Акт № 2597 от 30.10.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 571/2026
- Подписан
- 30.10.2026
- В сила
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 7, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 35 · Закон за устройство на територията
- чл. 56 · Закон за устройство на територията
- чл. 56, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 57, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а · Закон за устройство на територията
- чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а, ал. 2-4 · Закон за устройство на територията
- чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 2597
Перник, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20267160700571 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Е. В. С., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адв. А. П. М., против Заповед № ****/23.07.2026 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне два преместваеми обекта, индивидуализирани като каравана № ., [Марка], с регистрационен № ****, и каравана № * [Марка], с регистрационен №****, разположени в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община К***, местност „Б**б***“.
Жалбоподателя оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, материално необоснована и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че процесните каравани представляват регистрирани пътни превозни средства, притежаващи необходимите конструктивни елементи за придвижване, и не попадат в приложното поле на разрешителния режим по чл. 56 ЗУТ. Поддържа се също, че караваните не са собственост на жалбоподателя, а на А. Е. С., което обстоятелство е било известно на административния орган още при извършване на проверката. Твърди се, че липсват фактически и правни основания задължението за премахването им да бъде възложено на собственика на поземления имот. Оспорва се и компетентността на лицето, подписало административния акт. Иска се отмяна на процеснта заповед и присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното на 15.10.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят Е. В. С., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А. П. М., която оспорва заповедта, като незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена. Претендира разноски, съобразно приложения списък. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Н., който оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение, респективно оспорения с нея административен акт да бъде потвърден. Излага доводи, че процесните каравани притежават характеристиките на преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ, тъй като са разположени трайно в поземления имот и се използват за туристически и обслужващи нужди. Сочи, че пред караваните са разположени дървени скари и шезлонги, налице са съдове за вода и телевизионна антена, както и че обектите не са премествани продължително време. Поддържа, че за тях не е издадено разрешение за поставяне и не е одобрена схема, поради което са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд - П., в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-../02.06.2026 г. и Заповед № РД.../13.07.2026 г. на кмета на община К. е определена комисия от общински служители за извършване на проверка. На 14.07.2026 г. служителите са извършили проверка на място в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К.. Е. В. С. е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К., област П., с площ 2351 кв. м, находящ се в местността „Б.б.“. Имотът е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно ползване „друг вид ливада“. Правото на собственост се установява от представения [нотариален акт], том VII, дело № 1.2021 г., както и от приложената по делото скица.
В имота са разположени две каравани, [Марка], индивидуализирани с регистрационни номера .... и .... За същите са представени регистрационни документи, издадени във Ф., както и документи, относими към придобиването и застраховането им.
Собствеността върху караваните е заявена от А. Е. С., син на жалбоподателя, като това обстоятелство е било доведено до знанието на административния орган при извършване на проверката. На самата проверка са присъствали А. Е. С., в качеството му на пълномощник на собственика на поземления имот, както и Т. С. А..
От съдържанието на констативния акт и от изложеното в писмената защита на ответника се установява, че при проверката А. С. е заявил, че е собственик на двете каравани, и е представил два документа за собственост на френски език. Представени са също пълномощно и документи относно собствеността на поземления имот.
За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № ./14.07.2026 г. по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ. В акта е отразено наличието на два обекта, определени от проверяващите като преместваеми, поставени без разрешение за поставяне и без одобрена схема. Като извършител на нарушението е посочен Е. В. С., в качеството му на собственик на поземления имот. Същевременно в административната преписка са отразени данните за заявената от А. С. собственост върху караваните и представените от него документи. Констативният акт е подписан при проверката, като екземпляр от него е връчен на присъствалите лица.
С възражение с вх. № В-4/14.07.2026 г. А. С. е оспорил фактическите и правните констатации на проверяващите. Във възражението е посочено, че караваните не се използват за постоянно живеене, не са присъединени към електроснабдителна и водоснабдителна мрежа, притежават тегличи и необходимите документи за движение по пътищата.
Със Заповед № РД.../17.07.2026 г. е определена комисия за разглеждане на възражението, като с протокол от 20.07.2026 г. възражението не е уважено. В мотивите си комисията е приела, че представените документи за регистрация и собственост не удостоверяват законосъобразността на поставянето на караваните по реда на ЗУТ. Посочено е също, че обстоятелствата относно използването на караваните за живеене и наличието на условия за обитаване не променят изискването за правно основание за поставянето им.
На 23.07.2026 г. е издадена оспорената Заповед № РД...., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ е наредено на Е. В. С. да премахне двете каравани от собствения му поземлен имот. Заповедта е издадена при възприемане на констатациите, че караваните представляват преместваеми обекти, поставени без изискуемите строително-административни книжа.
По делото са представени и снимкови материали, отразяващи разположението на караваните и наличието на предмети и съоръжения в непосредствена близост до тях.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – П., като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на Заповед №..../23.07.2026 г. към момента на нейното издаване.
По отношение на компетентността по чл. 146, т. 1 АПК правомощието за издаване на заповед за премахване по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ принадлежи на кмета на общината. По възражението относно лицето, подписало заповедта, с определение от 12.08.2026 г. съдът е изискал Заповед № ../26.01.2024 г. и доказателства за отсъствието на титуляра. В изпълнение указанията на съда с писмо вх.№ ...17.08.2026 г. по делото е представена изисканата заповед, видно от която И. С. е оправомощен временно да изпълнява длъжността „кмет“ на Община К., предвид отсъствието на титуляра, по причини инкорпорирани в приложена Заповед №..../20.07.2026 г. Въз основа на изложеното се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа фактическите констатации за обектите, разпореждането за премахването им и посоченото правно основание.
Настоящият съдебен състав констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 36 АПК задължава административния орган да събере необходимите доказателства за изясняване на относимите факти. В конкретното производство въпросът за собствеността върху караваните е от съществено значение за определяне на лицето, което може да бъде задължено да ги премахне. Въпреки че този въпрос е поставен още при проверката, административният орган не е извършил необходимата преценка на неговото правно значение.
Комисията, разгледала възражението, е обсъдила представените регистрационни документи единствено във връзка със законосъобразността на поставянето на обектите. Тя е приела, че документите за собственост и регистрация не доказват наличието на разрешение за поставяне по реда на ЗУТ. Този извод обаче не разрешава отделния въпрос относно определянето на надлежния адресат на заповедта. Наличието или липсата на разрешение за поставяне и принадлежността на правото на собственост върху обекта представляват различни правнорелевантни обстоятелства. Дори при установена липса на необходимото разрешение административният орган е длъжен да определи лицето, на което законът възлага задължението за премахване. Като не е изяснил надлежно този въпрос и не е съобразил представените доказателства с разпоредбите на чл. 57а, ал. 2–4 ЗУТ, административният орган е допуснал нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.
Нарушението е съществено, тъй като е засегнало установяването на основна материалноправна предпоставка за издаване на административния акт и е довело до възлагане на задължението за премахване на лице, различно от установения собственик на обектите. Ето защо е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ предвижда премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, когато същите са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, както и при несъответствие с одобрената схема или издаденото разрешение. Производството по чл. 57а ЗУТ представлява специално административно производство, при което законодателят е предвидил определен ред за установяване на обстоятелствата, издаване на заповедта за премахване и определяне на задълженото лице. Съгласно чл. 57а, ал. 2 ЗУТ обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, който се връчва на собствениците на обектите. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ предвижда издаване на заповед за премахване, която се връчва на собственика на обекта. В чл. 57а, ал. 4 ЗУТ е уредена специална хипотеза, при която, когато собственикът на обект, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота, който със заповедта се задължава да премахне обекта за своя сметка.
От систематическото тълкуване на посочените разпоредби следва, че законодателят разграничава собствеността върху преместваемия обект от собствеността върху поземления имот, в който той е разположен. Обстоятелството, че определено лице притежава поземления имот, само по себе си не е достатъчно, за да бъде възложено на същото задължението за премахване на обект, собственост на друго известно лице. За да бъде приложена специалната хипотеза на чл. 57а, ал. 4 ЗУТ, следва да са установени предвидените в нея материалноправни предпоставки. В конкретния случай такива предпоставки не се установяват.
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f9cf5ca-8009-4025-9e78-c509afd0fc5e