Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 581 от 16.12.2022, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 907/2022
Вид
Решение № 581
Подписан
16.12.2022
Състав
СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА, ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА, ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 581 град Плевен, 16.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА

ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА И. при секретар Бранимира

Монова и с участието на прокурор Анна Баракова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 907/2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен, срещу решение № 496/04.10.2022 г. на Районен съд – гр.Плевен по а.н.д.№ 1517/2022 г., с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд постановява своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва се, че не са правилни изводите на първоинстанционния съд, че „констатираното в АУАН и последващото НП нарушение, не е квалифицирано правилно", тъй като към дата 09.09.2021г. лицето не е имало трудов договор което е и основен мотив на първоинстанционния съд за отмяна на процесното НП. Счита се, че контролните органи при извършената проверка на 29.03.2022г. и по документи на 30.03.2022г. установяват по безспорен начин, че лицето Г. А. Ч. към 09.09.2021г., когато е извършвала трудова дейност, видно от представените графици за работа за този период и трудов договор, както и справката от ТД на НАП не е имала кумулативно екземпляр от сключен трудов договор и справка за регистрацията му в ТД на НАП, каквото е и констатираното нарушение на чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ. Посочва се, че представеният ТД е с дата 20.09.2021г., а справката за регистрацията му в ТД на НАП е от 22.09.2021г. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, което е в противоречие с материалния и процесуалния закон и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция

„Инспекция по труда” - гр. Плевен не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Маристан“ ЕООД, ЕИК

*********, седалище иадрес на управление: гр. Плевен, ул. „В. Левски“ № 161, чрез представляващия Р.Р.А.,не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че така депозираната касационна жалба срещу решението на Районен съд – гр. Плевен е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Навеждат се доводи, че правилно Районен съд – гр. Плевен е приел, че с издаденото наказателно постановление е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ, а с оглед липсата на доказателства относно валидно сключен трудов договор и съответно издадено уведомление е прието, че следва бъде установено наличието на нарушение по чл.

62, ал. 1 и ал. 2 от КТ, което очевидно административно-наказващият орган не е вменил като нарушение.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено Наказателно постановление Наказателно постановление /НП/ № 15-2200098 от 27.05.2022г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на „Маристан ” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен ул.“Васил Левски“№ 161-партер, управлявани и представлявано от Р.Р.А.

ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ – при извършена проверка на 29.03.2022 г. в 11.00 часа на обект „Кафе-аператив“ в гр.Плевен, ул. В.Левски“ № 179 е установено, че дружеството като работодател на 09.09.2021 г. в 15.30. ч. е допуснало до работа като „сервитьор“ в обекта Г. А.

Ч. преди да й предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Съдът е извършил анализ на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и правилно е приел, че соченото нарушение не е съставомерно и съдът споделя изцяло мотивите му на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ се задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. При анализ на тези разпоредби се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП. По делото е безспорно установено, че сключен договор между „Маристан“ ЕООД и Г. Ч. на 09.09.2021 г. няма, поради което от страна на дружеството не е извършено нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на дружеството по тези текстове, обаче, не е била ангажирана, като вместо това е ангажирана тази по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстнационният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона, като правилно е приел , че не е установено вмененото на санкционирания субект административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Соченото нарушение е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административно-наказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал.

3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Предвид горепосоченото касационната инстанция намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение №496/04.10.2022 г., постановено по анд №1517/2022 на Районен съд

– гр.Плевен

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ

1. /П/

2. /П/