Решение № 21 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502536 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 33018/19.09.2025 год. по рег. на ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894 с район на действие района на ОС-Варна, подадена чрез процесуален представител от „Софсервиз“ ЕООД, със седалище гр. Варна, длъжник по изпълнението, срещу Постановление от 25.08.2025 год. по изп. дело № 20258940400693 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес относно вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело за заплатено от взискателя „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр.

Варна адвокатско възнаграждение и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление, въз основа на подадено от длъжника възражение с рег. № 27779/07.08.2025 год., ЧСИ Ивета Ернандес е намалила претендираното от взискателя „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство от 1000, 97 лева (511, 79 евро) на 770 лева (393, 69 евро), като е оставила без уважение възражението на длъжника от 07.08.2025 год. за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата над 200 лева (102, 26 евро) до 770 лева (393, 69 евро) и за редуциране (респ. за намаляване) на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника, съобразно остатъчния дълг.

В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението от 25.08.2025 год. по изп. дело № 20258940400693 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес относно разноските по изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че определеният (респ. редуцираният) от ЧСИ 1 адвокатски хонорар на взискателя в размер на 770 лева (393, 69 евро) е некоректно определен и следва да бъде намален до размера на сумата от 200 лева (102, 26 евро), предвид фактическата и правна сложност на делото, която е ниска. Твърди се също, че в изпълнителното дело липсват надлежни доказателства за действително заплатен от взискателя адвокатски хонорар, а представената служебна бележка не удостоверява заплащането му. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ жалбоподателят твърди, че ЧСИ не е отчел обстоятелството, че е платил част от дълга си по изпълнителния лист – платил е сумата от 1177, 88 лева (602, 24 евро) – още преди образуването на изпълнителното производство, с което е погасено част от задължението по главницата. В нарушение на закона ЧСИ е начислила таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху пълния размер на дълга, без да съобрази, че част от дълга по издадения изпълнителен лист не е предмет на принудително събиране.

С жалбата са отправени следните искания: Да се отмени обжалваното постановление и да се задължи ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894 да намали всички такси, който следва да бъдат изчислени върху непогасената част от дълга на длъжника, а не върху целия дълг; Да се отхвърли искането [на взискателя] за присъждане на адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реално плащане; Да се разпореди на ЧСИ Ивета Ернандес да вдигне всички възбрани и запори върху имуществото на длъжника.

Претендират се и разноските за настоящото производство.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК чрез процесуален представител, взискателят „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата. Не оспорва извършените от длъжника плащания, като твърди, че към дата 21.08.2025 год. (датата, на подаденото от взискателя писмено становище по възражението на длъжника от 07.08.2025 год. срещу разноските) дългът по изпълнителния е 1695, 48 лева – главница и законна лихва върху нея от 28.12.2023 год. Посочва, че действителното заплатеното от него адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е в размер на 735, 19 лева (с вкл. ДДС), като в молбата за образуване на изпълнителното дело погрешно е била вписана сумата от 1007, 97 лева, която е „останала от друга използвана бланка“. Счита, че заплатеният от него адвокатския хонорар не е прекомерен, а е съобразен с нормите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на ВАдвС за възнагажденията за адвокатска работа.

По тези съображения взискателят счита жалбата за неоснователна и настоява да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Ивета Ернандес счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 693/2025 год. по описа на частен 2 съдебен изпълнител Ивета Ернандес с рег. № 894 е образувано по подадена от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, молба от 14.07.2025 год. и приложен към нуея изпълнителен лист № 973/15.05.2025 год., издаден по гр. дело № 2890/2024 год. по описа на Районен съд – Варна, с която длъжникът „Софсервиз“ ЕООД, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на кредитора „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна следните суми: сумата от 2797, 91 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2023 год. до окончателното й изплащане; сумата от 713, 05 лева – лихва за забава върху главницата за минал период и сумата от 1742, 17 лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производства.

Според удостоверението от НАП – ТД Варна по чл. 191, ал. 4 от ДОПК от дата 21.07.2025 год., длъжникът „Софсервиз“ ЕООД, със седалище гр.

Варна има публични задължения към държавата в размер на 1346, 59 лева, поради което и държавата в лицето на НАП ТД – Варна се счита за присъединен по право взискател за събиране на публичните й вземания към длъжника – чл. 458 ГПК.

Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 11599/23.07.2025 год. е връчена на длъжника на дата 31.07.2025 год. В поканата са посочени и задължения на длъжника за разноски по изпълнението, между които и сумата от 1000, 97 лева – разноски за заплатено от първоначалния взискател адвокатско възнаграждение и сумата от 834, 95 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С възражение с вх. № 27779/07.08.2025 год. длъжникът е заявил, че в периода 20.01.2025 год. – 29.07.2025 год. е платил сумите по фактури (позиция едно от изпълнителния лист); таксата за дялово разпределение с лихва (позиции 3 и 4 от изп. лист) и частично лихва върху главницата (позиция 2 от изп. лист), като е приложил 31 бр. платежни нареждания за платени в полза на взискателя суми. С възражението длъжникът е оспорил като прекомерен претендираният от взискателя адвокатски хонорар, като е поискал да бъде намален до размера на 200 лева, т. е., до размера по чл. 10, ал .1, т. 1 от Наредба № 1/204 год. на ВАдвС. С оглед извършеното плащане на част от дълга, длъжникът е поискал и преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно остатъчния дълг и заплатения от взискателя адвокатски хонорар, след евентуалното редуциране на хонорара от частния съдебен изпълнител.

От представените от длъжника с възражението му от 07.08.2025 год. писмени доказателства е видно, че в периода 17.01.2025 год. до 13.07.2025 год., т. е., до датата, предхождаща образуването на изпълнителното дело (14.07.2025 год.) длъжникът е платил на кредитора „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, общо сумата от 1057, 79 лева по 28 броя платежни нареждания., а на 14.07.2025 год., т. е., след образуването на изпълнителното дело – сумата от 117, 12 лева.

С молба от 11.08.2025 год. длъжникът е представил и доказателства, от които е видно, че на дата 10.08.2025 год. е платил директно на първоначалния взискател „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна (а не по 3 сметка на съдебния изпълнител съобразно изискването на чл. 455, ал. 1 ГПК) суми в общ размер на 4075, 25 лева.

В изпълнителния лист задълженията по отделните фактури не са описани конкретно за всяка фактура, а са посочени общо – главница, лихва за забава за минал период и съдебни разноски.

В депозираното от първоначалния взискател на дата 21.08.2025 год. писмено становище, същият е признал, че е получил посочените във възражението на длъжника от 07.08.2025 год. и в молбата му от 11.08.2025 год. суми. Заявил е, че е отчитал погасяванията на задълженията по реда и в съответствие с правилата на [чл. 76] ЗЗД – разноски, лихва, главница. Според становището му, към дата 21.08.2025 год. непогасеният остатък от задължението на длъжника е в размер на 1695, 48 лева – главница, както и законна лихва върху нея, считано от 28.12.2023 год.

С обжалваното постановление от 25.08.2025 год. ЧСИ е приел, че възражението на длъжника от 07.08.2025 год. срещу адвокатското възнаграждение на взискателя е основателно и го е намалил до размера на 770 лева – за образуване и за водене на изпълнителното дело, съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатската работа. Постановил е и че приключва изпълнителното дело в частта му за сумите, надхвърлящи посочения от взискателя остатък от задължението, съответно: 1695, 48 лева – главница; законна лихва върху нея, считано от 28.12.2023 год., както и разноските, сторени в хода на изпълнителното производство.

Сметка за разноските, съобразно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ с реквизитите по ал.

2 на чл. 79 от ЗЧСИ, липсва по изпълнителното дело.

Размерът на законната лихва върху главницата по изп. лист от 2797, 91 лева за периода от 28.12.2023 год. до 14.07.2025 год. – датата на образуването на изпълнителното дело – е 600, 43 лева; за периода 28.12.2023 год. до 23.07.2025 год. (датата на поканата за доброволно изпълнение) е 609, 96 лева, а за периода 28.12.2023 год. до 10.08.2025 год. (датата, до която по сметка на първоначалния взискател е внесена сумата от 4192, 387 лева) е 629 лева – изчислени от съда с помощта на внедрения в ОС-Варна програмен продукт „Апис финанси“.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

4

В случая според изпълнителния лист дългът на длъжника към първоначалния взискател „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр.

Варна е съответно: 2797, 91 лева – главница; 713, 05 лева – лихва за забава за минал период; 1742, 17 лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производства и законна лихва върху главницата от 2797, 91 лева, считано от 28.12.2023 год. до окончателното й изплащане.

Установено е, че преди образуването на изпълнителното дело, длъжникът е платил на взискателя сумата от 1057, 79 лева, която следва да се отнесе за погасяване на разноските (на сумата от 1742, 17 лева по изп. лист) съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при което към датата на образуване на изп. дело (14.07.2025 год.) дългът по изпълнителния лист на длъжника към първоначалния взискател е в общ размер на 4795, 77 лева, от които: 2797, 91 лева – главница; 713, 05 лева – лихва за забава за минал период; 684, 38 лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производства и 600, 34 лева – законна лихва върху главницата от 2797, 91 лева за периода 28.12.2023 год. до 14.07.2025 год.

След образуването на изпълнителното дело и в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил директно по сметка на първоначалния взискател „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна (а не съорбазно чл. 455, ал. 1 ГПК) суми в общ размер на 4192, 37 лева, съответно:

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f9d80fe-950a-419a-b704-a31300443b5d