Решение № 8244 от 22.07.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8244

Варна, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20257050701344 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на АДФИ - София, чрез гл. ю.к. Д. М., против Решение № 37/13.03.2025г. по АНД № 309/2024г. по описа на РС – Девня, с което е отменено НП № 11-01-155/17.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което на П. П. П., на осн. чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лева за всяко едно от констатирани две нарушения на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС.

Касаторът счита, че решението на съда е постановено при несъобразяване със събраните доказателства, и в противоречие с материалния и процесуалния закон, като е лишено от ясни и конкретни мотиви. По отношение на първото основание, мотивирало съда да отмени издаденото НП – неспазване на процедурата по чл.17 от ЗДФИ, намира, че ЗАНН се явява специален по отношение на ЗДФИ относно развитието на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН, респективно - издаването на НП, поради което в процесния случай не намират приложение разпоредбите на чл. 17, ал. 1,2, 3, 4 и 5 от ЗДФИ. Счита за неправилен и вторият мотив за отмяна на НП, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и НП конкретно е описано нарушението. Касаторът твърди, че в настоящия случай съдът превратно и неправилно тълкува Вътрешните правила по СФУК, тъй като не прави разлика между поемане на задължение и осъществяване на процедурата за предварителен контрол. Съгласно Вътрешните правила, предварителен контрол за законосъобразност се осъществява за нареждания за плащания, чиято стойност еднокатно не надвишава 500 лв. Съгласно описаното в АУАН и НП, конкретният случай, касае извършени плащания по сключени договори с №№ 244 и 245 от 27.06.2019 г. за възлагане на обществена поръчка по две обособени позиции, като водещото е стойността на всеки от сключените договори за доставка на стойност 1 555 000 лв. без ДДС за срок от 4 години. Установеното е в съответствие с т. 2 от основна процедура 02-02 „Поемане на задължение“ към утвърдените със Заповед №820/18.07.2018г. на Г. Т. Вътрешни правила по СФУК за поемане на задължение. Според т. 4 от същите, и процедурата на предварителния контрол при поемане на задължение се прилага при задължения над 500 лева, като със сключване на договора се поема цялата стойност на договора, а не отделните плащания по него. В този смисъл касаторът намира за неотносими мотивите за приложение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба е спазена, като за всяко отделно деяние е наложено и отделно наказание. Възразява срещу квалифицирането на деянието като маловажен случай, тъй като нарушението е формално, на просто извършване, и не е елемент от фактическия му състав настъпването на вредоносен резултат. Наред с това, в проверявания период са извършени множество други нарушения, свързани с финансовия контрол и доброто управление. Касаторът счита, че въззивният съд не е спазил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 3 HПК вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея, като подчертава, че не е обсъдил, изследвал и коментирал допълнително предоставените в съдебно заседание доказателства от страна на АДФИ с изх. № 11-01-155/25.10.2024г., както и от Община Вълчи Дол с изх. №РД 08-01-11/03.01,2025г. Отправя искане за отмяна на решението на ДРС, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Ответникът, чрез адв. Н., оспорва жалбата и моли решението на ДРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и пледира за негово оставяне в сила.

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на П. П. П. против НП № 11-01-155/17.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което, на осн. чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лева за всяко едно от констатирани две нарушения на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС.

От фактическа страна районният съд е установил, че за времето 24.10.2023 г. – 16.02.2024 г. служител при А – ДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 09.09.2022 г. и на 06.10.2022 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, П. П. П., в качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, извършила плащания / разходи съответно на стойност 1 359. 88 лв. и 829. 96 лв./, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на П..

За да отмени обжалваното НП, въззивният съд, приел, че в проведеното административно - наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – при осъществяване на проверката са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален. Намерил, че е опорочена конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваните, и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция, да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП, съответно - тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, какъвто е ЗДФИ. На следващо място, съдът е отбелязал, че в обстоятелствените части на АУАН и НП е следвало да бъдат конкретизирани относимите към твърдяните нарушения фактури и нареждания, доколкото актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че само за част от тези документи не е спазен законът, а за останалите - това не е налице. Счел, че за да се стигне до извод на съставомерност, актосъставител и административно – наказващ орган извършват събиране на сумите по 10 бр. и 8 бр. фактури / нареждания и обединяване на всяко едно действие по тях в едно такова. По този начин, при неналичие на сума над 500. 00 лв. за всеки отделен случай, когато няма да е налице съставомерност, след събирането им се получават суми съответно над посочения праг, когато вече изискванията са други и при няколко действия, се търси отговорност за едно общо. Доколкото на 09.09.2022 г. са налице 10 бр. нареждания, а за 06.10.2022 г. - 8 бр. такива /всяко едно от тях под прага от 500. 00 лв./, ДРС изразил съмнение налице ли е нарушаване на законови разпоредби, и ако да - колко са те. Съдът приел, че на всяка една от датите – на 09.09.2022 г. и 06.10.2022 г., санкционираното лице е извършило множество нареждания, респективно, за да се ангажира отговорността му, трябва някое от тях /а не сумарно/ да осъществява състава, по който то е подведено.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен като краен резултат акт, макар и част от изложените от същия правни изводи да не се споделят от настоящия касационен състав.

