Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 16.05.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 75/2022
Вид
Решение № 197
Подписан
16.05.2022
В сила
10.06.2022
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Шумен, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20223630200075 по описа за 2022 година

Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 4688772 от 31.03.2021г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д. П. Й., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и представител.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява лично и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2021г., около 14,52 часа, лек автомобил марка “Ауди А6 ”, с ДК № В 6269ВС, собственост на Д. П. Й., се движел по главен път І-4, км.253+346, посока на движение - към гр. Търговище със скорост 105 км/ч, при ограничение, въведено с пътен знак В-26, с разрешена скорост 60 км/ч и отчетен толеранс от -3%.

Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Процесният автомобил се движел със скорост от 105 км/ч. Поради движението си с превишена скорост от 45км/ч, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.

В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата скорост на движение е 60 км/ч. Приложена е снимка № 11743С3/0259706.

За заснетото с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ , от ОДМВР гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение 105 км/ч, при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 45 км/ч, както и разрешената скорост за движение. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 23.12.21г., което е заявено и в жалбата .В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е представена писмена декларация 1 с данни за лице, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, показанията на свидетеля, от приложените по делото схема на пътен участък и копие на заповед № РД -11-39/16.01.2020г . на АПИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в извън населени места, е 90 км/ч, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 31.03.2021 г., около 14,52 часа, лек автомобил марка “Ауди А6 ”, с ДК № В 6269ВС, собственост на Д. П. Й., се движел по главен път І-4, км.253+346, посока на движение - към гр.Търговище, при ограничение 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от -3%, като се е движил със скорост 105 километра в час, т.е. превишената скорост е 45 км. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал .2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя , като след приспадане на допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 105 км/ч.

По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 31.03.2021 г., около 14,52 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ДК № В 6269ВС.

Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От представените като писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство, Протокол от проверка № 81 - С - ИСИС/29.10.2020г., се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.

От представеното писмено доказателство по делото /стр.7/ относно собствеността на МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е собственик на МПС.

От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.

Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.Към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време.

В подкрепа на извода на съда са и гласните доказателства на св. Г. , както и 2 приложената по делото схема на пътен участък с нанесени знаци, актуална към 31.03.2021г.

Съдът намира, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, надлежно е връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДВП в одач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване от 41 до 50 km/h с глоба 400 лв. С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства, сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик на МПС и не се е възползвал от правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото в размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя .

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4688772 от 31.03.2021г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д. П. Й., за наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА Д. П. Й., ЕГН **********, адрес: гр. В.****************** да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен, сумата от 80,00лв. (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3