Решение № 19100 от 23.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69431/2024
- Вид
- Решение № 19100
- Подписан
- 23.10.2025
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19100 гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110169431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
030269049 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 6 317,99 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски и 70 лв. за услуга „репатриране на автомобил“, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 211505979 за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 16.06.2023 г. в гр. София, пред „Аджибадем Сити Клиник“ и кръговото кръстовище при ул. „Атанас Дуков“ и ул. „Люба Величкова“, причинени виновно и противоправно от водача на л. а.
„Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (31.05.2024 г.) до изплащане на вземането, за която сума на 13.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 32779/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 16.06.2023 г. в гр. София, пред „Аджибадем Сити Клиник“ и кръговото кръстовище при ул. „Атанас Дуков“ и ул. „Люба Величкова“, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, който извършвайки маневра за завой наляво, без да осигури предимство на водача на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, засича траекторията му, вследствие на което за да избегне удара, водачът на л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН се отклонява наляво и се блъска в бордюр, вследствие на което на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН са причинени имуществени вреди. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол от 16.06.2023 г., в който двамата водачи-участници в ПТП се съгласили, че вината за настъпване на същото била на водача на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП била сключена с 1 ответното дружество. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил, за което била образувана щета № 211505979, при която били констатирани увреждания в предна лява гума, преден ляв шенкел, предна и задна джанта и греда на заден мост. Сочи, че ремонтът на увреденото МПС бил възложен на доверен сервиз („Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД), който издал фактура № 0012148089/24.07.2023 г. на стойност 6 232,99 лв., които ищецът, в качеството на застраховател по имуществена застраховка, на 03.08.2023 г., с платежно нареждане № 963ТFRO23215AGCX, е изплатил на доверения сервиз. Сочи се, че предвид невъзможността на увреденото МПС да се придвижи на собствен ход след процесното ПТП, същото е репатрирано, като за услугата е издадена фактура № 664/19.06.2023 г. за сумата от 70 лв. с включен ДДС. Твърди, че по повод заведената щета е извършил и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Ето защо счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане в общ размер на 6317,99 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал.1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Оспорва и размера на вредите, като счита същия за прекомерно завишен и не съответстващ на размера на действително претърпените вреди. Оспорва като неоснователна и акцесорната претенция за законна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение, изразяващо се в управление на МПС с несъобразена с пътните условия и превишена скорот, на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното 2 дружество и собственика на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 16.06.2023 .г. се установява, че на посочената дата в град София е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, управляван от И.
П., и лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, управляван от Петър Фердинандов. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по автомобилите, като за л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА е отбелязано, че няма увреждания, а за другия л.а., участващ в ПТП - „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН са отразени следните увреждания: спукана лява гума и изкривяване на джанта. Протоколът е подписан от двамата водачи, като И. П. е посочила в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е на другият шофьор Петър Фурнаджиев, който от своя страна в другата графа „забележка“ е отбелязал, че се съгласява.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема, макар това отбелязване да не е стандартно, доколкото водачът Петър Фурнаджиев е отбелязал факта си на съгласие, а водачът И. П. е подчертал, че другият водач признава вината си. В случая признанието за вина като правно релевантен факт следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира с показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – И. П.. В свободен разказ пред съда свидетелят разказва за мястото на произшествието – на отбивката между МОЛ „Парадайз“ и Алея „Яворов“ при болница „Токуда“. Твърди, че едно такси е пресякло пътя му, като свидетелят е предпазил хората в таксито, като е „разбил“ служебния си автомобил.
Обяснява, че е виждал едно такси да прави обратен завой, отляво. Свидетелят твърди, че е възприел другото МПС, което обаче се движело неадекватно (много бавно – с „траурна“ скорост). Свидетелят П. присветнал на таксито и то започнало да се „изнася“ в дясна лента.
Свидетелят сочи, че веднага „скочил“ на спирачката, но колата започнала да се носи по пътя.
Обяснява, че според него е направил спасителна маневра. Другият водач на МПС му пресякъл пътя и той, за да избегне удара, самокатастрофирал в бордюра. Сочи, че дори не е доближил другата кола.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., включително изнесеното обстоятелство, че на процесното място е разрешено да се прави обратен завой.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 16.06.2023 г., около 18:05 часа, л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА се движи по ул. „Атанас Дуков“ с посока към бул. „Черни връх“, и в района след УМБАЛ „Токуда“, водачът предприема маневра за обратен завой на разрешено за целта място от пътното платно. В същия момент в обратната посока се движи друго МПС – л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, който предприема спасителна маневра за отклонение вдясно, след което за отклонение вляво и задейства спирачната уредба, при което губи контрол върху управлението на автомобила и се удря в бордюра на лявата му страна, 3 първо с предна лява гума и впоследствие със задна лява гума. От изводите на експерта може да се изведе, че щетите по л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.06.2023 г. произшествие в град София.
Експертът е извел, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, изчислена на база средни пазарни цени, съгласно приложена Фактура от 24.07.2023 г. (л. 45 – 47 по делото), издадена от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД в качеството му на официален за марката „Фолксваген“ сервиз, към датата на ПТП е 6 083,35 лв. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5 570,95 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15 лв. – 25 лв.
Видно от визуализацията на мястото на настъпване на процесното ПТП от страната на водача на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН има хоризонтална маркировка, като е налице пътен знак, указващ предимството на водача. От друга страна, от същата визуализация от страната на водача на другия л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА се констатира, че има хоризонтална пътна маркировка, както и два пътни знака – първият забраняващ продължаване на движението преди спиране (знак „Стоп“) и втори знак, указващ задължително завой наляво. Изчислява се, че скоростта на движение на л.а.