По арг. от §1 т.5 ДР на Закона за публичните финанси /ЗПФ/, община Вълчи дол е бюджетна организация по см. на ЗПФ, респективно - организация от публичния сектор по чл.2 ал.2 т.1 ЗФУКПС. По делото не е спорно, че към датите на процесните нарушения - 09.09.2022г. и 06.10.2022г. санкционираното лице е имало качеството на ръководител на организация в публичния сектор по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ( ЗФУКПС), а именно - в. и. д. кмет на Община Вълчи дол. На основание чл. 3 ал. 1 ЗФУКПС, последният е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Разпоредбата на чл.13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС регламентира задължение за ръководителите на организациите в публичния сектор да осигуряват и прилагат контролни дейности, които да включват най-малко процедури за предварителен контрол за законосъобразност. В този смисъл, в. и. д. кмет на Община Вълчи безспорно притежава качеството на субект на твърдените нарушения на 09.09.2022г. и 06.10.2022г., на осн. чл. 32 ал. 1 т. 1 ЗДФИ в действащата тогава редакция.

Правилно, обаче, въззивният съд е приел, че има неяснота в описанието на нарушението, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, и представляващо формално, но съществено и неотстранимо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, липсва пълно описание на фактическите обстоятелства в обхвата на обвинението, и в частност - данни, с които да се индивидуализират съставомерните за 09.09.2022г. 10 бр. фактури и съответни платежни нареждания с тяхната стойност, респективно – 8 бр. фактури и съответни платежни нареждания – за 06.10.2022г. Не става ясно за кои от съставените от П. П. нареждания и във връзка с кои фактури, и за какъв вид задължения /изпълнение на договори/, е ангажирана административно-наказателна й отговорност. В тази връзка, настоящият състав намира, че всяко платежно нареждане по отделна фактура представлява “извършване на разход” по смисъла на основна процедура № 02-04 “Извършване на разход” към утвърдените Вътрешни правила по СФУК на Община Вълчи дол. Т.е., конкретното им посочване, вкл. по стойност, е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на санкционираното лице, така и за преценката на съставомерността на деянието с оглед предвидения в правилата минимален праг за прилагане на процедурата от 500 лева. Извършването на отделни плащания по фактури на стойност по – малка от предвидения праг от 500 лева, очевидно не налага прилагане на процедура за предварителен контрол, т.е. неприлагането й не съставлява административно нарушение. В тази връзка, несподеляеми са аргументите на касатора, че водещо при преценката на съставомерността на деянията от 09.09.2022г. и 06.10.2022г. е не стойността на отделните плащания, а на сключените договори, във връзка с които те са направени. Подобен извод не почива върху правилата и термините, използвани в цитираната процедура № 02-04 “Извършване на разход”, чието заглавие недвусмислено сочи хипотезите, при които тя се прилага. Неправилно касатора аргументира тезата си с т.2 от основна процедура 02-02 “Поемане на задължение”, тъй като очевидно в настоящия казус не се касае за поемане на задължения, а за извършване на разходи по договори, при които, съгласно т.4 на процедура № 02-04, липсва процес на поемане на задължения, и се прилага само процедурата за предварителен контрол преди извършване на разход.

Дори да се приеме тезата на касатора, че водеща е стойността на договорите, във връзка с които са плащанията, и прагът от 500 лева е неотносим, то незаконосъобразно се явява извършеното групиране на отделните платежни нареждания в две деяния на 09.09.2022г. и 06.10.2022г. Всяка една фактура представлява самостоятелно финансово задължение и платеният разход по нея е обективиран в отделно платежно нареждане, поради което подлежи на отделен и самостоятелен предварителен контрол за законосъобразност по реда и начина, указан в процедура № 02-04 “Извършване на разход”. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съдебната практика по приложението на тази норма е категорична, че същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. При извършването на няколко административни нарушения от един деец в условията на реална съвкупност, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание /в този смисъл Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. по т. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд/. Доколкото в.и.д. кмет на Община Вълчи дол е извършил осемнадесет отделни разпореждания за извършване на разходи, при наличие на останалите съставомерни признаци, ще са налице осъществени от негова страна съответния брой нарушения, поради което в случая е следвало да се наложи наказание за всяко от тях.