Решение № 319 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110215128 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Г. Ц. К. (чрез процесуален представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед, издадена от орган на 05 РУ - СДВР, като в жалбата и в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на съответната заповед (и въобще задържане), като се претендират и разноски в полза на процесуалния представител на основание чл. 38 от ЗАдВ.

Административният орган излага фактическа обосновка във връзка с издаването на процесната заповед.

Релевантно за решаване на делото е единствено следното:

Приобщените към доказателствената съвкупност днес със съответните определения писмени доказателствени материали установяват в крайна сметка това, че задържаният действително е нанесъл вечерта на 11.10.2023 г. побой над съпругата си (отрицанието от негова страна в тази връзка е разбираемо, но същото не се кредитира от съда, доколкото освен че са налице обективни медицински находки в подкрепа на съобщената от визираната съпруга информация, същата информация сама по себе си се явява подробна и логична, намираща подкрепа в най-общо казано сведения, които не изхождат от източници, заинтересовани във вреда на жалбоподателя, а именно полицейски органи), както и че г-н К. е бил с поставена от лекар към месец януари 2023 г. диагноза мултиинфарктна деменция, при която (и в конкретната хипотеза) пациентът се явява емоционално небалансиран и нестабилен, с нисък 1 праг на раздразнителност, с идеи от параноидния кръг и ревностови такива. При това положение посоченото в заповедта материалноправно основание за задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съвсем очевидно действително е налице (респективно – налице е и основанието по чл. 5, параграф 1, буква „е“ /хипотезата относно душевноболни лица/).

Съблюдавайки презумпцията за невинност, съдът не взема каквото и да било отношение по въпроса за виновността на г-н Г. К. в извършване на каквото и да било престъпление; следва да се има предвид, обаче, че отказът да се обсъдят по същество засегнатите по-горе въпроси от фактическо естество би представлявал и отказ от правосъдие с оглед основанието за задържане, релевирано в процесната заповед. С оглед релевирането на основанието по чл.

72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и излагането на твърдения касателно конкретно нанасяне на побой в обжалваната заповед спазено се явява изискването за мотивиране съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (а и съгласно чл. 5, параграф 2 от КЗПЧОС) – посочената правна квалификация по чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съпоставена с описанието на конкретни факти, съдържа недвусмислено изложение както за фактическите, така и за правните основания за задържането; няма как при посочване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да не се има предвид наличие на тежки психически отклонения. В този смисъл не може да се твърди, че е ограничено процесуалното право на защита на жалбоподателя и че се касае за съществено (а дори и за каквото и да е) нарушаване на процесуални правила.

При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи основания за незаконност на процесното задържане, което при съответно прилагане (по аналогия – чл. 46, ал. 2 от ЗНА, забрана за каквото прилагане липсва в ал. 3 на същия член) на уредбата по чл. 63 от ЗАНН задържането следва да бъде потвърдено. При такъв изход от делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя или на процесуалния му представител не са налице. Прилагайки по аналогия уредбата по НПК касателно веществените доказателства, след влизане на решението в сила материалите, представени в оригинал и приложени към писмото от 05 РУ – СДВР с рег. № 229000-21365 от 03.11.2023 г., следва да се върнат на съответното РУ на МВР като заинтересовано учреждение.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя Г. Ц. К., за което е издадена процесната заповед за задържане на лице с рег. № 229зз-1422/11.10.2023 г. от Р. В. Л., старши полицай при 05 РУ – СДВР.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на жалбоподателя.

Постановява след влизане на решението в сила материалите, представени в оригинал и приложени към писмото от 05 РУ – СДВР с рег. № 229000-21365 от 03.11.2023 г., да се върнат на така посоченото РУ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в 2

14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3