основание, ведно със законната лихва считано от връчването на исковата молба / така както се претендира в нея / до окончателното изплащане на тази сума.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.