Решение № 263 от 22.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 5, постановено на 14.01.2025 г. по т.д.№ 172/2024 г., Софийски окръжен съд /СОС/ е отхвърлил като неоснователни: а/ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК на „Ксамар 2010“ ЕООД, ЕИК: 201365491, гр. София, ж.к. „Гео М.“, бл. 115, ет.

2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН: **********, *** да се установи между страните, че П. Б. Й. дължи на „Ксамар 2010“ ЕООД следните суми: 500 000 лв., дължими въз основа на запис на заповед от 01.10.2020г. ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане, 10 000 лв., съставляваща направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №58935/2020г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.02.2021г., постановена по ч.гр.д. №58935/2020 по описа на СРС 68 състав; б/ исковете с правно основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ на „Ксамар 2010“ ЕООД, ЕИК: 201365491, гр. София, ж.к. „Гео М.“, бл. 115, ет. 2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН: **********, *** да заплати следните суми: 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020г. до 26.11.2020г. 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски и такси според правилата на чл. 78 ГПК.

1

В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано изцяло от ищеца „Ксамар 2010“ ЕООД, който моли то да бъде отменено и вместо това да се постанови уважаване на предявените искови претенции. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият П. Б. Й. моли решението на окръжния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред САС разноски.

Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на разглеждане по настоящото дело са искове по чл.422 вр.чл.415 ГПК, както и по чл. 537 ТЗ вр. с чл. 505, ал. 1 вр. с чл. 506, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2020г. П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020", ЕИК: 206215809, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 1", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 24, издал запис на заповед, е който се задължил да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД, ЕИК: 201365491 сумата 500 000 лв. на падежа 30.10.2020 г. На падежа 30.10.2020г. издателят по записа на заповед не заплатил дължимата сума. На 10.02.2021г. в полза на ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, за сумата от 500 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 01.10.2020 г. в гр. София с падеж на 30.10.2020 г., ведно със законна лихва от деня на заявлението (26.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.79, ал.1 от ГПК сумата от 10 000 лв., съставляващи направените от ищеца разноски в заповедното производство. На 13.05.2022г. в Търговския регистър е вписано заличаването на едноличен търговец с фирма „П. Й. 2020" ЕТ с ЕИК/ 206215809, поради което и след тази дата носител на правата и задълженията на едноличния търговец (включително задълженията по процесния запис на заповед) е физическото лице – П. Б. Й. с ЕГН: **********. В тази връзка, ищецът „Ксамар 2010" ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Б. Й., в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020г. е длъжен да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД с ЕИК . в качеството му на приносител, сумата в размер на 500 000 лв., ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 10 000 лв., съставляваща направените от ищеца съдебно и деловодни разноски в качеството му на заявител в заповедното производство по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав. На основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ моли съда да осъди ответника П.

Б. Й. в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД. в качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020 г. до деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./. На основание чл. 537 вр. чл.

505, ал. 1 вр. чл. 506, ал. 1, т. 4 от ТЗ моли съда да осъди ответника П. Б. Й. в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД. в 2 качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане. Претендира направените разноски.

Ответникът Й. оспорва изцяло така предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Заявява, че исковете са недопустими, тъй като ответникът никога не е регистрирал едноличен търговец ЕТ с фирма "П. Й. 2020", със седалище и адрес на управление на дейността: ***, поради което и няма как физическо лице да е правоприемник на едноличен търговец, който не е регистрирал. Заявява, че дори не е знаел за съществуването на този търговец, а веднага след като е узнал го е заличил в АВ - ТР. Заявява, че представения по делото запис на заповед е неистински документ и той, нито го е съставил, нито го е подписал. Ръкописните текстове и подписът са положени от друго лице, с цел да бъде задължен ответника с процесиите суми и да му бъде отнето имуществото, което притежава и в частност недвижим имот, находящ се на самия ГКПП - Калотина с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на „вземането" на ищеца в настоящото производство. Поради неоснователност на главните искове, счита, че са неоснователни и акцесорните такива.

Оспорва представения Запис на заповед по отношение на автентичността, като твърди, че подписът и ръкописният текст на същия не са положени от П. Б. Й..

За да отхвърли предявените искове, първостепенният съд се е позовал на приета пред същия съдебно-почеркова експертиза съобразно която вещото лице е установило различия във вида и съдържанието на транскрипцията в нейната втора част, както и в началната й част, съществени различия в цялостната координираност на движенията и преобладаващата форма на елементите. Вещото лице е установило още и различия в частни почеркови признаци, проявени във формата на движенията при изписване на елементите на началната част, при формата на движенията при изписване на елементите на средната и парафните части, посока и относителен размер на елементите, количеството на движенията, както и относително топографското местоположение на движенията спрямо редовата линия.

Въпреки известни сходства имитиращият не е успял да наподоби в детайл характерните проявления на писмено-двигателния навик на П. Б. Й..

Пред втората инстанция, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, както и за да се проверят изводите на приетата пред СОС съдебно-почеркова експертиза, Софийският апелативен съд е допуснал друга съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ в троен състав, а именно - Ю. М., И. С. и В. К..

В проведеното открито съдебно заседание на 23.03.2026 г., тримата експерти са представили заключение, в което са изразени две становища.

Според първото, подкрепено от мнозинството вещи лица – Ю. М. и И. С. - подписът и ръкописно изписаните имена „П. Й.“ в долната лява част на листа в оригинал на Запис на 3 заповед от 01.10.2020г. за сумата от 500 000 лева с издател П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й.

2020“ с ЕИК 206215809 в полза на „Ксамар - 2010“ ЕООД, находящ се в кориците на гр.дело № 58935/2020г. на 68 състав на СРС, не са изпълнени от П. Б. Й..

Подписите и ръкописните текстове, представени като експериментални образци от П. Й. в оригинали с нотариално удостоверяване на подписа и свободните образци от периода до съставянето на процесния документ и до средата на 2021 година, не се различават от подписите, полагани от лицето, след този период. Счита се, че подписът и ръкописният текст са изпълнени от друго лице в условията на опит за имитация на чужд почерк, с пълното проявление на признаците, характеризиращи опита за имитация.

Вещото лице В. К., подписвайки тройната експертиза с особено мнение, е предпочел в отделно становище да обоснове писмено защо според него, подписът и ръкописно изписаните имена „П. Й.“ в долната лява част на листа в оригинал на Запис на заповед от 01.10.2020г. за сумата от 500 000 лева с издател П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020“ с ЕИК 206215809 в полза на „Ксамар - 2010“ ЕООД, находящ се в кориците на гр.дело № 58935/2020г. на 68 състав на СРС, са изпълнени от П. Б. Й..

Експертите С. и М. считат, че подписът, положен непосредствено в дясно от думите „П. Й.“ в записа на заповед, се характеризира със смесена транскрипция, състояща се от буквите „П“ и “И”, оформени като монограм, щрихови елементи и параф. Подписът е изпълнен с ниска степен на обработеност, със слабо изразен десен наклон, средна свързаност, дребен размер и слаба разтегнатост, смесена форма и посока на движение при подписване, нисък темп и координация на движенията и силен, недиференциран натиск. Наблюдават се множество колебливи движения, необосновани прекъсвания, удебелени щрихи, наслагване на отделни елементи, тъпи начала и краища на щрихите. Описаните особености се проявяват при опит да се имитира чужд подпис, който изпълняващият познава или наблюдава, но не е в състояние да възпроизведе писмено-двигателния навик на лицето, подписващо се по този начин. В самото заключение са възпроизведени образци на подписа, в които се наблюдават тези особености, които според тези две вещи лица, показвали, че същият представлява опит за имитация на подписа на П. Й..

Експертът В. К. намира в особеното си мнение, че резултатите от изследването показвали устойчива идентификационна съвкупност oт съвпадащи си общи и частни идентификационни признаци, което му давало основание да се формира извод, че в непосредствения обект на експертизата, както в сравнителните образци нямало нито един признак от чужд писмено - двигателен навик, освен идентичните частни идентификационни признаци на П. Й..

След запознаване с резултатите от изследването, съдът счита, че вяра следва да се даде на мнението на мнозинството от експертите в тройната СПЕ – М. и С..

Същите, в откритото съдебно заседание на 26.03.2026 г. много по-убедително и аргументи защитават вижданията си. Уточнили са че, по отношение на колебливите движения, са използвали комплексна методика за почеркови изследвания, която има за цел 4 установяване на почерковия стереотип на автора по сравнителните образци. При използване на тази методика и при сравняването на тези сравнителни образци като множество, които са онагледени в протокола за изследването, са установили, че характерните писменодвигателни навици на лицето при подписване, са различни от тези, които с в обекта. В обекта видимо са налице части на забавяне на движението според двамата експерти. Вещото лице С. допълнително е уточнил, че колебливите движения в „подпис-обект“ са характери в части от него, в които същите части в сравнителните образци движенията са неосъзнати, машинални, с изтъняване и забързване на темпа на движение. Основно във втората част от подписа, която обикновено се полага без човек да се замисля, тъй като това е края на подписа, там се срещат и вариации, но в „подписа-обект“ движението е видимо забавено.