Решение № 137 от 23.03.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20201210101541 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Е “ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С , район В , ж.к. М , ул. „Р “ № , представлявано от управителя Р И М - Т чрез пълномощника си адв. П В против КР. М. СТ. , ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б , ул. „Г Пърличев “ № .

Ищецът твърди, че между „Ю “ АД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника КР. М. СТ., като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL394200 от 23.04.2008г. Поддържа, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 2500 лв., като кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 120 месечни погасителни вноски, с краен падеж на целия заем - 23.04.2018г. Сочи, че кредитът станал изцяло изискуем с изтичане на падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 23.04.2018г. Заявява, че след усвояване на кредита кредитополучателят не бил изпълнил поетите си договорни задължения, като били останали непогасени главница в размер на 2411,91 лв. и 300 лв. договорна лихва за периода от 19.05.2017г. до 23.04.2018г. Излага, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. „Ю “ АД (цедент) е прехвърлило на „Е“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника К.С., произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит, като ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от „Е “ ЕООД, действащ като пълномощник на предишния кредитор („Ю “ АД). с уведомително писмо „Е “ ЕООД. Поддържа, че след усвояване на кредита кредитополучателят не бил изпълнил поетите си договорни задължения, като били останали непогасени главница в размер на 2411,91 лв. и 300 лв. договорна лихва за периода от 19.05.2017г. до 23.04.2018г. Твърди, че за посочените вземания на 22.05.2020г. по ч. гр. д. № 774/2020г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че: не бил уведомен за извършената цесия по установения в закона ред; вземанията били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, тъй като била изтекла петгодишна давност.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК относно вземането за сумата от 2411,91 /две хиляди четиристотин и единадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева главница, дължима на основание, сключен на 23.04.2008г. Договор за потребителски кредит № FL394200, като с подписването на 1/18/2037 16г.

Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Ю “ АД, ЕИК и „Е “ ЕООД, ЕИК , по силата на който задължението на КР. М. СТ., ЕГН **********, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL394200/23.04.2008n е изкупено от „Е “ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 300 лв. договорна лихва за периода от 19.05.2017г. до 23.04.2018г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 4010 от 22.05.2020г. по ч. гр. д. № 774/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

1

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. В тази връзка неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника адв. И.К. за недопустимост на предявените искове, тъй като не била съобщена надлежно цесията. В тази връзка следва да се посочи, че това е въпрос по основателността на исковете, а не по тяхната допустимост.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.

Уважаването на тази искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / облигационно правоотношение, създадено между ответника и цедента по силата на процесния договор за потребителски кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; 2/ реалното предоставяне от цедента на ответника на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна; 4/ уведомяване на длъжника за извършената цесия, и 5/ неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на главницата.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

За доказване сключването на процесната сделка между „Ю “ АД (като кредитодател) и КР. М. СТ. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от Договор за потребителски кредит № FL394200 от 23.04.2008г. и Погасителен план към него, Договор за цесия от 18.01.2016г. и приложенията към него, Пълномощно от 18.01.2016г. на „Ю “ АД, Пълномощно от 02.05.2017г. и на писмо с обратна разписка от 18.12.2019г. за връчване на уведомление по чл. 99 ЗЗД. Процесуалният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на гореизброените документи.

Съдът с протоколни определения от 19.02.2021г. и 16.04.2021г. констатира наличието на идентичност между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: Договор за потребителски кредит № FL394200 от 23.04.2008г. и Погасителен план към него, Договор за цесия от 18.01.2016г. и приложенията към него, Пълномощно от 18.01.2016г. на „Ю “ АД, Пълномощно от 02.05.2017г. и на писмо с обратна разписка от 18.12.2019г. за връчване на уведомление по чл. 99 ЗЗД, с копията приложени към исковата молба.

Освен това по делото бяха приети и оригиналите на Молба за потребителски кредит от ответника КР. М. СТ. от 21.04.2008 година, Декларация за свързани лица от 23.08.2008 година, Искане за удостоверяване на трудова заетост с дата 21.04.2008 година, Заверено копие на документ за самоличност – лична карта на ответника КР. М. СТ..

С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Ю “ АД (като кредитодател) и КР. М. СТ. (като кредитополучател).

От съдържанието на визирания договор е видно, че размерът на главницата е 2500 лв. – предоставена в заем на кредитополучател.

Усвояването на главницата не се оспорва от ответника. Усвояването на главницата се установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССч.Е.), като същата е била преведена от кредитодателя на ответника К.С. по негова разплащателната сметка с IBAN: .

Срокът на кредитния договор е до 23.04.2018г., като към него бил изготвен погасителен план. Съгласно този погасителен план кредитополучателят следвало да погасил задълженията си по кредита на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 40,26 лв.

В чл. 3 от договора било уговорено между кредитодателя и кредитополучателя, че за предоставения паричен кредит се дължи лихва.

От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и Приложение към него, се установява, че „Ю “ АД (цедент) е прехвърлило на „Е “ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника К.С., произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

От представеното по делото пълномощно е видно, че предишният кредитор „Ю “ АД е упълномощил новия кредитор - ищеца „Е “ ЕООД да уведоми длъжника - ответника К.С. за извършената цесия.

От данните по делото става ясно, че на 18.12.2019г. ищецът е изпратил до ответника уведомление с изх.№ 896 за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът. Съобразно приобщеното към доказателствата известие за доставяне от 20.12.2019г., издадено от куриерската компания „М “ ООД, визираното уведомление за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника, като същото е върнато обратно, с отбелязване, че пратката е непотърсена.

По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението, изходящо от цедента за извършената цесия.

Спорно по делото е обстоятелството дали прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съдът намира, че процесната цесия е произвела действие спрямо длъжника. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.

99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС ).

В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.