Решение № 2236 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2236 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110208958 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя му М. А. А. депозирана чрез адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково, редовно упълномощена срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504402450/09.01.2021 г. издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на дружество „*****“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнено задължение към държавата.

С жалбата от „*****“ ЕООД, депозирана чрез адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково, редовно упълномощена, се иска отмяната на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния закон.

Навеждат се доводи за нарушения на административнопроцесуалните правила, водещи до незаконосъобразна процедура по ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилно издаване на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП поради липсата на такава предвидена възможност в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на нарушението. Сочи се липса на ясно описание на нарушението в атакувания електронен фиш (неясно описание на мястото на извършване на нарушението и неуточнено изпълнително деяние), разминаване с дадената му правна квалификация, 1 както и липса на доказателства за извършване на нарушението. Навеждат се доводи за изтекла давност, твърди се нарушение на съюзното право (правото на ЕС) свързано с принципа на пропорционалност на наказанията и наличие на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател, редовно призовано не изпраща представител, като не се явяват и упълномощените му представители – адв. К. А. от ХАК и адв. Й. Л. от ХАК.

От адв. Й. Л. от ХАК е постъпило писмено становище с молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие и изложение по същество на спора, с което повтаря развитите в жалбата доводи. С молбата се прави искане за присъждане на платените разноски за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за извършеното плащане.

Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт С. Г., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на електронния фиш като законосъобразен и обоснован. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2021 г. в 10:00 часа, пътно превозно средство (ППС), представляващо влекач, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***********, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, се движило по път А3, като при пътния участък на км. 8+226, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като било установено, че за посоченото ППС била заплатената пътна такса, която била за по-малка категория от измерената с оглед чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като за същото имало валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението

№ B876B02BCОFA72D7E053011F160A1DDB било установено с устройство № 20422, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, като така било установено, че ползвател на заснетото превозно средство е дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител М. А. А.. Поради това на юридическото лице „*****“ ЕООД на 09.01.2021 г. бил съставен процесният електронен фиш № 8504402450, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш бил връчен на дружеството жалбоподател 2 на 08.03.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана в АПИ на 21.03.2024 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол управление, справка за датата на издаване на фиша.

Нарушението се установява от приложените на хартиен носител генерирани данни от електронната система с номер на нарушението B876B02BC0FA72D7E053011F160A1DDB, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система. От приложената в административнонаказателната преписка известие за доставяне (обратна разписка) става ясна датата на връчване на процесния електронен фиш на дружеството-жалбоподател. Видно е, че плащане за движение по път, за който се събират съответните такси е постъпило, но за по-ниска категория ППС – такова с техническа допустима маса над 12 т. с 2 оси. Съдът кредитира писмените доказателства, като вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка), електронният фиш е получен от санкционираното дружество на 08.03.2024 г., а жалбата е постъпила в АПИ на 21.03.2024 година. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията изложени от жалбоподателя.

3

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 09.01.2021 г. в 10:00 часа пътно превозно средство, представляващо влекач, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***********, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000 се движил в община Столична, по път А-3 с посока Намаляващ километър, като пътният участък при км 8+226 е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 20422, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък с платена тол такса, различна от изискуемата за съответното ППС по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Електронният фиш е издаден при спазване на предвидената в закона форма. Налични са всички изискуеми елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно - дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.

Същевременно, настоящият съдебен състав намира, предвид изложеното и в жалбата на дружеството, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради изтичането на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Тук следва да се отбележи, че изтичане на давностните срокове се ограничава възможността на държавата, чрез компетентните органи да реализира административнонаказателната отговорност на дадено лице, чрез влязъл в сила административнонаказателен акт. Съгласно задължителните указания дадени с ТП № 1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността за погасяване на административнонаказателно преследване е 3 /три/ годишна съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН и започва да тече от момента на довършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила властнически акт. Давността може да бъде прекъсната съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежния орган, предприето към преследваното лице, след което започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административнонаказателната отговорност се погасява с изтичането на абсолютната давност, която е 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.

В конкретния случай нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е извършено на 09.01.2021 г., от която дата е започнала да тече погасителната давност. Електронният фиш е връчен на „*****“ ЕООД на 08.03.2024 г., или след повече от три години след датата на нарушението. Липсват каквито и да било твърдения или доказателства, ангажирани от наказващия орган, че преди датата на връчването на процесния електронен фиш, са предприемани действия спрямо санкционираното лице, който да са довели до прекъсване на давностния срок. Поради изложеното до тук съдът намира, че към момента на 4 връчване на електронния фиш (08.03.2024 г.) тригодишната давност вече е била изтекла. С оглед бездействието на наказващия орган е приложим институтът на относителната погасителна давност, без да е необходимо да е изтекъл и абсолютният давностен срок. С оглед на гореизложеното електронният фиш следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство прекратено.

По разноските:

С оглед изхода на делото съдът следва да разгледа претенцията за присъждане на разноски за адвокатска защита от адвокат Й. Л.. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН и при изхода на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Адв. Л. е представила и пълномощно от законния представител на дружеството-жалбоподател, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 780,00 /седемстотин и осемдесет/ лева с вкл. ДДС за адвокатска защита по делото. С оглед направеното възражение за прекомерност (на адвокатското възнаграждение) от въззиваемата страна, както и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с минимума съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждението на адвокатската работа, минималният размер на адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000,00 /хиляда/ до 10 000,00 /десет хиляди/ лева е 400,00 /четиристотин/ лева плюс 10% за горницата над 1 000,00 лева, а именно 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, като с вкл. ДДС става 660.00 лв., която сума е с равностойност в евро – 337.45 /триста тридесет и седем евро и четиридесет и пет евроцента/ евро и която сума в евро Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател.