Решение № 49 от 14.08.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Исперих, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Г.а при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Административно наказателно дело № 20223310200242 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба вх.№ 3488/ 04.11.2022г. от „****” ЕООД град Исперих, ЕИК – ********, представлявано от Г. И. А., чрез адвокат С. Д. против Наказателно постановление № 17-2200056/ 03.10.2022г. изд. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв., за това че при извършена проверка на 03.08.2022г. около 15.30 часа на строителен обект в село Д., община Исперих, област Разград, ул.”*****” № 4 по повод на настъпила злополука причинила смъртта на С. Ф.

Х.,

ЕГН – ********** на длъжност „общ работник” с ТД № 253/ 21.03.2019г., наето лице в дружеството, е установено че работодателя не е приложил специални мерки за защита на организираните работни места намиращи се в опасната зона под работно оборудване, строителна машина – бетон помпа – миксер CIFA MAGNUM MK 28 L , монтирана на шаси Мерцедес 4141 Б Актрос с рег.№ РР **** ВС, собственост на „Н.и” ЕООД, с разпъната до максимум стрела на бетон помпата в границите на строителната площадка при височина на строежа до 0,50 метра по-малка от 20 метра. Като нарушени са посочени нормите на чл.16, т.4 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и чл.37, ал.3, т.1 от същата наредба. Имуществената санкция е определна в границите на 1 размерите установени в чл.413, ал.2 от КТ.

На първо място жалбоподателя оспорва качеството на работодател тъй като провереният от въззиваемия обект не е бил обслужван от „****” ЕООД и дружеството не носи отговорност за случилото се.

На второ място сочи се, че имота в който е станал инцидента е лична собственост на брат на собственика на дружеството – жалбоподател – на лицето И. И. А., като жалбоподателя не е имал ангажимент да извършва каквито и да било строителни дейности в имота на въпросното лице. В момента на инцидента жалбоподателя е осъществявал ремонтни дейности в имот, находящ се в град Исперих, за което към жалбата е приложено копие на сключен договор за стоителство между „****” ЕООД и „*******” ООД.

Починалото лице С. Х. е бил работник в „****” ЕООД, като на жалбоподателя е било известно обстоятелството, че той и брат му А. А.ов , както и други работници на дружеството в почивни дни и извънработно време са извършвали строителни дейности в имота на И. А. като частно наети лица, като дружеството не било в известност какви са уговорките между лицата за работа и заплащане.

Организацията на работа по обекта за който е било наето дружеството в град Исперих е била следната : всяка сутрин се разпределяли задачите и норматива за дневно изпълнение, предвидена била почивка между 12.00 и 14.00 часа, заради горещото време по обяд. На 03.08.2022г. управителят разпределил задачите сутринта и след 10.30 часа напуснал обекта и заминал по други ангажименти. Към 14.00 часа пристигайки на обекта в град Исперих Г. И. А. установява, че трима от работниците ги няма, като малко след това му се обадили и го уведомили за случилото се. Впоследствие работодателя е разбрал, че тримата работници са имали намерение да излеят бетон в обекта в ело Д. по време на обедната си почивка до 14.00 часа.

Жалбоподателя счита, че след като строителният обект е бил в село Д., не е бил обект обслужван от „****” ЕООД, то и дружеството не е имало задължение да осигурява специални мерки за защита на организираните работни места за работа намиращи се в опасната зона под работното оборудване – бетон помпа.

На следващо място жалбоподателя счита, че наказателното постановление е порочно на формално основание. Считат, че двете посочени като нарушени норми по Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи си противоречат, като никъде в наказателното постановление не е посочено пострадалото лице къде е било по време на инцидента – на работната площадка или извън нея. В наказателното постановление никъде не било посочено, че не е ограничен достъпа на външни лица, неизвършващи СМР, а нормата на чл.37, ал.3 била във връзка с ал.1 и касаела външни лица, а не работещите на обекта. Било посочено в Наказателното постановление, че пострадалото лице е работник, а причината за смъртта му е счупване и падане на стрелата на бетон помпа находяща се в границите на строителната площадка, а като нарушена се сочела норма касаеща ограничаване достъпа до границите на строителният обект на външни лица.

По изложените съображения „****” ЕООД град Исперих молят обжалванотото наказателно постановление да бъде изцяло отменено.

2

В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.

Въззиваемият Директора на Дирекция ”Инспекция по труда„ – Разград, чрез процесуален представител оспорва жалбата, по същество я счита за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а издаденото Наказателно постановление потвърдено.

За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 03.08.2022г. собственика на недвижим имот находящ се в село Д., община Исперих, област Разград, ул.”*****” № 4 И. И. А. се уговорил с работници на „****” ЕООД град Исперих в обедната им почивка да излеят бетон за изграждане на ограда в имота. По тази причина същият ден, на обяд след 12.00 часа работниците на жалбоподателя С. Х. и С. М. и братът на Х. – А. Х., който не работи във фирма „****” отишли в имота и започнали да изливат докаран от склад на фирмата на свидетелката Р. С. бетон, като изливането му започнало посредством бетон помпа – миксер CIFA MAGNUM MK 28 L , монтирана на шаси Мерцедес 4141 Б Актрос с рег.№ РР **** ВС, собственост на „Н.и” ЕООД. Малко след началото на действията с бетон помпата, стрелата на същата се счупила в основата на бетон помпата и паднала на работната площадка затискайки работника С. Х.. Травмата била сериозна и докато бъде извикана помощ и дойде екип на Спешна медицинска помощ Х. починал. На място дошли инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, които след извършена проверка съставили АУАН-и срещу „****” ЕООД град Исперих, един от които бил АУАН № 17-2200056/ 02.09.2022г. за осъществено нарушение по чл.16, т.4 и по чл.37, ал.3, т.1 по Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като контролните органи заключили, че работодателя не е приложил специални мерки за защита на организираните работни места намиращи се в опасната зона под работно оборудване, строителна машина – бетон помпа – миксер CIFA MAGNUM MK 28 L , монтирана на шаси Мерцедес 4141 Б Актрос с рег.

№ РР **** ВС, собственост на „Н.и” ЕООД, с разпъната до максимум стрела на бетон помпата в границите на строителната площадка при височина на строежа до 0,50 метра по-малка от 20 метра. Въз основа на описаният АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за описаните нарушения на жалбоподателя „****” ЕООД град Исперих на осн. чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв.

По наведените спорни моменти в жалбата съдът е събрал допълнителни доказателства и е установил факти в следният смисъл : Относно оспорването, ч е „****” ЕООД град Исперих не е имала качеството на работодател по отношение на работниците при осъществяване на дейността им в частният недвижим имот находящ се в село Д., община Исперих, област Разград, ул.”*****” № 4 на инкреминираната дата е установено, че починалият работник С. Х. е отвел себе си и свидетелите С. М. и А. Х. /брат на С. Х./ в село Д., след разговор с някой от братята А. /те са трима/, един от които е собственик на дружеството – жалбоподател, а друг – И. А. е собственик на 3 частният имот в който е изливан бетона. Свидетелите А. Х. и С. М. в показанията си пред съда сочат, че на починалият работник С. Х. се обадил собственика на фирма „****” ЕООД град Исперих и им наредил да отидат да леят бетон в частният имот на И. А.. Така им казал С. Х., който провел разговорът. В частният имот лицата отишли около 12.30 часа, когато са в обедна почивка съобразно представеният Правилник за вътрешният трудов ред на „****” ЕООД град Исперих – в чл.15, ал.2 от същият е отразено, че обедната почивка на лицата е от 12.00ч. до 13.00ч. Установено е, че на инкреминираната дата – 03.08.2022г. С. Х. и С. М. са били на работа и са изпълнявали дейности по сключен Договор за строителство с „*******” ООД в град Исперих, в База „Изкуство” в град Исперих. Лицето А. Х. не е работник на жалбоподателя, същият не фигурира в списъците с наетите в дружеството лица. Лицата С. Х. и С. М. са били преминали дневен инструктаж за дата 03.08.2022г. за здравословни и безопасни условия на труд. Представени са писмени доказателства, че още през януари 2022г. на работниците на „****” ЕООД град Исперих в .т.ч. и на С. Х. и С. М. са предоставени лични предпазни средства – за всеки от работниците - защитна каска, работен костюм, защитни обувки, ръкавици за обща работа, предпазни очила, обемно яке. Свидетеля И. А. пък сочи, че е имал уговорка за изливането на бетона в къщата му да помогне само починалият работник С. Х., тъй като двамата още преди датата на инцидента постепенно в дните са правили сами бетонна ограда в имота на А.. Уговорката била С. Х. да свърши работата и да помогне на собственика на имота в село Д. срещу заплащане от около 2000.00лв., тъй като искал да си купува кола. Въпросният ден И. А. не знаел, че С. Х. е на работа, сочи че не е викал в имота да изливат бетон свидетелите С. М. и А. Х.

/брат на С. Х./. Не може към настоящият момент да се установи какъв точно разговор е проведен между починалият работник С. Х. и Г. А. и дали на него от собственика на „****” ЕООД град Исперих е съобщено да отиде на обекта в село Д. сам съобразно уговорката му с И. А., или от Г. А. на С. Х. му е указано да вземе със себе си и С. М., с когото на инкреминираната дата са работили на обекта обслужван от фирмата в град Исперих, или С. Х. сам е решил да заведе на обекта в село Д. със себе си и брат си А. Х. и С. М..

Твърденията на двамата работника са, че С. Х. им казал да отиват тримата в село Д., но доколкото няма категорични данни какъв е бил точно разговорът между С. Х. и Г. А. не може да се установи дали решението да вземе със себе си и С. М. и брат си А. Х. не е било на С. Х., или това е било наредено от Г.

А., както твърдят двамата свидетели, единият от които брат на починалия и заинтересован в този смисъл, а вторият в Декларацията попълнена на 03.08.2022г. по чл.43 от АПК е заявил, че на обекта е бил извикан от И. А., а не е отишъл там по нареждане на собственика на „****” ЕООД град Исперих, а при проведеният разпит в съдебно заседание сочи, че С. Х. му е казал :

„Шефовете се обадиха да отиваме в Д..“. Едва в съдебно заседание този работник е започнал да твърди, че бил изпратен на обекта в село Д. от Г. А. след разговор със С. Х.. Свидетеля А. Х. твърди в показанията си, че за ремонтните дейности в имота на И. А. им заплащал собственика на „****” ЕООД – Г. А..

Относно оспорването, че никъде в Наказателното постановление не е посочено от фактическа страна пострадалото лице С. Х. къде се е намирало по време на инцидента – на работната площадка или извън нея, съдът при 4 снетите свидетелски показания е установил, че Х. е бил на работната площадка и е обслужвал стрелата на бетон помпата, като я е насочвал къде да се излива бетона от нея. При счупването на стрелата С. Х. е останал под нея падайки върху бетона.