Решение № 94 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200178 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Г. Н., чрез адв. Г. Ч., депозирана против наказателно постановление № 25-1085-003918 от 12.12.2025г., издадено от началник-група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева (255,65 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП..

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че към момента на извършената проверка нито собственикът, нито жалбоподателят са били уведомени, за прекратената регистрация на автомобила, което е довело до липса на субективна страна на нарушението.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи, касаещи липса на субективна страна на нарушението.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 25-1085-003918 от 12.12.2025г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 6838/25г. от 08.12.2025 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същия, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева (255,65 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 22.10.2025г., около 11,35 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Филип Станиславов“ и ул. „Зорница“, в посока бул. „Васил Левски“, е управлявала лек автомобил Пежо 207, с рег. № *****, собственост на Г. Н.а, което МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, 2 пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.

Нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изисква при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От посочената разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

Обстоятелството, че е променен, че към настоящия момент такова задължение за уведомяване не се съдържа в ЗДвП, не освобождава службата за регистрация от нейното задължение по наредбата.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

В настоящия случай, видно от приложеното по делото писмо рег. № 108500-3167 от 12.02.2025г. собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомяван от службата за контрол във връзка със служебно прекратената регистрация.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.

3

Във връзка с размера на дължимите разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното възражение в тази насока от страна на наказващия орган, съдът намира следното:

В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Направено възражение от страна на наказващия орган за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което възражение, съдът намира за основателно.

Отчитайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция се явява основателно до размер на сумата от 150 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1085-003918 от 12.12.2025г., издадено от началник-група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на Р. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лева (255,65 евро) и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Н., ЕГН:

**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 150 (сто и петдесет) евро , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4