Решение № 1077 от 17.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Сливен, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. П.а - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело № 20252230104237 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Движи се по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

В исковата си молба ищецът С. В. В. твърди, че е подал документи за участие в конкурс за длъжността „Директор“ на ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Топлочане. С писмо изх.

№ РД- 16-122/12.08.2025 година е уведомен, че е класиран на първо място от проведения конкурс. На това основание е подписано споразумение № ЧР-03-119/12.08.2025 година, между РУО - Сливен, представлявано от Боян В. Б.А. - началник, и С. В. В., назначен на длъжността „Директор“ на Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ **********, като трудовият договор е сключен на основание чл. 107 и чл. 96, ал. 1 КТ и във връзка с чл. 67, ал.

1, т.1 КТ, а именно: трудово правоотношение възникнало от конкурс. Сочи, още следното: В деня на подписване на споразумението, същото е регистрирано в НАП, съгласно Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. В цитираното споразумение по чл. 107 КТ липсва посочване на коя дата служителят е постъпил на работа. Страните по договора, съгласно т. 7 от същия, са уговорили 2 - седмичен срок от получаването на писменото съобщение за резултата от спечеления конкурс, в който спечелилият кандидат да встъпи в длъжност.

Протоколът от конкурса, от който е видно, че ищецът е избран на първо място му е връчен на 12.08.2025 година. В същия ден е подписано споразумението по чл. 107 КТ и на същата дата, договорът е регистриран в НАП. Твърди се, че в рамките на двуседмичния срок, изтекъл на 26.08.2025 година, ищецът правил опити да встъпи в длъжност и да се яви на работа. На 20.08.2025 година В. подавал до РУО- Сливен заявление за заемане на длъжността директор. На 21.08.2025 година на електронната поща на институцията отново подава искане за встъпване в длъжност. На 26.08.2025 година със заявление вх. № ЧР-13-333 от 26.08.2025 година В. за трети път заявява пред РУО-Сливен, че встъпва в длъжността „Директор“. Подава заявление за встъпване в длъжност, входирано и в деловодството на ОУ „Паисий Хилендарски“ с вх. № РД04-1956/26.08.2025 година.

На 26.08.2025 година по имейл С. В. получава писмо с изх. № ЧР-13-332/26.08.2025 година от началника на РУО-Сливен, от което разбира, че не следва да бъде назначен на 1 длъжността „директор“ на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“.

Тъй като в случай нарочна заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение не е издадена, съответно не е връчена от ищеца се приема, че такъв друг документ, съгласно цитираната разпоредба, е писмо с изх. № ЧР-13-332/26.08.2025 година, въз основа на което правоотношението се счита за прекратено.

Твърди се, че на 26.08.2025 година С. В. е посетил ТП на НАП-Сливен, където по индивидуална си партида установява, че договорът му като директор е регистриран и наличен в системата, а на следващия ден по обяд, на 27.08.2025 година, след проверка в ТП на НАП установява, че договорът му е анулиран.

Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда няма издадена и сведена до знанието на служителя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, въпреки което ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ с. Тополчане, има нов директор, различен от ищеца, тъй като РУО - Сливен е сключил трудов договор със следващия по ред класиран в конкурса за директори, а именно: Ваня Колева Иванова.

Ищецът счита, че е налице грубо погазване на трудовото законодателство, тъй като в документа издаден от РУО - Сливен липсва посочване на предвидените в закона основания за прекратяване на трудов договор, което обуславя незаконосъобразност на уволнението.

Липсва надлежно и своевременно отразяване в трудовото досие и трудовата книжка на работника на описаните по - горе обстоятелства. Това обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае уволнението на С. В. В. за незаконно, да постановите неговата отмяна и да го възстановите на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в предоставения и срок, съгласно съдържанието на който се изразява становище, че директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски" с. Тополчане не е страна по спора между ищеца и РУО - Сливен. Счита се, че заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Изтъква се, че процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, а в случая тя липсва, тъй като училището не е страна в спора. Счита, се че не следва да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, в случая директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски с. Тополчане и процеса по отношение на него следва да бъде прекратен.

В съдебно заседание редовно призован ищеца се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

Редовно призованата ответна страна се представлява в съдебно заседание от представителя си и от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не са спорни въведени с исковата молба факти и обстоятелства и същите изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, като установяващи се и от събраните по делото писмени доказателства.

Спорът между страните е концентриран в решаването на правните въпроси, касаещи надлежната процесуална легитимация на конституирания в процеса ответник, както и на въпросите има ли работникът правен интерес да търси съдебна защита, когато работодателят 2 не му издава изискуем документ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение; компетентен ли е съдът да се произнесе по такова искане при липса на предвидена процедура в чл. 128а, ал. 3 КТ за защита на работника от неизпълнение на задължението за издаване на документ, който удостоверява прекратяването на едно трудово правоотношение от работодателя, както и подлежи ли на съдебен контрол неизпълнението на законовото задължение от работодателя, което се отнася за последиците при прекратяване на трудово правоотношение, включително и за отказа /мълчалив или изричен/ за издаване на документ по чл. 128а, ал. 3 КТ.

С постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 година по тълк. д. № 1/2010 година, ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Тъй като изключение от това правило в закона не е предвидено, то се отнася и за с случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.

Следователно, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявен от директор на училище, чиито трудов договор е сключен и прекратен от Регионалния инспекторат при Министерството на образованието е училището, което се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на училище се сключва с началника на регионалния инспекторат по образованието по силата на специални законови разпоредби, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал.

1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ от КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител при създаването на трудово правоотношение за заемането на определената с нормативен акт ръководна длъжност. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат правната сфера на работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл.

344, ал. 1 от КТ.

По тези съображения, съответни на константната съдебна практика на ВКС на РБ се приема, че възражението на ответника, че не е надлежна страна, е неоснователно.

Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането, а съгласно ал. 3 на същата законова разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В конкретния случай не е възможно да бъде прието, че е налице издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Това е очевидно и от защитната позиция на ищцовата страна, изложена в 3 представеното по делото писмено становище, съгласно което се презюмира, че изпратеното на 26.08.2025 година от РУО - Сливен до ищеца писмо изх. № ЧР-13-332/26.08.2025 година, играе ролята на такъв документ, въз основа на който е упражнено правото, работодателят да прекрати трудовия договор и се формира извод, че цитираното писмо не покрива минималните изисквания, които трябва да съдържа, за да се приеме, че е надлежно упражнено правото на уволнение, тъй като посочените в писмото фактически обстоятелства не са от категорията факти, които могат да обосноват прекратяване на договор, възникнал на основание конкурс. По силата на закона – чл. 128а, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение като неизпълнението на това задължение не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.

399 и сл. КТ. В конкретния случай следва да бъде сезирана съответната инспекция по труда, чийто правомощия в този аспект са посочени в чл. 402 КТ.

При този отговор на поставените правни въпроси, настоящата инстанция намира, че предявените искови претенции се явяват процесуално недопустими по настоящия исков ред и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като в случая защитата на ищеца като служител следва да бъде реализирана по административен ред.

С оглед заявената претенция и съобразявайки изхода на процеса, на ответника се следва присъждане на разноски по делото. Приемайки възражението на ищеца в тази насока за основателно, от съда се преценява, че са налице условията на Закона за намаляване разноските до размер на сумата 750 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

................................ срещу ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДРАСКИ“ **********, БУЛСТАТ 000582262, представлявано от Директор ВАНЯ КОЛЕВА ИВАНОВА искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване уволнението на С. В. В. за незаконно и отмяната му и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност